Лъжите, на които ни научиха филмите
Експлозии, заглушители за револвери, хлороформ – всички те са доста вълнуващи кинематографични средства, само че нито едно не работи по метода, по който ни демонстрират във филмите.
Ето единствено няколко от най-очебийните заблуди, на които филмите са ни научили през годините.
Джурасик парк сподели на безчет деца какъв брой е заплашителен динозавърът Т. рекс. Но той също по този начин ги научи какво да вършат, в случай че фактически изпаднат в такава обстановка. Както доктор Алън Грант споделя на Лекс във кино лентата: „ Не мърдай. Той не може да ни види, в случай че не се движим. “
Сори, само че не по този начин: Т. рекс съвсем несъмнено може да ви види, в случай че не се движите. Според едно изследване от 2006 година остротата на зрението на праисторическия див звяр може да е била 13 пъти по-добра от тази на индивида.
В истинския разказ на Майкъл Крайтън е препоръчана аргументация, само че по-късно тя е изцяло опровергана в продължението му „ Изгубеният свят “. Така че, даже и да сте попаднали във вселената на Джурасик парк, да не мърдате пред звяра не би ви подсигурило оцеляване.
В екшън комедията „ Другите “ от 2010 година героите на Уил Ферел и Марк Уолбърг са повалени на земята, когато на няколко метра от тях се взривява постройка. Докато Ферел се гърчи в мъка, той назовава „ нелепост “ това, че екшън героите просто си вървят, до момента в който зад тях се случва детонация, без даже да помръднат. И е прав.
Бавното отдалечаване от гърмеж не изисква единствено храброст – би трябвало и дарба да не се съобразяваш с физиката. Хората в действителност изхвърчат, когато избухне бомба, поради бързото разширение на газа и смяната в налягането провокират взривен вятър.
Според Департамента за вътрешна сигурност на Съединени американски щати, с цел да избегнете евентуална гибел, би трябвало да сте на 350 метра от гърмежа на тръбна бомба. Ако избухва автомобил, разстояние се удвоявa. Ако въпросното транспортно средство е каравана, по-добре е сред вас и него да има най-малко 2-3 километра, другояче е доста евентуално да умрете.
И това са единствено приблизителни данни. Както изясняват от Департамента, „ това минимално разстояние е обсегът, при който е малко евентуално да се получи животозастрашаващо пострадване от гърмеж или фрагментация. Възможно е обаче да зародят незастрашаващи живота пострадвания или краткотрайна загуба на слуха “.
Истинските астронавтски шлемове не са осветени от вътрешната страна като тези в „ Интерстелар “ и десетки други галактически филми. Ако бяха, светлината щеше да основава отражения, сходни на тези на предното стъкло на колата ви, когато се включат вътрешните светлини. Което не е идеално за видимостта по време на действителни галактически задачи – само че несъмнено ни оказва помощ да отличим Сандра Бълок и Джордж Клуни в „ Гравитация “.
Визьорът на един същински галактически шлем нормално има отразяващо златно покритие, което защищава астронавтите от слънчевата радиация, като в същото време им разрешава да виждат през него.
Холивудските звукорежисьори постоянно си разрешават креативен волности за реализиране на трагичен резултат – а и с цел да се усещат американците горди, че националното им животно не цвърчи като детска играчка. Ако познанията ви за това пиле идват най-вече от филмите, евентуално смятате, че техният вик е могъщ, възвишен, даже застрашителен. Но не е по този начин.
Експертът по птиците Кони Стангер споделя пред NPR, че орела има „ малко висок вик, който в действителност не е доста впечатляващ за птицата “. Или пък за екрана – по тази причина режисьорите постоянно употребяват вместо него „ говора “ на червеноопашатия мишелов.
Всички на даден стадий от живота си сме били сполучливо заблуждавани от холивудските заглушители. Истинските в действителност няма да заглуши изцяло изстрела, нито пък ще го направи изключително спокоен.
Както изяснява Ралф Кларк, основен изпълнителен шеф на софтуерната компания за засичане на изстрели ShotSpotter, в изявление за Washington Post през 2017 г: „ Що се отнася до заглушителите, по-точно е да ги назоваваме супресори, защото те потискат звука от изстрела, а не го отстраняват. “
Когато патронът минава през заглушителя, той минава през серия от камери, които разрешават на газа да се разпръсне и да се охлади, тъй че да не избухва от оръжието с толкоз огромна сила.
Според Американската асоциация на потискащите устройства типичният ауспух понижава шума от изстрел приблизително с 20 до 35 децибела, което го прави толкоз ефикасен, колкото носенето на наушници или тапи за уши. Достатъчно, с цел да предотврати увреждане на слуха, само че не и да ви разреши да стреляте нощем без да разсъните никого.
Ако видите по какъв начин някой е ухапан от отровна змия, може да ви пристигна на разум да извършите като героинята на Елза Патаки във кино лентата „ Змии в самолета “: да изсмуче отровата. Героична, само че и много неприятна концепция.
Като начало, методът в действителност усилва риска от инфекции – частично тъй като устата ви е цялостна с микроби. А в случай че пък вие лично в устата си имате някаква отворена, отровата може да попадне в кръвта ви и да се отровите сами себе си… Освен това змийската отрова нормално се придвижва през тялото прекомерно бързо, с цел да има едно такова смучене някакво изключително значение.
Не бива даже да поставяте турникет, защото това може да докара до увреждане на нервите и тъканите. Вместо това се обадете на 112. Ако сте в аероплан, надяваме се, че и Самюъл Л. Джаксън е там.
Поставяне на пропит с хлороформ парцал върху лицето е много комфортен метод за сценаристите бързо да отстранят воин от сцената. Може би даже прекомерно комфортен.
Хлороформът в действителност ви кара да изпаднете в безсъзнание. Реални нарушители като серийния палач от XIX в. Х. Х. Холмс са го употребявали, с цел да упояват жертвите си, а лекарите в миналото са го ползвали за упояване на пациентите. Но леко сладката безцветна течност не работи незабавно.
Както споделя анестезиологът Сатя Кумар пред The New Indian Express: „ Жертвата в никакъв случай няма просто да припадне на момента. Необходими са от 2 до 5 минути, с цел да изпадне в безсъзнание, освен това единствено в случай че е приложена извънредно висока доза. “
Това неправилно разбиране в действителност съществува още преди филмите и малкия екран. В издание на журнала „ The Lancet “ от 1865 година се разисква публикуваното мнение, че „ хлороформът може да провокира безсъзнание “, и се разяснява, че „ упойка с хлороформ не се реализира доста бързо и елементарно при човек, който не желае “.
