Истината за еврозоната, опитът на вече влезлите
Експерти от Хърватия, Литва и Латвия споделиха своя опит по пътя към присъединението си към eврозоната. Те подчертаваха върху развиването на стопанската система след приемането на еврото. Това стана при присъединяване им в полемиката " Ролята на проведеното гражданско общество в процеса на присъединението на България към еврозоната ". Форумът е проведен от Икономическия и обществен съвет на България (ИСС) и се организира в Гранитната зала на Министерския съвет.
Експертите от трите страни разясниха участието на страните им в еврозоната по време на третия панел, чийто модератор беше президентът на КНСБ Пламен Димитров.
" Хърватия се причисли на 1 януари 2023 година в еврозоната и Шенген ", напомни Паула Летунич, старши консултант на министър-председателя на Хърватия. Тя акцентира, че това е направило страната ѝ част от Европейския механизъм за непоклатимост. По думите ѝ още преди този момент стопанската система е била доста обвързана с еврото. Летунич даде образец, че съвсем 60 на 100 от износа на Хърватия е бил обвързван с еврото, 75 на 100 от спестяванията и повече от половината заеми са били в евро преди присъединението.
" Около 75 на 100 от нашия външен дълг беше деноминиран в евро ", уточни специалистът. И добави, че след 2017 година, когато Хърватия е излязла от процедурата за несъразмерен дълг, към този момент е изпълнявала Маастрихтските критерии.
Летунич акцентира, че политическата непоклатимост е била значително значима за процеса по присъединение към еврозоната. Тя уточни, че още през 2017 година методът на държавното управление е бил структуриран и дружно с националната банка е показало евростратегията.
" След съвещания и доста изчерпателен обществен спор за преимуществата и минусите, държавното управление утвърди и одобри 2018 година тази тактика ", сподели също Летунич.
" Стабилността на цените е била едно от огромните провокации ", уточни Ирена Вебер, основен шеф на работодателската организация в Хърватия. Тя също акцентира, че в страната всички са работели за общата цел – еврозоната.
" По време на участието в еврозоната няколко пъти се усилиха заплатите ", регистрира Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя акцентира, че минималната заплата през днешния ден в страната е 840 евро, а междинната – 1947 евро. Минималната и междинната заплата се чака да набъбнат още следващата година. По думите й по този начин се реализира някакъв баланс сред нарастването на цените и растежа на заплатите.
Ругиниене означи, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е значима. Според нея те би трябвало да работят с държавното управление, с цел да се избегнат страховете на работещите, както и да не се позволява единствено поради смяната на валутата бизнесът да подвига безпричинно цените.
Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, сподели, че участието в еврозоната е било цел за страната още при присъединението към Европейския съюз.
" Въпросът не беше " дали ", а " по кое време ", акцентира тя и добави, че формалната подготовка е почнала още в края на 2005 г.
Гражданското общество е имало основна роля и без социална поддръжка процесът е нямало да бъде вероятен, разясни Степина.
" Синдикатите в България постоянно сме били за влизане в еврозоната ", съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на полемиката.
По думите на Димитров допреди година и половина, когато първо е била пандемията, а след това - и войната в Украйна, и енергийната рецесия, страната ни е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната.
" Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той в действителност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 година в еврозоната ", разяснява президентът на КНСБ.
Мнението на Димитров е, че България би трябвало да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските страни във връзка с еврозоната. Той показа данни за междинната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в еврозоната. Когато през 2015 година Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 година тя към този момент е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се покачва, а в Естония за 10 години растежът е близо 85%, уточни Димитров и изрази вяра да приемем еврото при започване на 2025 година и минималната работна заплата да бъде най-малко 500 евро, а междинната - най-малко 1000 - 1100 евро.
" Народното събрание ще извърши своите задължения и ще одобри законите, които да подсигуряват нормативната база за приемане на еврото в съкратени периоди ", заяви ръководителят на Народното събрание Росен Желязков.
" В момента България, заради съществуването на валутния ръб, единствено реплицира решенията на еврозоната, а след влизането в нея интензивно ще взе участие във вземането им ", акцентира Пеканов и добави, че приемането на общата европейска валута ще увеличи и най-важната цена в нашата икономика - цената на труда.
Експертите от трите страни разясниха участието на страните им в еврозоната по време на третия панел, чийто модератор беше президентът на КНСБ Пламен Димитров.
" Хърватия се причисли на 1 януари 2023 година в еврозоната и Шенген ", напомни Паула Летунич, старши консултант на министър-председателя на Хърватия. Тя акцентира, че това е направило страната ѝ част от Европейския механизъм за непоклатимост. По думите ѝ още преди този момент стопанската система е била доста обвързана с еврото. Летунич даде образец, че съвсем 60 на 100 от износа на Хърватия е бил обвързван с еврото, 75 на 100 от спестяванията и повече от половината заеми са били в евро преди присъединението.
" Около 75 на 100 от нашия външен дълг беше деноминиран в евро ", уточни специалистът. И добави, че след 2017 година, когато Хърватия е излязла от процедурата за несъразмерен дълг, към този момент е изпълнявала Маастрихтските критерии.
Летунич акцентира, че политическата непоклатимост е била значително значима за процеса по присъединение към еврозоната. Тя уточни, че още през 2017 година методът на държавното управление е бил структуриран и дружно с националната банка е показало евростратегията.
" След съвещания и доста изчерпателен обществен спор за преимуществата и минусите, държавното управление утвърди и одобри 2018 година тази тактика ", сподели също Летунич.
" Стабилността на цените е била едно от огромните провокации ", уточни Ирена Вебер, основен шеф на работодателската организация в Хърватия. Тя също акцентира, че в страната всички са работели за общата цел – еврозоната.
" По време на участието в еврозоната няколко пъти се усилиха заплатите ", регистрира Инга Ругиниене, президент на Конфедерация на синдикатите в Литва. Тя акцентира, че минималната заплата през днешния ден в страната е 840 евро, а междинната – 1947 евро. Минималната и междинната заплата се чака да набъбнат още следващата година. По думите й по този начин се реализира някакъв баланс сред нарастването на цените и растежа на заплатите.
Ругиниене означи, че ролята на синдикатите по пътя към еврозоната е значима. Според нея те би трябвало да работят с държавното управление, с цел да се избегнат страховете на работещите, както и да не се позволява единствено поради смяната на валутата бизнесът да подвига безпричинно цените.
Инезе Степина, представител на Конфедерация на работодателите в Латвия, сподели, че участието в еврозоната е било цел за страната още при присъединението към Европейския съюз.
" Въпросът не беше " дали ", а " по кое време ", акцентира тя и добави, че формалната подготовка е почнала още в края на 2005 г.
Гражданското общество е имало основна роля и без социална поддръжка процесът е нямало да бъде вероятен, разясни Степина.
" Синдикатите в България постоянно сме били за влизане в еврозоната ", съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на полемиката.
По думите на Димитров допреди година и половина, когато първо е била пандемията, а след това - и войната в Украйна, и енергийната рецесия, страната ни е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната.
" Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той в действителност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 година в еврозоната ", разяснява президентът на КНСБ.
Мнението на Димитров е, че България би трябвало да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските страни във връзка с еврозоната. Той показа данни за междинната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в еврозоната. Когато през 2015 година Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 година тя към този момент е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се покачва, а в Естония за 10 години растежът е близо 85%, уточни Димитров и изрази вяра да приемем еврото при започване на 2025 година и минималната работна заплата да бъде най-малко 500 евро, а междинната - най-малко 1000 - 1100 евро.
" Народното събрание ще извърши своите задължения и ще одобри законите, които да подсигуряват нормативната база за приемане на еврото в съкратени периоди ", заяви ръководителят на Народното събрание Росен Желязков.
" В момента България, заради съществуването на валутния ръб, единствено реплицира решенията на еврозоната, а след влизането в нея интензивно ще взе участие във вземането им ", акцентира Пеканов и добави, че приемането на общата европейска валута ще увеличи и най-важната цена в нашата икономика - цената на труда.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ