Индианци спечелили важни битки на САЩ срещу Япония
Екатерина Первишева,
lenta.ru
На бойното поле е доста значимо да се откри колкото се може по-бързо връзка сред подразделенията и да се предават известията колкото се може по-точно. Но още по-важно е тези известия да не бъдат прехванати от врага. Затова армиите по света имат шифровчици, които да измислят кодове за своите и да разгадават шифъра на съперника. През Втората международна война американците с тяхната съобразителност и деловитост бяха разрешили тази задача прекомерно успешно. Те са намирали радисти шифровачи от коренното население на Америка - индианците. За това време те са имали огромно преимущество - говорили са на езици, които никой не е знаел.
Индианците са взели участие в Първата международна война макар комплицираните връзки с американската страна - знае се, че те са получили цивилен права след войната, през 1924 година. Работата е в това, че те са били воини, които епохи са защитавали своите земи и племена. И тази точно традиция е довела доста от тях в американската войска: те са желали да бранят своята страна. В подмяна армията е давала на индианските бойци късмет да получат обучение, да видят света. Като цяло по време на войната в американските войски са служили 12 000 представители на коренните нации, а това число
е представлявало 25% от мъжете индианци
Съединени американски щати се включиха във войната през 1917 година, а през есента на 1918 година участваха в Мьо-Аргонското нахлуване. (Операцията на съдружниците от Антантата против немските войски е една от най-важните през 1918 година, организира се през септември-октомври във Франция - бел. ред). Именно тогава американците за първи път употребяват нещо, което ще им помогне в бъдеще да победят в не една борба: те разпоредиха на индианци свързочници да предават заповедите и тайните донесения на родния им език.
Смята се, че концепцията е хрумнала в главата на един пълководец, до момента в който той обикалял лагера на бойците си. Той чул по какъв начин няколко редови войници от племето чокто си говорили на родния език, а близките ги слушали недоумяващо. Тогава го осенила мисълта, че щом американските бойци не могат да ги схващат, врагът няма да го направи посмъртно.
След няколко дни 8 индианци от племето чокто почнали да предават информация на личния си език и немците въобще не могли да дешифрират известията, а до тогава са имали визия за проектите на съперника. В самата Америка на пръсти се броели хората, които са знаели кои са тези чокто. Европейците пък въобще не са имали и визия за американските индианци. Пък и не е имало шансове за бързо научаване на езика им: множеството от племената не са имали книжовност, а речта била прекомерно самобитна.
Американците привлекли индианци от други племена, само че не им останало време да ги посветят изцяло в работата - войната свършила.
Съединени американски щати се включват във Втората международна война след японското нахлуване над тихоокеанската им база Пърл Харбър на 6 декември 1941 година. Скоро те се сблъскали със сериозен проблем - японските криптографи без проблеми разшифровали известията им. Много от тях са получили образованието си в Щатите и свободно са владеели британски език както общоприетия, по този начин и разговорния. Така врагът постоянно знаел проектите на съперника. В същото време Америка се страхувала да употребява индианците като шифровчици по този начин интензивно, както през Първата международна война: от този момент езиците им са били изучавани в други страни и е имало подозрения, че кодовете елементарно ще бъдат разкодирани.
Решението пристигнало по най-неочакван метод
Роденият през 1892 година в семейство на мисионери Филип Джонстън е бил възпитаван в резерват на племето навахо. Съответно научил езика им. През Първата международна война е служил в експедиционен корпус във Франция. Именно той предлага на армията през Втората международна война да употребяват хора от това племе. Езикът на навахо не е бил прочут в Европа. Той е доста комплициран, в това число граматически. Този език не е имал писменост, една дума според от произношението е могла да има четири разнообразни смисли, а в комбиниране с други думи да има двойно повече смисли. Освен това е бил неразрешен в държавните учебни заведения, тъй че той е бил публикуван единствено в резерватите. А човек, който е учил този език в зрелост, не е могъл да приказва без акцент, което е предписание невероятно подмяната на известията.
През февруари 1942 година Джонстън, който ще стане инженер-строител, посетил лагер на морската пехота близо до Сан Диего. Там той разказал на офицерите за кода на езика навахо. Идеята му била посрещната скептично, само че той съумял да убеди военните. Така четирима индианци навахо били разграничени на двойки и настанени в разнообразни стаи. Дали им общоприета заповед, която те превели на своя език и по-късно я предали на другата група. При противоположния превод на британски език се оказало, че думите са предадени напълно тъкмо. При това всичко било направено за някакви си минути вместо за няколко часа, както е при нормалните системи.
Военните незабавно се обърнали към началството за позволение да стартират образование на навахо и да вземат за задачата 200 души. Одобрението било единствено за 30. Скоро толкоз доброволци на възраст от 16 до 35 години, незадълбочено говорещи двата езика и с добра физическа подготовка, почнали тренировки. В резултат 29 души от тази първа група се приспособили към армейския метод на живот и създали специфичен код.
Той бил основан по този начин, че да обърка освен слушателите, а и самите индианци. Кодът бил от две елементи: писменост и речник. С втората част всичко било релативно просто: британските военни термини, които не са съществували в езика навахо, били сменени с други думи или словосъчетания. Например транспортният аероплан бил обозначен като " орел ", танкът станал " костенурка ", подводната лодка - " желязна риба ", а корабите - " къщи върху вода ". В бъдеще този лист от време на време се попълвал.
Другата част от кода е била нужна за предаването на думи, които не са съществували в езика навахо. За всяка британска писмен знак се избирали няколко къси думи, започващи с нея, а по-късно те се превеждали на навахо. Примерно буквата А можело да бъде предадена с три разновидността: ant ( " мравка " ), apple ( " ябълка " ), axe ( " секира " ). Съответствали им индианските wol-la-chee, be-la-sana и tse-nill. И по този начин за цялата писменост.
Шивровчиците от навахо трябвало да запомнят наизуст всички разновидности и без записи да кодират, предават и разкодират известията. А тъй като данните не е трябвало да бъдат шифровани с някакви специфични механически средства, предаването им ставало доста по-бързо и безвредно. Заради големия триумф " школата навахо " набирала нови индианци.
Съединени американски щати ги употребявали при значими морски интервенции в Тихия океан, те са служили във всички дивизии на морската пехота, в това число в спецчастите.
Изключително значима роля радистите от навахо изиграли
в борбата за стратегически значимия остров Ио (също Иото или Иводзима). На него е имало японска военна база, чиито самолети пречели интензивно на американците да бомбардират японския архипелаг след завземането на Марианските острови. Сражението за Ио почнало на 16 февруари и приключило на 26 март 1945 година с победа на американските сили. На място са работили шестима навахо, които в хода на интервенцията са предали 800 известия - без никакви неточности. Майор Хауърд Конър, офицер за взаимозависимост на морска дивизия, е бил безапелационен: " Без навахо морските пехотинци в никакъв случай не биха завладяли Иводзима ".
Като цяло единствено " школата навахо " дала 400 шифровчици, които били наричани " говорещите с вятъра " (windtalkers). По време на войната американската войска е вземала и хора от други племена, въпреки да не ги е употребила толкоз интензивно. Племето кованчи е воювало основно в Европа, а мискуоки в Африка.
Много навахо останали на работа в армията след капитулацията на Япония. Техните шифри били употребявани по време на Корейската (1950-1953) и на Виетнамската война (1963-1975). Те продължавали да предават неразгадани от никого секретни известия, до момента в който американските управляващи не разказали за тях през 1968 година Но и по-късно за индианците свързочници малко се е знаело. Те се популяризираха едвам през 90-те години след серия от документални филми. И чак при започване на XXI век 29 представители на племето навахо, основали кода, са били удостоени с медали от Конгреса.
lenta.ru
На бойното поле е доста значимо да се откри колкото се може по-бързо връзка сред подразделенията и да се предават известията колкото се може по-точно. Но още по-важно е тези известия да не бъдат прехванати от врага. Затова армиите по света имат шифровчици, които да измислят кодове за своите и да разгадават шифъра на съперника. През Втората международна война американците с тяхната съобразителност и деловитост бяха разрешили тази задача прекомерно успешно. Те са намирали радисти шифровачи от коренното население на Америка - индианците. За това време те са имали огромно преимущество - говорили са на езици, които никой не е знаел.
Индианците са взели участие в Първата международна война макар комплицираните връзки с американската страна - знае се, че те са получили цивилен права след войната, през 1924 година. Работата е в това, че те са били воини, които епохи са защитавали своите земи и племена. И тази точно традиция е довела доста от тях в американската войска: те са желали да бранят своята страна. В подмяна армията е давала на индианските бойци късмет да получат обучение, да видят света. Като цяло по време на войната в американските войски са служили 12 000 представители на коренните нации, а това число
е представлявало 25% от мъжете индианци
Съединени американски щати се включиха във войната през 1917 година, а през есента на 1918 година участваха в Мьо-Аргонското нахлуване. (Операцията на съдружниците от Антантата против немските войски е една от най-важните през 1918 година, организира се през септември-октомври във Франция - бел. ред). Именно тогава американците за първи път употребяват нещо, което ще им помогне в бъдеще да победят в не една борба: те разпоредиха на индианци свързочници да предават заповедите и тайните донесения на родния им език.
Смята се, че концепцията е хрумнала в главата на един пълководец, до момента в който той обикалял лагера на бойците си. Той чул по какъв начин няколко редови войници от племето чокто си говорили на родния език, а близките ги слушали недоумяващо. Тогава го осенила мисълта, че щом американските бойци не могат да ги схващат, врагът няма да го направи посмъртно.
След няколко дни 8 индианци от племето чокто почнали да предават информация на личния си език и немците въобще не могли да дешифрират известията, а до тогава са имали визия за проектите на съперника. В самата Америка на пръсти се броели хората, които са знаели кои са тези чокто. Европейците пък въобще не са имали и визия за американските индианци. Пък и не е имало шансове за бързо научаване на езика им: множеството от племената не са имали книжовност, а речта била прекомерно самобитна.
Американците привлекли индианци от други племена, само че не им останало време да ги посветят изцяло в работата - войната свършила.
Съединени американски щати се включват във Втората международна война след японското нахлуване над тихоокеанската им база Пърл Харбър на 6 декември 1941 година. Скоро те се сблъскали със сериозен проблем - японските криптографи без проблеми разшифровали известията им. Много от тях са получили образованието си в Щатите и свободно са владеели британски език както общоприетия, по този начин и разговорния. Така врагът постоянно знаел проектите на съперника. В същото време Америка се страхувала да употребява индианците като шифровчици по този начин интензивно, както през Първата международна война: от този момент езиците им са били изучавани в други страни и е имало подозрения, че кодовете елементарно ще бъдат разкодирани.
Решението пристигнало по най-неочакван метод
Роденият през 1892 година в семейство на мисионери Филип Джонстън е бил възпитаван в резерват на племето навахо. Съответно научил езика им. През Първата международна война е служил в експедиционен корпус във Франция. Именно той предлага на армията през Втората международна война да употребяват хора от това племе. Езикът на навахо не е бил прочут в Европа. Той е доста комплициран, в това число граматически. Този език не е имал писменост, една дума според от произношението е могла да има четири разнообразни смисли, а в комбиниране с други думи да има двойно повече смисли. Освен това е бил неразрешен в държавните учебни заведения, тъй че той е бил публикуван единствено в резерватите. А човек, който е учил този език в зрелост, не е могъл да приказва без акцент, което е предписание невероятно подмяната на известията.
През февруари 1942 година Джонстън, който ще стане инженер-строител, посетил лагер на морската пехота близо до Сан Диего. Там той разказал на офицерите за кода на езика навахо. Идеята му била посрещната скептично, само че той съумял да убеди военните. Така четирима индианци навахо били разграничени на двойки и настанени в разнообразни стаи. Дали им общоприета заповед, която те превели на своя език и по-късно я предали на другата група. При противоположния превод на британски език се оказало, че думите са предадени напълно тъкмо. При това всичко било направено за някакви си минути вместо за няколко часа, както е при нормалните системи.
Военните незабавно се обърнали към началството за позволение да стартират образование на навахо и да вземат за задачата 200 души. Одобрението било единствено за 30. Скоро толкоз доброволци на възраст от 16 до 35 години, незадълбочено говорещи двата езика и с добра физическа подготовка, почнали тренировки. В резултат 29 души от тази първа група се приспособили към армейския метод на живот и създали специфичен код.
Той бил основан по този начин, че да обърка освен слушателите, а и самите индианци. Кодът бил от две елементи: писменост и речник. С втората част всичко било релативно просто: британските военни термини, които не са съществували в езика навахо, били сменени с други думи или словосъчетания. Например транспортният аероплан бил обозначен като " орел ", танкът станал " костенурка ", подводната лодка - " желязна риба ", а корабите - " къщи върху вода ". В бъдеще този лист от време на време се попълвал.
Другата част от кода е била нужна за предаването на думи, които не са съществували в езика навахо. За всяка британска писмен знак се избирали няколко къси думи, започващи с нея, а по-късно те се превеждали на навахо. Примерно буквата А можело да бъде предадена с три разновидността: ant ( " мравка " ), apple ( " ябълка " ), axe ( " секира " ). Съответствали им индианските wol-la-chee, be-la-sana и tse-nill. И по този начин за цялата писменост.
Шивровчиците от навахо трябвало да запомнят наизуст всички разновидности и без записи да кодират, предават и разкодират известията. А тъй като данните не е трябвало да бъдат шифровани с някакви специфични механически средства, предаването им ставало доста по-бързо и безвредно. Заради големия триумф " школата навахо " набирала нови индианци.
Съединени американски щати ги употребявали при значими морски интервенции в Тихия океан, те са служили във всички дивизии на морската пехота, в това число в спецчастите.
Изключително значима роля радистите от навахо изиграли
в борбата за стратегически значимия остров Ио (също Иото или Иводзима). На него е имало японска военна база, чиито самолети пречели интензивно на американците да бомбардират японския архипелаг след завземането на Марианските острови. Сражението за Ио почнало на 16 февруари и приключило на 26 март 1945 година с победа на американските сили. На място са работили шестима навахо, които в хода на интервенцията са предали 800 известия - без никакви неточности. Майор Хауърд Конър, офицер за взаимозависимост на морска дивизия, е бил безапелационен: " Без навахо морските пехотинци в никакъв случай не биха завладяли Иводзима ".
Като цяло единствено " школата навахо " дала 400 шифровчици, които били наричани " говорещите с вятъра " (windtalkers). По време на войната американската войска е вземала и хора от други племена, въпреки да не ги е употребила толкоз интензивно. Племето кованчи е воювало основно в Европа, а мискуоки в Африка.
Много навахо останали на работа в армията след капитулацията на Япония. Техните шифри били употребявани по време на Корейската (1950-1953) и на Виетнамската война (1963-1975). Те продължавали да предават неразгадани от никого секретни известия, до момента в който американските управляващи не разказали за тях през 1968 година Но и по-късно за индианците свързочници малко се е знаело. Те се популяризираха едвам през 90-те години след серия от документални филми. И чак при започване на XXI век 29 представители на племето навахо, основали кода, са били удостоени с медали от Конгреса.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ