Да палим свещи, че не заседна 100-хиляден танкер
Едва ли някой се сеща, само че магистралният извод от случая със заседналия турски транспортен съд за насипни товари - Vera Su ", не е, че страната се оказва пагубно неподготвена и за подобен тип случай. Тъжният магистрален извод е, че в продължение на седмица и половина не се откри нито една интелигентна глава, която да се сети по какъв начин може да оправи бакията - без ангария, без непотребни страсти, без опция за раздуване на харчовете. И за към три-четири денонощия, не повече...
Историята е известна. На 20 септември турският товарен транспортен съд " Вера Су ", плаващ под панамски байрак, " дебаркира " в акваторията на село Камен бряг. Доколкото човек може да схване нещо от безредното наличие на формалните ведомствени известия, медийните им тълкования и изказванията на виновните фактори, способените люде и партийните многознайковци, корабът е натоварил 3300 тона урея в украинското пристанище Южне и е пътувал за Варна.
По никому незнайни аргументи, на 20 септември - сред втори и трети петли (т.е. към 4 часа сутринта), корабът напълно " хладноркръвно " се забива в крайбрежните камънаци на предпазената от няколко закона и конвенции околност " Яйлата " - сред гробището за остарели кораби в залива Тюленово и елитният в миналото курорт " Русалка ".
През идващите няколко дни на дневен ред се случват единствено един куп празни приказки. Как товарът на " Вера Су " бил безусловно безопасен, по какъв начин на компанията корабособственик е подложен ултиматум да извърши отговорностите си по интернационалните договорености, по какъв начин - даже и корабът да се строши на две - екологична злополука няма да има...
Според уеб страницата на Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията, за първи път отрасловото ведомство реагира на случая едвам на 24 септември. Поводът е неповторим, а неналичието на последици от вида на всеобщи уволнения- просто забележителна: " Спасителният проект за освобождението на заседналия товарен транспортен съд Vera SU не е утвърден от виновните институции – Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията, Министерство на околната среда и водите и Басейнова дирекция „ Черноморски район “–Варна, заяви изпълнителният шеф на ИА „ Морска администрация “ кап. Живко Петров по време на брифинг. След като се запознахме в елементи не приехме частта с разтоварването на кораба в морето. В проекта се предлага разтоварване най-малко на половината товар в морето... "
Последното изречение от цитата сме го подчертали поради фундаменталния му темперамент. Точно по този начин - искрено се подиграваме на така наречен способени фактори, тъй като такава въпиюща непросветеност мъчно се среща из цивилизования свят. А да бъде приета публично, след което създателите на гениалната концепция 1500 тона азотни торове да бъдат изсипани в морето, освен това - посред предпазена естествена зона - това напряко си плаче за Книгата на върховете " Гинес ".
Бягането от отговорност и междуведомственото суетене не престават още две-три денонощия, до момента в който на бял свят се пръква различен талантлив проект. Да докарат 100-тонния плаващ кран " Антей ", който с огромната си кофа да трансферира товара от " Вера Су " на две баржи, които на няколко курса да закарат азотния тор във Варна.
Е, всички видяхме какво се случи. Загребе " Антей " с огромната кофа 500-600 кила тор и до момента в който го " отнесе " до трюма на баржата, половината се изсипе в морето. Не за друго, а тъй като този кран е приспособен да вади потънали кораби - къде цели, къде на части - и въпросната кофа е със мощно подбити краища. Тоест - даже когато е компактно затворена, сред двете й " челюсти " зее 10-15 сантиметров отвор. Който, за директната активност на крана е нищо и половина, само че за разнасяне на прахообразни и гранулирани торове си е съдбовно отвред.
След още няколко дни суетене и блуждаене, на транспортния министър му писна да слуша нелепости и направи два естествени хода. Първо - издаде заповед, с която образува спешен щаб и го задължи за ден-два да му показа минимум два разновидността за безвредно решение на казуса със заседналия транспортен съд. И второ - уволни шефа на " Морска администрация " капитан Живко Петров.
Според нашето непретенциозно мнение, на уволняване подлежат най-малко още 15-20 души от Гранична полиция " и Военноморските сили, тъй като - откъдето и да го погледнем този случай - няма по какъв начин въпросният транспортен съд да се отклони от курса си и напълно несмущаван да се забие в брега. Оправданията са смехотворни - радиостанцията му не работела, никой не отговарял на позивните, най-вероятно...
Глупости на търкалета. Половин час след първия несполучлив опит за реализиране на контакт с мостика, над кораба трябваше да има два бойни хеликоптера, а към него да кръжат минимум пет военни и гранични катера. Защото, какво ли щяха да ни изясняват през днешния ден, в случай че в действителност ставаше дума за камикадзета и трюмовете на " Вера Су " не бяха цялостни с азотен тор, а с 500-килограмова бомба и 1500 тона бойни отровни субстанции?
Колкото до разтоварването на заседналия транспортен съд, повдигането му и изтеглянето му на по-приемлива дълбочина, работата е обикновена. Стига обаче в администрацията и така наречен отраслови структури да работеха мислещи и любознателни хора, а не старателни реализатори на непознати заповеди.
Стъпка първа - в региона на случая се докарват 8-10 баржи и гемии. Целта е две да се пълнят, две да пътуват за разтоварване към Варна, а други две да се връщат назад към Яйлата.
Стъпка втора - в двата края на " Вера Су " се инсталират по един еластичен винтов превозвач (като на фотографията вдясно), чиито 10-12 метрови " хоботи " са забити във всяка една от баржите.
Стъпка трета - в случай че се наложи, на борда на " Вера Су " се качват и две дребни фадроми (като на фотографията вляво). Една такава " машинка " тежи към 1500 кг, тъй че инсталирането й на борда не е никакъв проблем да стане и със строителен кран от брега.
Стъпка четвърта - транспортьорите се пускат на цялостни обороти и всички си отдъхват, тъй като двата " хобота " изнасят от борда на " Вера Су " по 10 тона на час...
Ами това е ситуацията. Ако бъркаме - подготвени сме да понесем срама с гордо вдигнати чела. Дано да е по-скоро, че след две-три седмици играта на природата със заседналия транспортен съд напълно ще загрубее.
Историята е известна. На 20 септември турският товарен транспортен съд " Вера Су ", плаващ под панамски байрак, " дебаркира " в акваторията на село Камен бряг. Доколкото човек може да схване нещо от безредното наличие на формалните ведомствени известия, медийните им тълкования и изказванията на виновните фактори, способените люде и партийните многознайковци, корабът е натоварил 3300 тона урея в украинското пристанище Южне и е пътувал за Варна.
По никому незнайни аргументи, на 20 септември - сред втори и трети петли (т.е. към 4 часа сутринта), корабът напълно " хладноркръвно " се забива в крайбрежните камънаци на предпазената от няколко закона и конвенции околност " Яйлата " - сред гробището за остарели кораби в залива Тюленово и елитният в миналото курорт " Русалка ".
През идващите няколко дни на дневен ред се случват единствено един куп празни приказки. Как товарът на " Вера Су " бил безусловно безопасен, по какъв начин на компанията корабособственик е подложен ултиматум да извърши отговорностите си по интернационалните договорености, по какъв начин - даже и корабът да се строши на две - екологична злополука няма да има...
Според уеб страницата на Министерството на превоза, осведомителните технологии и известията, за първи път отрасловото ведомство реагира на случая едвам на 24 септември. Поводът е неповторим, а неналичието на последици от вида на всеобщи уволнения- просто забележителна: " Спасителният проект за освобождението на заседналия товарен транспортен съд Vera SU не е утвърден от виновните институции – Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията, Министерство на околната среда и водите и Басейнова дирекция „ Черноморски район “–Варна, заяви изпълнителният шеф на ИА „ Морска администрация “ кап. Живко Петров по време на брифинг. След като се запознахме в елементи не приехме частта с разтоварването на кораба в морето. В проекта се предлага разтоварване най-малко на половината товар в морето... "
Последното изречение от цитата сме го подчертали поради фундаменталния му темперамент. Точно по този начин - искрено се подиграваме на така наречен способени фактори, тъй като такава въпиюща непросветеност мъчно се среща из цивилизования свят. А да бъде приета публично, след което създателите на гениалната концепция 1500 тона азотни торове да бъдат изсипани в морето, освен това - посред предпазена естествена зона - това напряко си плаче за Книгата на върховете " Гинес ".
Бягането от отговорност и междуведомственото суетене не престават още две-три денонощия, до момента в който на бял свят се пръква различен талантлив проект. Да докарат 100-тонния плаващ кран " Антей ", който с огромната си кофа да трансферира товара от " Вера Су " на две баржи, които на няколко курса да закарат азотния тор във Варна.
Е, всички видяхме какво се случи. Загребе " Антей " с огромната кофа 500-600 кила тор и до момента в който го " отнесе " до трюма на баржата, половината се изсипе в морето. Не за друго, а тъй като този кран е приспособен да вади потънали кораби - къде цели, къде на части - и въпросната кофа е със мощно подбити краища. Тоест - даже когато е компактно затворена, сред двете й " челюсти " зее 10-15 сантиметров отвор. Който, за директната активност на крана е нищо и половина, само че за разнасяне на прахообразни и гранулирани торове си е съдбовно отвред.
След още няколко дни суетене и блуждаене, на транспортния министър му писна да слуша нелепости и направи два естествени хода. Първо - издаде заповед, с която образува спешен щаб и го задължи за ден-два да му показа минимум два разновидността за безвредно решение на казуса със заседналия транспортен съд. И второ - уволни шефа на " Морска администрация " капитан Живко Петров.
Според нашето непретенциозно мнение, на уволняване подлежат най-малко още 15-20 души от Гранична полиция " и Военноморските сили, тъй като - откъдето и да го погледнем този случай - няма по какъв начин въпросният транспортен съд да се отклони от курса си и напълно несмущаван да се забие в брега. Оправданията са смехотворни - радиостанцията му не работела, никой не отговарял на позивните, най-вероятно...
Глупости на търкалета. Половин час след първия несполучлив опит за реализиране на контакт с мостика, над кораба трябваше да има два бойни хеликоптера, а към него да кръжат минимум пет военни и гранични катера. Защото, какво ли щяха да ни изясняват през днешния ден, в случай че в действителност ставаше дума за камикадзета и трюмовете на " Вера Су " не бяха цялостни с азотен тор, а с 500-килограмова бомба и 1500 тона бойни отровни субстанции?
Колкото до разтоварването на заседналия транспортен съд, повдигането му и изтеглянето му на по-приемлива дълбочина, работата е обикновена. Стига обаче в администрацията и така наречен отраслови структури да работеха мислещи и любознателни хора, а не старателни реализатори на непознати заповеди.
Стъпка първа - в региона на случая се докарват 8-10 баржи и гемии. Целта е две да се пълнят, две да пътуват за разтоварване към Варна, а други две да се връщат назад към Яйлата.
Стъпка втора - в двата края на " Вера Су " се инсталират по един еластичен винтов превозвач (като на фотографията вдясно), чиито 10-12 метрови " хоботи " са забити във всяка една от баржите.
Стъпка трета - в случай че се наложи, на борда на " Вера Су " се качват и две дребни фадроми (като на фотографията вляво). Една такава " машинка " тежи към 1500 кг, тъй че инсталирането й на борда не е никакъв проблем да стане и със строителен кран от брега.
Стъпка четвърта - транспортьорите се пускат на цялостни обороти и всички си отдъхват, тъй като двата " хобота " изнасят от борда на " Вера Су " по 10 тона на час...
Ами това е ситуацията. Ако бъркаме - подготвени сме да понесем срама с гордо вдигнати чела. Дано да е по-скоро, че след две-три седмици играта на природата със заседналия транспортен съд напълно ще загрубее.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ