Страшните приказки и децата
Едва ли има потребност да ви убеждаваме какъв брой огромно значение имат книгите и приказките за порастването на детето, за опознаването на света, на хората, на страстите и фантазиите. Също по този начин сме сигурни, че всеки е заспивал с приказка - от бабините ресурси, през красивите пъстри книжки, до татковата " торба със смехории "... Нищо не може да се съпостави с магията на разказаната история, със света, който единствено въображението чертае и всякога героите са разнообразни, по-добри, по-големи, по-смели или по-страшни. В взаимозависимост от това кой споделя, по какъв начин споделя, какво е претърпяло детето денем, какъв брой е пораснало.
Един от въпросите, които най-често тревожат родителите, когато избират брошура или история за " Лека нощ ", е дали не е прекомерно страшна и няма ли да " скапват " съня на детето.
Страхуват ли се в действителност малчуганите от страшните приказки? Психолозите са безапелационни - да, опасяват се, само че тази страст, родена и минала първо през приказката и детското въображение,
е нужна първа среща със страха
За дребните човечета е значимо да схванат, че и тази страст съществува. Чрез света на приказките те осъзнават и опознават своите страхове, надничат зад границите на личната си сигурност и успокоение, предизвикат смелостта си. Преодоляват един боязън и се изправят пред различен.
Децата обичат да се разпознават с обичани герои, влизат в техния прочувствен свят, пробват от техните страхове. Всичко е на ужким, само че е основно обществено умеене, което ги вкарва в света на възрастните.
Страшните приказки са изпитано от хилядолетия средство за въвеждането на разнообразни ценностни категории като положително и зло, вярно и погрешно, ужасно и самоуверено, спечелили и победени...
В първите си години децата имат съвсем идентични страхове - от тъмното, от непознатото, от непознати хора, от отделяне от фамилията, от занемаряване, от неуспех. Чрез приказките дребните схващат, че тези страсти не връхлитат единствено тях. Могат да избират сред разнообразни модели на държание за справяне с избрани обстановки. Затова и доста постоянно детето си избира една-единствена приказка, която ви моли да препрочитате вечер след вечер. Така дребното дребосъче търси успокоение и сигурност - чува нещо познато, знае какво следва и като че ли то диктува развиването на обстановката.
Приказките дават нужното време, през което детето последователно, деликатно и със своето лично движение опознава страха и то в безвредно и несъмнено мислено пространство.
Именно поради другите страхове на децата във всяка възраст са свързани и другите приказки.
Постепенно се вкарват типовете герои
усложняват се сюжетните линии, би трябвало да се внимава и с вълшебните истории, тъй като в първите си години децата не вършат разлика сред действителност и заблуда.
Преди 3-годишна възраст подобаващи и разбираеми са приказките, свързани с природата, с горските животни и с връзките в фамилията. Без магии, комплицирани премеждия и дълги сюжети. Такива да вземем за пример са приказките " Трите прасенца ", " Дядовата ръкавичка ", " Грозното патенце ", " Медената питка ", " Маша и мечока ". Историите би трябвало да са къси, директни, с явен край, без невидими същества, феи, ангели или магьосници. В тази възраст е рано да се вкарват принцове и принцеси да вземем за пример, тъй като това е категория, която разделя хората или ги овластява. Това също е мъчно разбираемо за най-малките.
Приказките за 4-годишните могат да бъдат малко по-дълги и малко по-подробни. Тук към този момент може да има ясно изразен " неприятен " воин, който да бъде побеждаван от положителното. Чувството за правдивост в тази възраст е доста мощно изразено, по тази причина е добре историите да са с логически край, положените старания да бъдат възнаградени. Подходящи за този интервал са истории като " Който не работи, не би трябвало да яде ", " Сливи за боклук ", " Дядо вади ряпа ", " Лъжливото овчарче ".
При 5-годишните също е рано за магични същества. Трудно ще обясните да вземем за пример за какво може да приказва Златната рибка или по какъв начин тиквата се трансформира в каретата на Пепеляшка. Тук доста подобаващи са книжките за костенурчето Франклин, които описват за връзките сред приятелите, в семейство, в детската градина и учебно заведение.
Децата на 6 години към този момент са подготвени за приказки, в които зли сили се пробват да трансформират ориста на героите - " Спящата хубавица ", " Снежанка и седемте джуджета ", " Красавицата и Звяра ".
Бъдете готови за безчет въпроси
свързани както със сюжета, по този начин и с качествата на героите. След 6 години може да обясните на детето, че има измислени неща, които се случват единствено в приказките. Въпреки че огромна част от малчуганите в тази възраст избират да имат вяра във магии и постоянно си имат утопичен " другар " с магични сили. Хубаво е да се изяснява връзката сред причина и разследване, и детето да разбере, че всяко деяние, всеки избор, който прави героят, е обвързван с околния свят и може да го промени.
За първокласниците вълшебните и " страшни " приказки към този момент не са проблем, а предизвикателство. Те имат насъбран обществен опит, разграничават главните ценностни категории, сами пробват да трансформират действителността и да не се преценяват с мнението на близките. Братя Грим, Андерсен, Шарл Перо са класическите разказвачи, които в тази възраст сигурно ще омагьосат малчуганите. Българските национални приказки с вълшебни претекстове също са прелестен " преподавател " за тази възраст. Децата напълно скоро ще стартират да ги четат сами и от слушатели ще се трансфорат в читатели.
Постарайте се да не " ограбвате " магията на приказките с екранизации от киното и малкия екран. Въображението на детето работи посредством книгата, дисплеят ражда подготвени облици и звуци, които да разочароват. Книгата предизвика въпроси, рови се в подсъзнанието и прави децата щастливи.
Един от въпросите, които най-често тревожат родителите, когато избират брошура или история за " Лека нощ ", е дали не е прекомерно страшна и няма ли да " скапват " съня на детето.
Страхуват ли се в действителност малчуганите от страшните приказки? Психолозите са безапелационни - да, опасяват се, само че тази страст, родена и минала първо през приказката и детското въображение,
е нужна първа среща със страха
За дребните човечета е значимо да схванат, че и тази страст съществува. Чрез света на приказките те осъзнават и опознават своите страхове, надничат зад границите на личната си сигурност и успокоение, предизвикат смелостта си. Преодоляват един боязън и се изправят пред различен.
Децата обичат да се разпознават с обичани герои, влизат в техния прочувствен свят, пробват от техните страхове. Всичко е на ужким, само че е основно обществено умеене, което ги вкарва в света на възрастните.
Страшните приказки са изпитано от хилядолетия средство за въвеждането на разнообразни ценностни категории като положително и зло, вярно и погрешно, ужасно и самоуверено, спечелили и победени...
В първите си години децата имат съвсем идентични страхове - от тъмното, от непознатото, от непознати хора, от отделяне от фамилията, от занемаряване, от неуспех. Чрез приказките дребните схващат, че тези страсти не връхлитат единствено тях. Могат да избират сред разнообразни модели на държание за справяне с избрани обстановки. Затова и доста постоянно детето си избира една-единствена приказка, която ви моли да препрочитате вечер след вечер. Така дребното дребосъче търси успокоение и сигурност - чува нещо познато, знае какво следва и като че ли то диктува развиването на обстановката.
Приказките дават нужното време, през което детето последователно, деликатно и със своето лично движение опознава страха и то в безвредно и несъмнено мислено пространство.
Именно поради другите страхове на децата във всяка възраст са свързани и другите приказки.
Постепенно се вкарват типовете герои
усложняват се сюжетните линии, би трябвало да се внимава и с вълшебните истории, тъй като в първите си години децата не вършат разлика сред действителност и заблуда.
Преди 3-годишна възраст подобаващи и разбираеми са приказките, свързани с природата, с горските животни и с връзките в фамилията. Без магии, комплицирани премеждия и дълги сюжети. Такива да вземем за пример са приказките " Трите прасенца ", " Дядовата ръкавичка ", " Грозното патенце ", " Медената питка ", " Маша и мечока ". Историите би трябвало да са къси, директни, с явен край, без невидими същества, феи, ангели или магьосници. В тази възраст е рано да се вкарват принцове и принцеси да вземем за пример, тъй като това е категория, която разделя хората или ги овластява. Това също е мъчно разбираемо за най-малките.
Приказките за 4-годишните могат да бъдат малко по-дълги и малко по-подробни. Тук към този момент може да има ясно изразен " неприятен " воин, който да бъде побеждаван от положителното. Чувството за правдивост в тази възраст е доста мощно изразено, по тази причина е добре историите да са с логически край, положените старания да бъдат възнаградени. Подходящи за този интервал са истории като " Който не работи, не би трябвало да яде ", " Сливи за боклук ", " Дядо вади ряпа ", " Лъжливото овчарче ".
При 5-годишните също е рано за магични същества. Трудно ще обясните да вземем за пример за какво може да приказва Златната рибка или по какъв начин тиквата се трансформира в каретата на Пепеляшка. Тук доста подобаващи са книжките за костенурчето Франклин, които описват за връзките сред приятелите, в семейство, в детската градина и учебно заведение.
Децата на 6 години към този момент са подготвени за приказки, в които зли сили се пробват да трансформират ориста на героите - " Спящата хубавица ", " Снежанка и седемте джуджета ", " Красавицата и Звяра ".
Бъдете готови за безчет въпроси
свързани както със сюжета, по този начин и с качествата на героите. След 6 години може да обясните на детето, че има измислени неща, които се случват единствено в приказките. Въпреки че огромна част от малчуганите в тази възраст избират да имат вяра във магии и постоянно си имат утопичен " другар " с магични сили. Хубаво е да се изяснява връзката сред причина и разследване, и детето да разбере, че всяко деяние, всеки избор, който прави героят, е обвързван с околния свят и може да го промени.
За първокласниците вълшебните и " страшни " приказки към този момент не са проблем, а предизвикателство. Те имат насъбран обществен опит, разграничават главните ценностни категории, сами пробват да трансформират действителността и да не се преценяват с мнението на близките. Братя Грим, Андерсен, Шарл Перо са класическите разказвачи, които в тази възраст сигурно ще омагьосат малчуганите. Българските национални приказки с вълшебни претекстове също са прелестен " преподавател " за тази възраст. Децата напълно скоро ще стартират да ги четат сами и от слушатели ще се трансфорат в читатели.
Постарайте се да не " ограбвате " магията на приказките с екранизации от киното и малкия екран. Въображението на детето работи посредством книгата, дисплеят ражда подготвени облици и звуци, които да разочароват. Книгата предизвика въпроси, рови се в подсъзнанието и прави децата щастливи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ