Ежедневно се срещаме с немалък брой препятствия – било то

Ежедневно се срещаме с значителен брой трудности – било то естествени явления, съвпадения или хора – които ни карат да се замислим – естествени ли са те?

Особено що се касае до хората, то горепосоченият въпрос е внимателен, неудобен и тематика на разискване главно от дисциплини като етиката. За медицината обаче, когато индивидът е пациент, е доста значимо всяка една негова характерност да бъде избрана – дали влиза в нормите или не – без значение дали става въпрос за размери, функционалности на органи или характерови черти.

Разстройствата на личността са обект на психиатрията, макар че на процедура те не са заболявания . Личностовите разстройства се преглеждат като тежки абнормности – т.е. мощно отклоняващи се от естественото, само че въпреки всичко ненапускайки неговите необятни граници.

На тях се гледа като на крайности и карикатури на естествените човешки черти и е особено, че е мъчно да се уточни по кое време тъкмо са се появили – границата на изострянето на чертите на характера и темперамента не се е появила внезапно, а е размита във времето.

Според статистиката сред 10% и 13% от общата популация има личностово разстройство – един сериозен дял. Обществото към момента не е задоволително осведомено с тези любопитни положения, заради което и постоянно реагира несъответстващо на деянията им.

Съществуват няколко разнообразни типа личностови разстройства – параноидно, шизоидно, антисоциално, гранично, обезпокоително, подвластно, нарцистично, депресивно, обсесивно и други.

Параноидната персона

„ Прототип “ за такава персона би бил мъж в зрелост, сериозен, некадърен на комизъм и раздразнителен, тъй като непрестанно разчита скрити (и нормално несъществуващи) подмятания в думите и дейностите на близките.

Тези хора нормално се държат с непрекъснато съмнение по отношение на претекстовете на другите. Те са консервативни и негъвкави, а близките ги намират за мрачни, потайни и неотстъпчиви. Усетят ли интерсите си застрашени или пък достиженията си непризнати, те са способни да стартират правосъдни каузи или пък различен тип апелиране на високопоставени инстанции, трансформирайки тези борби в самоцел.

На работното място такава персона е упорита и поредна, движена от убедеността в личната си справедливост и злонамереността на близките. Тези хора нормално имат възприятие за задача в работата си, което може да ги трансформира във фанатици. Те са склонни да съзират капани и заприказва там, където не съществуват и са способни

да отхвърлят преференциални оферти, единствено заради подозрение за измама.

В фамилиите си параноидните персони са властни и одобряват отклоненията на околните си като персонално изменничество. Често те са в облика на ревностни съпрузи или сурови родители. Екстремната ревнивост е сериозен белег, обвързван с огромен риск от експанзия.

Самооценката му е на уединен праведник и войник в един посредствен свят. Основната им страст е хладната горделивост. Параноидният човек постоянно се взима на съществено и не понася смешки.

Свързани публикации.. Какво е разстройство на личността? 0 Параноя – патологичната недоверчивост 3 Ревността се дължи на хормоните 0

Едно от най-ярките качества на тази персона е, че тя прилича враговете си и тези, които подозира в скрит план против себе си. Идентифицирането с врага и обсебването от неговия облик е тип протективен детайл – параноидната персона се отъждествява с облика на врага, с цел да го управлява. Той е захласнат от този, който ненавижда и ненавижда този, който е подобен с него – това е и основият недостатък в прочувствения живот на параноидния човек.

Шизоидната персона

Хората, наранени от това разстройство, са малко или повече неспособни да изпитват наслаждение от общуването с другите.

По-леките разновидности се показват със слаба експресия на страстите, самота и свенливост. Но не свенливост заради нерешителност, а заради това, че шизоидната персона няма потребност от другарство . В тежките форми това се показва в прочувствена безчувственост и недостижимост – те рядко позволяват някого до прекарванията си, и в случай че се случи – то това е единствено на интелектуално равнище. За подобен човек е извънредно да показва усеща и да споделя.

Нещо повече, шизоидната персона в компания постоянно не разчита неофициалните правила, които дават звук на човешките събирания и връзки. Живота им е белязан от самодостатъчност – липса на нужда за свързване. Еротичното не отсъства изцяло от живота им, само че даже и то е най-вече интроспективно и фантазмено и те нормално не основават интимни връзки и бракове.

Независимо от видимо еднообазния и даже неосезаем живот, вътрешният свят на тези хора не е безпаричен. Светът на фантазиите им постоянно е богат, само че би се сторил на останалите чудноват – без плътни човешки облици или прочувствена обагреност.

Впечатление на близките биха могли да създадат и безразличието на тези персони към похвалата или рецензията, крайната изолираност и неналичието на страсти. Те няма да нарушат намерено нормите като асоциалната персона, само че несъмнено живеят отвън тях.