„Жената от езерото“ на Росини спектакъл на Софийската опера
Екипът на „ Метроном “ на 6 януари 2022 година показва запис на операта „ Жената от езерото “ на Джоакино Росини от 19 октомври 2021 с присъединяване на Станислава Мамекова – Елена, Виолета Радомирска – Малкълм, Хрисимир Дамянов – Уберто, Петър Бучков – Дъглас, Даниел Острецов – Родриго, Рейналдо Дроз – Серано, Весела Янева – Албина, хор и оркестър на Софийската опера, хормайстор Виолета Димитрова, диригент Франческо Роза.
В звуковия файл чуйте какво споделиха някои от артистите по време на подготовките.
Изабела Колбран (Елена), Бенедета Розмунда Пизарони (Малкълм), Джовани Давид (крал Джеймс V), Микеле Бенедети (Дъглас), Андреа Нодзари (Родриго) – това са първите реализатори на премиерата, състояла се в спектакъл „ Сан Карло “, Неапол, на 24 септември 1819 година под диригентството на самия създател.
Един от буйните фенове на Росини, Стендал в детайли е описал спектакъла.
„ Декорът представляваше самотно, диво езеро в северна Шотландия, по което дамата от езерото, тъкмо както е името ѝ, се разхожда в лодка, която сама ръководи. Този фон беше шедьовър. Въображението на всички беше превзето от Шотландия и чакаха приключението. Госпожица Колбран, водейки доста грациозно лодката, извърши първата си песен, и то доста добре. Публиката изгаряше от предпочитание да я освирка, само че нямаше никакъв мотив. Последвалият дует с Давид (Уберто) беше показан доста артистично. Най-после се появи Нодзари (Родриго). Явяването му беше от дъното на сцената, което беше прекомерно надалеч. Арията стартира с портаменто – Eccomi a voi, miei prodi. Той даде толкоз мощ на тези първи ноти, че те можеха да бъдат чути чак на улица „ Толедо “. Но защото беше надалеч и не чуваше оркестъра, това „ портаменто “ се оказа с четвърт звук по-ниско. Още слушам оня зов, изтръгнал се от феновете в партера, които най-сетне имаха мотив да свиркат. Ръмжене да стадо лъвове при отварянето на клетката, Еол, изпускащ на независимост вилнеещите ветрове – това всичко е нищо съпоставено с яростта на неаполитанската аудитория, оскърбена от подправената нота, получила обективна причина да задоволи дълбоката ненавист…
Арията на Нодзари беше последвана от рицарски хор, славещ идната борба. Идеята на Росини е била да заимства трите оркестъра от бала на „ Дон Жуан “ (на Моцарт). Той разделя оркестъра на две – за хора на рицарите и боен марш с съпровод на тромпети, които откакто се явяват поотделно, засвирват по едно и също време. Този ден в двореца имаше церемония: нямаше придворни в залата и нищо не можа да попречи на изключителното забавление на младите офицери, изпълнили „ по заслуги “ първите пет реда на партера, които преди този момент са пийнали за здравето на краля. Един от тях при звука на тромпетите стартира да имитира с бастуна си препускащ кон. Публиката незабавно възприе концепцията и в момент партерът като че ли се оказа цялостен със 150 възпитаници, които с всички сили имитират галопиращ кон. Слухът на бедния композитор не можа да понесе сходен звук и той се почувства зле. Но още на идващия ден публиката на Неапол поправи грешката си и отдаде подобаващ успех на творбата на Росини. “
Българския път на операта „ Жената от езерото “ стартира на 9 юли 2021 година в границите на фестивала „ Музи на водата “ на Панчаревското езеро в режисурата на акад. Пламен Карталов. Имах опцията да чуя три подготовки, от които едната генерална и премиерата. Проследих сътворяването и музикално, и театрално на операта. Чух артистите и от двата състава, с така богати и превъзходни вокални благоприятни условия, всеки потърсил и разкрил своята най-подходяща концепция за облика, само че подчинена на общата концепция на спектакъла. Лукс, който си разреши Софийската опера – шест тенора! – аржентинец и българин като Уберто – Франсиско Брито и Хрисимир Дамянов, чилиец и италианец като Родриго – Диего Годой и Валерио Борджони, венецуелец и българин като Серано – Рейналдо Дроз и Ангел Антонов. И невероятните дами Мария Радоева и Станислава Момекова – Елена, Виолета Радомирска и Александрина Стоянова – Малкълм, Весела Янева и Цвета Сарамбелиева – Албина. Достойните татковци на основната героиня бяха Петър Бучков и Стефан Владимиров. През октомври операта беше показана и на сцената на Софийската опера, където своя дебют като Родриго направи Даниел Острецов.
Историята на оперите на Росини у нас е прекомерно лимитирана – тя включва доста пъти „ Севилският бръснар “ и „ Пепеляшка “, по-рядко „ Турчинът в Италия “, „ Италианката в Алжир “, „ Крадливата сврака “, „ Брачната лавица “, „ Граф Ори “. Затова когато акад. Пламен Карталов разгласи, че ще сложи „ Жената от езерото “, стартира трепетното очакване. Това е една от тези произведения, които изискват напълно селекциониран състав, тъй като всяка неправилност унищожава финия баланс. Да посегнеш към тази опера се счита за демонстрация на върховен пилотаж от страна на всеки спектакъл или фестивал.
След 1860 година тя не е поставяна на сцена. Съживява я Тулио Серафин във Флоренция през 1958 година
Специално би трябвало да се означи и българското наличие в една от постановките – Дарина Такова, която извършва партията на Елена под диригентството на Рикардо Фридза през 2004 година в Сан Себастиан. В състава са Хуан Диего Флорес, Даниела Барчелона, Грегъри Кунде и Симон Орфила.
Снимки: Софийската опера
В звуковия файл чуйте какво споделиха някои от артистите по време на подготовките.
Изабела Колбран (Елена), Бенедета Розмунда Пизарони (Малкълм), Джовани Давид (крал Джеймс V), Микеле Бенедети (Дъглас), Андреа Нодзари (Родриго) – това са първите реализатори на премиерата, състояла се в спектакъл „ Сан Карло “, Неапол, на 24 септември 1819 година под диригентството на самия създател.
Един от буйните фенове на Росини, Стендал в детайли е описал спектакъла.
„ Декорът представляваше самотно, диво езеро в северна Шотландия, по което дамата от езерото, тъкмо както е името ѝ, се разхожда в лодка, която сама ръководи. Този фон беше шедьовър. Въображението на всички беше превзето от Шотландия и чакаха приключението. Госпожица Колбран, водейки доста грациозно лодката, извърши първата си песен, и то доста добре. Публиката изгаряше от предпочитание да я освирка, само че нямаше никакъв мотив. Последвалият дует с Давид (Уберто) беше показан доста артистично. Най-после се появи Нодзари (Родриго). Явяването му беше от дъното на сцената, което беше прекомерно надалеч. Арията стартира с портаменто – Eccomi a voi, miei prodi. Той даде толкоз мощ на тези първи ноти, че те можеха да бъдат чути чак на улица „ Толедо “. Но защото беше надалеч и не чуваше оркестъра, това „ портаменто “ се оказа с четвърт звук по-ниско. Още слушам оня зов, изтръгнал се от феновете в партера, които най-сетне имаха мотив да свиркат. Ръмжене да стадо лъвове при отварянето на клетката, Еол, изпускащ на независимост вилнеещите ветрове – това всичко е нищо съпоставено с яростта на неаполитанската аудитория, оскърбена от подправената нота, получила обективна причина да задоволи дълбоката ненавист…
Арията на Нодзари беше последвана от рицарски хор, славещ идната борба. Идеята на Росини е била да заимства трите оркестъра от бала на „ Дон Жуан “ (на Моцарт). Той разделя оркестъра на две – за хора на рицарите и боен марш с съпровод на тромпети, които откакто се явяват поотделно, засвирват по едно и също време. Този ден в двореца имаше церемония: нямаше придворни в залата и нищо не можа да попречи на изключителното забавление на младите офицери, изпълнили „ по заслуги “ първите пет реда на партера, които преди този момент са пийнали за здравето на краля. Един от тях при звука на тромпетите стартира да имитира с бастуна си препускащ кон. Публиката незабавно възприе концепцията и в момент партерът като че ли се оказа цялостен със 150 възпитаници, които с всички сили имитират галопиращ кон. Слухът на бедния композитор не можа да понесе сходен звук и той се почувства зле. Но още на идващия ден публиката на Неапол поправи грешката си и отдаде подобаващ успех на творбата на Росини. “
Българския път на операта „ Жената от езерото “ стартира на 9 юли 2021 година в границите на фестивала „ Музи на водата “ на Панчаревското езеро в режисурата на акад. Пламен Карталов. Имах опцията да чуя три подготовки, от които едната генерална и премиерата. Проследих сътворяването и музикално, и театрално на операта. Чух артистите и от двата състава, с така богати и превъзходни вокални благоприятни условия, всеки потърсил и разкрил своята най-подходяща концепция за облика, само че подчинена на общата концепция на спектакъла. Лукс, който си разреши Софийската опера – шест тенора! – аржентинец и българин като Уберто – Франсиско Брито и Хрисимир Дамянов, чилиец и италианец като Родриго – Диего Годой и Валерио Борджони, венецуелец и българин като Серано – Рейналдо Дроз и Ангел Антонов. И невероятните дами Мария Радоева и Станислава Момекова – Елена, Виолета Радомирска и Александрина Стоянова – Малкълм, Весела Янева и Цвета Сарамбелиева – Албина. Достойните татковци на основната героиня бяха Петър Бучков и Стефан Владимиров. През октомври операта беше показана и на сцената на Софийската опера, където своя дебют като Родриго направи Даниел Острецов.
Историята на оперите на Росини у нас е прекомерно лимитирана – тя включва доста пъти „ Севилският бръснар “ и „ Пепеляшка “, по-рядко „ Турчинът в Италия “, „ Италианката в Алжир “, „ Крадливата сврака “, „ Брачната лавица “, „ Граф Ори “. Затова когато акад. Пламен Карталов разгласи, че ще сложи „ Жената от езерото “, стартира трепетното очакване. Това е една от тези произведения, които изискват напълно селекциониран състав, тъй като всяка неправилност унищожава финия баланс. Да посегнеш към тази опера се счита за демонстрация на върховен пилотаж от страна на всеки спектакъл или фестивал.
След 1860 година тя не е поставяна на сцена. Съживява я Тулио Серафин във Флоренция през 1958 година
Специално би трябвало да се означи и българското наличие в една от постановките – Дарина Такова, която извършва партията на Елена под диригентството на Рикардо Фридза през 2004 година в Сан Себастиан. В състава са Хуан Диего Флорес, Даниела Барчелона, Грегъри Кунде и Симон Орфила.
Снимки: Софийската опера
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ