Егоизмът не е нещо, което звучи особено добре, но факт

Егоизмът не е нещо, което звучи изключително добре, само че факт е, че всеки има потребност от здравословната му доза. Казано по различен метод – да обичаш себе си, а не да се жертваш непрестанно и непременно за другите. Това е изтощително, а удовлетворението е с мазохистичен привкус. Изживявaш се като героиня, само че дали фактически правиш щастливи хората, поради които са така наречен жертви? Сигурно звучи кощунствено, само че да погледнем от другата страна.

Всъщност да си имаш работа с прекомерно принасящ се в жертва човек, може да е тежко задължение. Първо задължава прекомерно доста. Понякога повече, в сравнение с може да се понесе. А това към този момент наподобява на прочувствено изнудване. После е досадно, изключително, в случай че се натяква по някакъв метод. Затова, в случай че човек е решил да прави великодушни жестове или просто това му иде от вътрешната страна – добре е да следва библейското предписание – да хвърлиш хляба си по водата, тъй като след доста дни ще го намериш. Да направиш положително, без да се интересуваш какво ще стане. Ей по този начин, за концепцията и нищо повече.

Защо ни е необходим здравословният нарцисизъм? Няма кой да ни обича повече от нас самите. Та нали ние сме си най-мили, най-вече желаем да ни се случват хубави неща, да бъдем щастливи. Затова би трябвало от време на време да можем да му поотпуснем малко края. Да не вършим единствено каквото би трябвало и каквото другите изискват от нас, само че и това, което същински ни влече от вътрешната страна. Да не се оставяме все на назад във времето. Да си позволим от време на време нова дреха или украшение, въпреки че все ще има член от фамилията с някакви незадоволени материални потребности. Да идем на концерта, който единствено ние харесваме, а не постоянно да се съобразяваме с желанията на другите. Или да си позволим разходката и кафето с другарка, въпреки че имаме домашна работа – отново ще я свършим. Да не подценяваме своята кариера поради професионалните триумфи на мъжа до себе си. Да сме подкрепящи, само че не за наша лична сметка. Всичко това не значи да подценяваме и лишаваме околните си, а да намерим времето и рационалните средства, предопределени за личната ни персона.

Дозата здравословен нарцисизъм е гаранция за нашето благополучие, за душевното ни равновесие. Спокойната и щастлива майка, брачна половинка или щерка е хиляди пъти за предпочитане пред изнервената от безконечното принуждение над личните си стремежи жена.

Всеки от нас се е намирал от време на време в менгемето сред това да прави каквото би трябвало и каквото на него му желае. От едната страна са упованията на другите, от другата – нашите стремежи. Всеки случай е съответен, най-хубавото, както постоянно, е в салдото, само че не всеки път той е вероятен. Важното е, че в случаите, когато избираме „ себе си “, да не се усещаме отговорни за това, да не ни смущават вътрешни терзания. Да се научим с освободена душа да си доставяме дребни наслади, да не подценяваме и забравяме себе си, за сметка на хората, които обичаме. Обичайки повече себе си, това няма да ни направи по-лоши хора, а по-хармонични и задоволени от живота.