Едно време приятелката на майка ми ме съветваше – Внимавай

Едно време приятелката на майка ми ме съветваше – „ Внимавай какъв мъж ще си избереш, тъй като животът не е постоянно елементарен и би трябвало да си сигурна, че можеш да останеш с този човек и когато е мъчно, когато сте небогати или се случи злощастие. “ Избрах си подобен мъж. Знам, че ще остана с него каквото и да се случи. Само че… никой от нас не си показва, че може да се случи нещо такова като във кино лентата „ Любов “. 
  Ана и Жорж са над осемдесет годишни и са дружно цяла безкрайност. Те са някогашни музиканти, интелигентни хора, които живеят пищно и свястно, вървят на концерти, четат, слушат музика и имат дребен кръг от другари. Техният свят е толкоз цялостен и те са по този начин задоволителни един на различен, че даже единствената им щерка е като нахалник в тази идилия. Но краят наближава, неминуем. В този случай първа е Ана, която стартира на моменти да губи паметта си, по-късно се сковава, а по-късно всичко е единствено надолу, към бездната. Жорж е постоянно до нея, без думи, без непотребни сантименти, тъй като в живот като техния „ Не мога без теб “ не значи нищо – двамата от дълго време са като един съд, цялостен с любов, пристрастеност, яд, смях, музика и боязън – и тези страсти остават даже в края, когато единствените лице и глас, които Ана разпознава, са тези на индивида до нея. Не е всеотдайност, не е дълг, не е безумство – Любов е.
  Жан Луи Трентинян и Емануел Рива са невероятни в функциите на възрастните съпрузи. Усещането за забавеното време в края на живота е безусловно – бавните им придвижвания, дребните рутинни жестове, покритите със старешки петна ръце. Филмът е безусловно спокоен, без доста думи, без музика за декор, тъй като всичко в тези хора към този момент живее вътре в тях. Физически трудно е за гледане, в действителност! И ще ви държи със свито сърце дни наред.
  „ Любов “ на Михаел Ханеке към този момент има всички вероятни кино-награди и номинации, започвайки със Златната палма в Кан, премията на кинокритиците в Съединени американски щати през вчерашния ден и в очакване на оценки на BAFTA, златните глобуси, оскарите… Но в тази ситуация това не значи нищо, като се изключи че тази история в действителност вълнува. Защото всички ще остареем и единственото, което може да ни избави, е Любовта да остарее дружно с нас.