След появата на Covid-19 реакцията на дарители и доброволци беше безпрецедентна
Екстремната в световен проект обстановка с ковид и следствията от него стана причина за самобитен връх в дарителската интензивност у нас. 43 милиона лв. са дарени за борбата с Covid-19 в България единствено от март до юни 2020 година Те надвишават 43% от общия размер дарения за цялата 2019 година, демонстрират анализите на Български дарителски конгрес (БДФ).
Да дариш пари обаче не е и единственият метод да бъдеш потребен.
Често поддръжката под формата на храна, съоръжение, технология, познание или непринуден труд се оказва даже по-необходима и навременна от финансовата помощ.
Компаниите , които към този момент имат добре развита обществено виновна просвета и обичаи в съдействието с неправителствения бранш, реагираха най-адекватно на обстановката. Достойно за почитание е, че те не изоставиха досегашните си сътрудници и стратегии за щедрост, а доста бързо ги преформатираха и надградиха, с цел да ги приспособяват към новите потребности.
„ Винаги когато има бедствия и рецесии, хората стават по-активни, събират се за общи дейности, събират помощи и дарения, усилват се доброволците. Така беше при наводненията, при бежанската рецесия. Реакцията при появяването на Covid-19 беше невиждана и за компании и фондации, и за обособените жители “, разяснява пред Радио София Красимира Величкова , шеф на БДФ и член на Обществения съвет на БНР.
90 на 100 от даренията са били ориентирани за опазване на здравето , за болнична инсталация и защитни консумативи, само че е имало забележителна част и за образованието , за изолирани региони и небогати фамилии. Фирмите също са показали незапомнена до момента еластичност , дарили са обилни средства, добави Величкова.
По думите й, медиите също са реагирали на новата обстановка. Анализ демонстрира, че за това време са се появили над 105 000 изявления за дарителство и доброволчество (през 2019-а се били към 49 000). Увеличили деянията на публицисти с позитивното отношение към положителните актове, компании, направили дарения не са оставали анонимни в медиите.
Чуйте целия диалог на Катя Василева с Красимира Величкова.
Да дариш пари обаче не е и единственият метод да бъдеш потребен.
Често поддръжката под формата на храна, съоръжение, технология, познание или непринуден труд се оказва даже по-необходима и навременна от финансовата помощ.
Компаниите , които към този момент имат добре развита обществено виновна просвета и обичаи в съдействието с неправителствения бранш, реагираха най-адекватно на обстановката. Достойно за почитание е, че те не изоставиха досегашните си сътрудници и стратегии за щедрост, а доста бързо ги преформатираха и надградиха, с цел да ги приспособяват към новите потребности.
„ Винаги когато има бедствия и рецесии, хората стават по-активни, събират се за общи дейности, събират помощи и дарения, усилват се доброволците. Така беше при наводненията, при бежанската рецесия. Реакцията при появяването на Covid-19 беше невиждана и за компании и фондации, и за обособените жители “, разяснява пред Радио София Красимира Величкова , шеф на БДФ и член на Обществения съвет на БНР.
90 на 100 от даренията са били ориентирани за опазване на здравето , за болнична инсталация и защитни консумативи, само че е имало забележителна част и за образованието , за изолирани региони и небогати фамилии. Фирмите също са показали незапомнена до момента еластичност , дарили са обилни средства, добави Величкова.
По думите й, медиите също са реагирали на новата обстановка. Анализ демонстрира, че за това време са се появили над 105 000 изявления за дарителство и доброволчество (през 2019-а се били към 49 000). Увеличили деянията на публицисти с позитивното отношение към положителните актове, компании, направили дарения не са оставали анонимни в медиите.
Чуйте целия диалог на Катя Василева с Красимира Величкова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ