Екип от педиатричната болница в Сидни, начело с майка, загубила

Екип от педиатричната болница в Сидни, отпред с майка, изгубила бебето си, заяви, че е разкрил евентуалния рисков фактор за синдрома на неочакваната детска гибел.

Резултатите от проучването са оповестени в авторитетното научно списание

Водещ създател на изследването е доктор Кармел Харингтън. Една от аргументите да стартира търсенето на повода за синдрома е фактът, че тя губи по този метод едно от децата си.

Какво съставлява синдромът на неочакваната детска гибел

Липсата на задоволително ясни отговори е част от това, което прави синдрома на неочакваната детска гибел по този начин плашещ. Той е водеща причина за смъртни случаи измежду децата от 1 месец до 1-2 години.

Синдромът настава ненадейно и без предварителни индикации при видимо здрави бебета. Повечето смъртни случаи се асоциират с времето на сън.

Кърмачета, които умират, до момента в който спят, не демонстрират никакви признаци на страдалчество. Предполага се, че те по някаква причина престават да дишат, без да се разсънят.

Резултатите от проучването на доктор Харингтън

Проучването на екипа от Сидни съпоставя кръвни проби от към 600 новородени, в това число 26 умряли от синдрома на неочакваната детска гибел.

Изследователите разкрили, че бебетата, умряли от синдрома, са имали по-ниско равнище на ензима бутирилхолинестераза (BChE).

Според учените точно намалените равнище от този ензим прави уязвими някои от новородените. Знае се, че ниските равнища на BChE могат да доведат до апнея – прекъсване на дишането по време на сън.

Ако резултатите се потвърдят и от други проучвания, може да стартира скрининг на новородените за равнищата на този ензим и да се вземат ограничения при потребност.