Киното танцува с вечността
Едва на 21-вото издание на церемонията по връчването на филмовите награди „ Оскар “ своето почтено място намира категорията за най-хубав дизайн на костюми. През 1949 година и номинациите, и премиите са разграничени в две подкатегории – черно-бял и пъстър филм. Девет години по-късно разделянето изчезва и „ Оскар “ се връчва за върхови достижения в основаването на костюми за филм. Ето няколко от незабравимите образци в тази посока. „ Отнесени от вихъра “ (1939)
Магнитът в екранизацията по едноименния разказ на Маргарет Мичъл, за който авторката печели премия „ Пулицър “ две години по-рано, несъмнено е актрисата Вивиан Лий. 26-годишната британка, брачна половинка на сър Лорънс Оливие, е определена да извърши ролята на дръзката, самостоятелна на пръв взор, само че копнееща за обич Скарлет О’Хара. Продуцентите на кино лентата са наясно, че на Скарлет ще ѝ би трябвало и отговарящ дрешник, който да подчертава върху прочувственото ѝ положение, и избират двама дизайнери по костюмите – Уолтър Плънкет и Джон Фредерикс, с помощта на които на огромен екран пристрастеността и бунтарството на основната героиня припламват в червени отражения. Култова е роклята, с която Скарлет идва на празненството по случай рождения ден на Ашли Уилкис. Бургундско алено, което незабавно разкрива пристрастеността и темперамента ѝ, пищност и разсипничество във връзка с материите – нещо особено за интервала, останал в историята на Съединени американски щати като „ позлатената ера “. „ Убийците “ (1946)
Класическа екранизация по едноименната новела на Ърнест Хемингуей, „ Убийците “ още веднъж разчита на кино елмаз. В този случай това е прелестната Ава Гарднър, която озарява екрана с облекла, основани от именитата Вира Уест. Гардеробът на героинята ѝ Кити Колинс залага на загатващи силата ѝ костюми и рокли. Водена от сюжета, Вира Уест основава незабравимата черна рокля с една презрамка, която остава в историята на модата. Интерпретации по тематиката могат да се видят и до през днешния ден. „ Гилда “ (1946)
Класика в историята на киното остава сцената, в която героинята на Рита Хейуърт в „ Гилда “ танцува предизвикателно, до момента в който пее Put the Blame on Mame, а стилната рокля внимателно загатва за фигурата ѝ. Създадена е от френския дизайнер Жан-Луи, същинска звезда по това време. Години по-късно той измайсторява и прелестната секси бяла рокля, с която Мерлин Монро излиза на сцената, с цел да изпее „ Честит рожден ден, господин президент “. Смята се, че за работата си по черната рокля от „ Гилда “, останала като знак на безконечната сексапил, Жан-Луи е бил въодушевен от картината на Джон Сингър Сарджант – „ Портрет на мадам X “. „ Чуждестранна спекулация “ (1948)
Кой, в случай че не Марлене Дитрих, звездата във кино лентата на Били Уайлдър, може да си разреши да употребява за дрешника на героинята си Ерика рокли, с които към този момент се е появявала. Още от началото на 40-те години актрисата работи с немската фешън дизайнерка Ирене Ленц Гибънс, която основава тази красива и ефектна рокля през 1944 година за турнето на Марлене в Италия. Тогава Дитрих пее пред американските бойци, които са изпратени да водят война в Европа. Впечатлена от резултата, който има появяването ѝ пред младите мъже, актрисата упорства да се употребява точно тази рокля и за кино лентата „ Чуждестранна спекулация “. „ Закуска в Тифани “ (1961)
Вдъхновена от дребната черна рокля, на която именитата Коко Шанел проправя път през 20-те години на предишния век, роклята, която Одри Хепбърн носи в паметния филм, е основана особено за нея от френския фешън дизайнер Юбер дьо Живанши. Иконичната рокля, която в действителност се състои от три елементи, е непокътната за поколенията, но… в разнообразни точки на света. Една част се пази в архивите на Живанши, друга е в непрекъснатата експозиция на Музея на костюмите в Мадрид, а третата е продадена на аукцион на „ Кристис “ през 2006 година за 607 хиляди евро. Сумата е преведена във фондацията на Живанши, която поддържа децата в Индия. „ Джентълмените избират русокоски “ (1953)
Дълъг и бодлив е пътят до розовата рокля на Мерлин Монро в незабравимата сцена с осъществяването на песента Diamonds Are a Girl’s Best Friend. Дизайнерът по костюмите на продукцията Уилям Травила признава, че концепцията на продуцентите била в тази сцена Мерлин да блесне съвсем гола, с цел да притегли повече аудитория. Точно тогава обаче в медиите се появяват фрагменти, които тя е направила като напълно млада за еротично списание. Лично Дарил Занук, мотор на студиото Twentieth Century-Fox, поучава Мерлин да отхвърли, че се е снимала за списанието, тъй като по този начин единствено би добавила още един щрих към облика на „ тъпа русокоска “, който медиите така и така ѝ приписват. За да избегнат злостни мнения във връзка една разголена поява на актрисата, продуцентите упорстват пред Травила да я облече в нещо по-консервативно. Според дизайнера обаче „ каквото и да облечеше Мерлин, ставаше чудо “. „ Дневна хубавица “ (1967)
Може би най-красивото партньорство на актриса и фешън дизайнер на огромен екран е тандемът Катрин Деньов и Ив Сен Лоран. Неслучайно режисьорът Франсоа Трюфо назовава Лоран „ най-големия обожател на киното измежду стилните дизайнери “, а режисьорът на „ Дневна хубавица “ Луис Бунюел му се доверява за дрешника на Северин, героинята на Деньов във кино лентата. В спомените си Лоран признава, че му било мъчно да убеди актрисата, че не би трябвало да носи минижупи във кино лентата, тъй като това прави героинята ѝ доста предсказуема. Във време, в което целият свят полудява по минижупа, Лоран взема решение да подчертае характера и копнежите на Северин с типичен, грациозен дрешник. „ Белязаният “ (1983)
Синята копринена рокля на героинята на Мишел Пфайфър във кино лентата е директна отпратка към златните години на Холивуд. Роклята, излязла отдолу под ръцете на дизайнерката на костюми Патриша Норис, подсказва доста за героинята Елвира Ханкок. Идеята на Норис е семплата линия на роклята на Елвира да контрастира на обилните костюми на брачна половинка ѝ, мафиота Тони Монтана (Ал Пачино). По подигравка на ориста обаче в композиция с актрисата Мишел Пфайфър роклята реализира различен резултат – трансформира се в знак на елегантната сексапил. „ Титаник “ (1997)
Пълна независимост имала дизайнерката Дебора Лин Скот, с цел да сътвори роклята на Роуз (Кейт Уинслет). Единствената тенденция, заложена от режисьора Джеймс Камерън, била – „ да издава характера ѝ “. Целият дрешник на Роуз във кино лентата издавал освен характера, само че и фантазиите ѝ – да откри посоката си в живота без безконечните упътвания на пресметливата си майка. А роклята, която облича, когато към компанията на богатите ѝ другари се причислява Джак – дрипльо, само че избор на сърцето ѝ, е успех на любовта. „ Хубава жена “ (1990)
Може би най-неустоимата композиция от актриса и рокля в историята на Холивуд. Създателка на фамозната алена рокля, с която героинята на Джулия Робъртс – Вивиан, отива на опера, е дизайнерката в киното Мерилин Ванс, която получава напълно справедливо премията на английската кино академия БАФТА за костюмите във кино лентата на Франк Маршал. Идеята ѝ била да сътвори рокля, която единствено да очертае съвършената фигура на 23-годишната актриса. В началото целият екип бил безапелационен, че Вивиан би трябвало да бъде в черно, само че Мерилин упорствала да се създадат проби с три разнообразни рокли. „ Горката Джулия претърпя много към въпросната рокля. Правихме проби, пращахме фотоси в студиото и на финала съумях да ги убедя да заложим на аленото! “
Кой, в случай че не Марлене Дитрих, звездата във кино лентата на Били Уайлдър, може да си разреши да употребява за дрешника на героинята си Ерика рокли, с които към този момент се е появявала. Още от началото на 40-те години актрисата работи с немската фешън дизайнерка Ирене Ленц Гибънс, която основава тази красива и ефектна рокля през 1944 година за турнето на Марлене в Италия. Тогава Дитрих пее пред американските бойци, които са изпратени да водят война в Европа. Впечатлена от резултата, който има появяването ѝ пред младите мъже, актрисата упорства да се употребява точно тази рокля и за кино лентата „ Чуждестранна спекулация “. „ Закуска в Тифани “ (1961) Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ




