Галина Борисова: Съвременното танцово изкуство има нужда от искрени артисти
Експериментатор, агресор, хореограф-мутант. Антигона, Мария Калас, Хуанита Хилдегард Бо. Дневници, люляци, етюди.
Срещаме се с Галина Борисова по два мотива. Тя е измежду менторите в проекта „ С старания към звездите “ – инициатива на Ина Кънчева, която познаваме като оперна певица и двигател на фондация „ Културни вероятности “. В рамките на „ С старания към звездите “ ще бъдат дадени стипендии на общо петима надарени български актьори от разнообразни сфери на изкуството. Галина, несъмнено, е наставник в категория „ Танц “. Срокът за кандидатстване е до 1 септември.
Другият мотив е фестивалът „ Етюди и другари “, който огромната хореографка провежда дружно с Ани Колиер за трета поредна година. Събитията, локализирани главно в галерия „ Етюд “, не престават до 27 юни и повярвайте ми, там има доста какво да се види и преживее.
Разговорът с актьор от подобен сан е като вдъхновяващо странствуване и опция за къс допир с голям гений. За менторството, разноликостта на танца, провокацията и изхвърлените дневници, ето какво показа Галина Борисова с нас.
Защо се съгласихте да участвате в плана „ С старания към звездите “?
Не можех да откажа на Ина Кънчева. Първо, тъй като това е доста благородна самодейност. Второ, тъй като Ина е прелестен актьор, с нея се познаваме доста от дълго време, още когато тя учеше в театрално учебно заведение „ 4хC “. Имахме и един общ план по-късно – камерна опера, която искахме да вършим под продуцентството на Grand Theater, Холандия. За страдание, не успяхме да изпълним този план, само че може би към момента имаме късмет.
Така че не беше допустимо да откажа. Надявам се да поставим старания в действителност и да изберем забавни актьори.
Менторството е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не допуска, че има.
Как разбирате ролята на наставник, това въпрос на вътрешна нужда ли е или на публичен дълг?
Надявам се да мога да оказа помощ. Менторството никога не би трябвало да е налагане на някакъв усет, то по-скоро е помощ и тенденция, която може да бъде заложена. То е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не допуска, че има.
На мен ще ми бъде доста забавно и тъй като няма ограничавания в жанра. В танца има доста огромно многообразие. Дали ще изберем човек, който се занимава повече с типичен танц, или подобен със актуален танц – може би това ще бъде по-трудно за мен.
Какви упования имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да ви научат на нещо?
Надявам се да има доста забавни кандидатури, да имат забавни рекомендации и самите те да са готини хора. Надявам се самодейността „ С старания към звездите “ да доближи до по-широк кръг хора, с цел да могат да аплайват повече хора. Очаквам с неспокойствие да стана наставник! J
Със сигурност мисля, че мога да науча и аз нещо от тях. То е продан. Аз самата съм предходна през сходни награди, които са ми помогнали извънредно доста, отворили са ми път за сериозна кариера, тъй че знам какво е.
Вие самата имали ли сте наставник?
Има един човек, без чиято помощ нямаше да съм тук, където съм – това е Ян Стелма, шефът на Grand Theater в Хронинген, Холандия. Той продуцира няколко мои проекта. Докара 2-3 интернационалните продукции, с цел да бъдат показани и тук, в България. Плати разноските по едно турне, което имахме в Румъния, Полша, Германия.
За себе си се надявам да мога да сюрпризирам към момента публиката.
Освен това не преставам да работя с моята учителка по типичен танц в Балетното учебно заведение – Елисавета Груева, която е и репетитор сега на моите планове, изключително на соловите планове, които върша.
От какво ново потомство има потребност българското модерно танцово изкуство?
От откровени, от откровени актьори може би най-много. Такива, които не се пробват да бъдат някой различен, а са себе си. Много е мъчно да направиш личен почерк. За себе си се надявам да мога да сюрпризирам към момента публиката.
Срещаме се с Галина Борисова по два мотива. Тя е измежду менторите в проекта „ С старания към звездите “ – инициатива на Ина Кънчева, която познаваме като оперна певица и двигател на фондация „ Културни вероятности “. В рамките на „ С старания към звездите “ ще бъдат дадени стипендии на общо петима надарени български актьори от разнообразни сфери на изкуството. Галина, несъмнено, е наставник в категория „ Танц “. Срокът за кандидатстване е до 1 септември.
Другият мотив е фестивалът „ Етюди и другари “, който огромната хореографка провежда дружно с Ани Колиер за трета поредна година. Събитията, локализирани главно в галерия „ Етюд “, не престават до 27 юни и повярвайте ми, там има доста какво да се види и преживее.
Разговорът с актьор от подобен сан е като вдъхновяващо странствуване и опция за къс допир с голям гений. За менторството, разноликостта на танца, провокацията и изхвърлените дневници, ето какво показа Галина Борисова с нас.
Защо се съгласихте да участвате в плана „ С старания към звездите “?
Не можех да откажа на Ина Кънчева. Първо, тъй като това е доста благородна самодейност. Второ, тъй като Ина е прелестен актьор, с нея се познаваме доста от дълго време, още когато тя учеше в театрално учебно заведение „ 4хC “. Имахме и един общ план по-късно – камерна опера, която искахме да вършим под продуцентството на Grand Theater, Холандия. За страдание, не успяхме да изпълним този план, само че може би към момента имаме късмет.
Така че не беше допустимо да откажа. Надявам се да поставим старания в действителност и да изберем забавни актьори.
Менторството е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не допуска, че има.
Как разбирате ролята на наставник, това въпрос на вътрешна нужда ли е или на публичен дълг?
Надявам се да мога да оказа помощ. Менторството никога не би трябвало да е налагане на някакъв усет, то по-скоро е помощ и тенденция, която може да бъде заложена. То е да откриеш някакви качества, каквито и самият човек не допуска, че има.
На мен ще ми бъде доста забавно и тъй като няма ограничавания в жанра. В танца има доста огромно многообразие. Дали ще изберем човек, който се занимава повече с типичен танц, или подобен със актуален танц – може би това ще бъде по-трудно за мен.
Какви упования имате към бъдещите участници? Възможно ли е и те да ви научат на нещо?
Надявам се да има доста забавни кандидатури, да имат забавни рекомендации и самите те да са готини хора. Надявам се самодейността „ С старания към звездите “ да доближи до по-широк кръг хора, с цел да могат да аплайват повече хора. Очаквам с неспокойствие да стана наставник! J
Със сигурност мисля, че мога да науча и аз нещо от тях. То е продан. Аз самата съм предходна през сходни награди, които са ми помогнали извънредно доста, отворили са ми път за сериозна кариера, тъй че знам какво е.
Вие самата имали ли сте наставник?
Има един човек, без чиято помощ нямаше да съм тук, където съм – това е Ян Стелма, шефът на Grand Theater в Хронинген, Холандия. Той продуцира няколко мои проекта. Докара 2-3 интернационалните продукции, с цел да бъдат показани и тук, в България. Плати разноските по едно турне, което имахме в Румъния, Полша, Германия.
За себе си се надявам да мога да сюрпризирам към момента публиката.
Освен това не преставам да работя с моята учителка по типичен танц в Балетното учебно заведение – Елисавета Груева, която е и репетитор сега на моите планове, изключително на соловите планове, които върша.
От какво ново потомство има потребност българското модерно танцово изкуство?
От откровени, от откровени актьори може би най-много. Такива, които не се пробват да бъдат някой различен, а са себе си. Много е мъчно да направиш личен почерк. За себе си се надявам да мога да сюрпризирам към момента публиката.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ