Експерти прогнозират: Еврото се отлага
Експерти предвиждат: Еврото се отсрочва.
Еврото сигурно ще се отсрочи с още няколко месеца поради инфлацията.
Новата предстояща дата за влизане в еврозоната е март следващата година, а още по-вероятно – юли. Досега задачата на българските управляващи бе да ни одобряват във валутния съюз от 1 януари 2025 година
Но това е невероятно да се случи, предвидиха финансови специалисти пред „ Телеграф “.
Думите им бяха доказани през вчерашния ден и от финансовия министър в оставка Асен Василев. В изявление пред Блумбърг той съобщи, че не сме се отказали от 1 януари 2025 година Но също по този начин е допустима и начална дата март или юли идната година, позволи Василев.
Нереалистично е да влезем в еврозоната през януари, разясниха единомислещо пред „ Телеграф “ Любомир Дацов от Фискалния съвет и някогашният министър на финансите Владислав Горанов, по чието време България влезе в чакалнята за еврото.
Дацов предвижда, че няма да успеем да вкараме инфлацията в границите на критериите от Маастрихт по-рано от септември. А откакто получим зелена светлина, ще е нужен период от шест месеца, през който да се подготвим за новата валута. Владислав Горанов съобщи, че се чака да осъществим критериите за инфлацията чак в края на тази година, а в еврозоната е реалистично да влезем през юли 2025-а. Ако това в действителност се случи, България ще е единствената страна, която се причислява към валутния съюз не от 1 януари на съответната година. Нормативни спънки за това обаче няма.
Съгласно критериите за ценова непоклатимост средногодишната инфлация в държавата-кандидат за еврозоната не би трябвало да надвишава с повече от 1,5 пункта междинното равнище в трите страни с най-ниска стойност на този индикатор. Взема се поради средногодишната инфлация за 12 месеца обратно. Последните данни на Евростат са за февруари тази година. От тях излиза наяве, че все още България надвишава тавана с към 3 пункта, уточни Дацов.
Редовният конвергентен отчет, който се разгласява на всеки две години от Европейската комисия и Европейската централна банка и който отразява напредъка на страната ни към еврозоната, се чака през юни. В него би трябвало да се вземе поради инфлацията от април 2023 до април 2024 година Очаква се, че постоянният отчет няма да даде зелена светлина за приемане на България в еврозоната, тъй като до тогава инфлацията към момента няма да покрива критериите. За да влезе индикаторът в рамки в подобен къс период, през март и април би трябвало да има негативна инфлация средномесечно от минус 1,2-1,4 %, пресметна Дацов. Тази опция обаче клони към нула, тъй като, с цел да стопим разликите, ни би трябвало повече време. Но както „ Телеграф “ пръв писа, страната ни ще получи втори късмет. С европейските сътрудници е контрактувано да се направи ексклузивен конвергентен отчет сега, в който забележим, че покриваме критерия за инфлацията. Очаква се това да стане есента. Това е огромен поклон към страната ни, разяснява Дацов.
Според него значителен принос за по-високата инфлация у нас е изпреварващият растеж на заплатите, подкрепят от бюджетната политика. Няма по какъв начин да овладееш инфлацията, откакто помпаш дефицити, съобщи специалистът.
С останалите критерии от Маастрихт нямаме проблем. Според данните на Министерството на финансите бюджетният недостиг,
оценен по методологията на Европейски Съюз,
за предходната година е 2,2% и е под тавана от 3 на 100.
Дългосрочният лихвен % и съотношението на дълга към брутния вътрешен артикул също са в норма.
Редовен конвергентен отчет за напредъка към осъществяване на критериите за еврозоната се
разгласява от ЕЦБ и Еврокомисията минимум един път на две години или по искане на държава-членка на Европейски Съюз, желаеща да се причисли към еврозоната.
Последният подобен отчет е от юни 2022 година Съгласно изискванията, посочени в Договора за действие на Европейския съюз, самото присъединение към еврозоната става с решение на Съвета на Европейския съюз – след консултация с Европейския парламент и след разискване в Европейския съвет, и по предложение на Европейската комисия.
Тенденцията у нас, а и на европейско равнище, е инфлацията да се забавя. В еврозоната през февруари на годишна база тя е приблизително 2,6%. Сравнението е сред февруари 2024 и същия месец на предходната година. Година по-рано този индикатор е бил 8,5%. За Европейски Съюз тези стойности са надлежно 2,8% и 9,9%. У нас равнището на годишната инфлация е по-високо от междинното за Европейски Съюз и еврозоната, като през февруари то е 3,5% на фона на 13,7% година по-рано. Повишението на потребителските цени на месечна база към този момент е сведено до 0,3%. Това демонстрира хармонизираният показател на Евростат, който регистрира характерните характерности на всяка страна.
Еврото сигурно ще се отсрочи с още няколко месеца поради инфлацията.
Новата предстояща дата за влизане в еврозоната е март следващата година, а още по-вероятно – юли. Досега задачата на българските управляващи бе да ни одобряват във валутния съюз от 1 януари 2025 година
Но това е невероятно да се случи, предвидиха финансови специалисти пред „ Телеграф “.
Думите им бяха доказани през вчерашния ден и от финансовия министър в оставка Асен Василев. В изявление пред Блумбърг той съобщи, че не сме се отказали от 1 януари 2025 година Но също по този начин е допустима и начална дата март или юли идната година, позволи Василев.
Нереалистично е да влезем в еврозоната през януари, разясниха единомислещо пред „ Телеграф “ Любомир Дацов от Фискалния съвет и някогашният министър на финансите Владислав Горанов, по чието време България влезе в чакалнята за еврото.
Дацов предвижда, че няма да успеем да вкараме инфлацията в границите на критериите от Маастрихт по-рано от септември. А откакто получим зелена светлина, ще е нужен период от шест месеца, през който да се подготвим за новата валута. Владислав Горанов съобщи, че се чака да осъществим критериите за инфлацията чак в края на тази година, а в еврозоната е реалистично да влезем през юли 2025-а. Ако това в действителност се случи, България ще е единствената страна, която се причислява към валутния съюз не от 1 януари на съответната година. Нормативни спънки за това обаче няма.
Съгласно критериите за ценова непоклатимост средногодишната инфлация в държавата-кандидат за еврозоната не би трябвало да надвишава с повече от 1,5 пункта междинното равнище в трите страни с най-ниска стойност на този индикатор. Взема се поради средногодишната инфлация за 12 месеца обратно. Последните данни на Евростат са за февруари тази година. От тях излиза наяве, че все още България надвишава тавана с към 3 пункта, уточни Дацов.
Редовният конвергентен отчет, който се разгласява на всеки две години от Европейската комисия и Европейската централна банка и който отразява напредъка на страната ни към еврозоната, се чака през юни. В него би трябвало да се вземе поради инфлацията от април 2023 до април 2024 година Очаква се, че постоянният отчет няма да даде зелена светлина за приемане на България в еврозоната, тъй като до тогава инфлацията към момента няма да покрива критериите. За да влезе индикаторът в рамки в подобен къс период, през март и април би трябвало да има негативна инфлация средномесечно от минус 1,2-1,4 %, пресметна Дацов. Тази опция обаче клони към нула, тъй като, с цел да стопим разликите, ни би трябвало повече време. Но както „ Телеграф “ пръв писа, страната ни ще получи втори късмет. С европейските сътрудници е контрактувано да се направи ексклузивен конвергентен отчет сега, в който забележим, че покриваме критерия за инфлацията. Очаква се това да стане есента. Това е огромен поклон към страната ни, разяснява Дацов.
Според него значителен принос за по-високата инфлация у нас е изпреварващият растеж на заплатите, подкрепят от бюджетната политика. Няма по какъв начин да овладееш инфлацията, откакто помпаш дефицити, съобщи специалистът.
С останалите критерии от Маастрихт нямаме проблем. Според данните на Министерството на финансите бюджетният недостиг,
оценен по методологията на Европейски Съюз,
за предходната година е 2,2% и е под тавана от 3 на 100.
Дългосрочният лихвен % и съотношението на дълга към брутния вътрешен артикул също са в норма.
Редовен конвергентен отчет за напредъка към осъществяване на критериите за еврозоната се
разгласява от ЕЦБ и Еврокомисията минимум един път на две години или по искане на държава-членка на Европейски Съюз, желаеща да се причисли към еврозоната.
Последният подобен отчет е от юни 2022 година Съгласно изискванията, посочени в Договора за действие на Европейския съюз, самото присъединение към еврозоната става с решение на Съвета на Европейския съюз – след консултация с Европейския парламент и след разискване в Европейския съвет, и по предложение на Европейската комисия.
Тенденцията у нас, а и на европейско равнище, е инфлацията да се забавя. В еврозоната през февруари на годишна база тя е приблизително 2,6%. Сравнението е сред февруари 2024 и същия месец на предходната година. Година по-рано този индикатор е бил 8,5%. За Европейски Съюз тези стойности са надлежно 2,8% и 9,9%. У нас равнището на годишната инфлация е по-високо от междинното за Европейски Съюз и еврозоната, като през февруари то е 3,5% на фона на 13,7% година по-рано. Повишението на потребителските цени на месечна база към този момент е сведено до 0,3%. Това демонстрира хармонизираният показател на Евростат, който регистрира характерните характерности на всяка страна.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ