Социалният инженеринг на либералните тръстове
" Едно уверено малцинство постоянно би господствало над едно отстъпчиво или колебаещо се болшинство. "
Джеймс Рестън (3 ноември 1909 - 6 декември 1995) - американски публицист и издател
Още през 1928 година в своята книга " Пропагандата " Едуард Бърнейс - племенник на Зигмунд Фройд и един от пионерите в занаята на връзките с обществеността и рекламата в Съединените американски щати, категоризиран от сп. " Лайф " като един от стоте най-влиятелни американци, подвизавал се в битността си на съветник на държавното управление дори по време на президентския мандат на Джордж Буш-син, написа за контрола над жителите:
" Съзнателното и интелигентно манипулиране на проведените привички и отзиви на масите е значим детайл в демократичното общество. Онези, които манипулират този незабележим механизъм на обществото, съставляват невидимо държавно управление, което е същинската ръководеща власт в нашата страна. Ние сме ръководени, съзнанието ни е моделирано, усетите ни се образуват, концепциите ни се внушават значително от хора, за които в никакъв случай не сме чували... В съвсем всеки акт във всекидневния ни живот, без значение дали е в областта на политиката или на бизнеса, в нашето обществено държание или в етичното ни мислене, ние сме доминирани от релативно дребен брой хора..., които схващат психологичните процеси и обществените модели на масите. Именно те са тези, които дърпат конците, контролиращи публичното схващане... "
Един от главните способи за манипулиране на всеобщото схващане е чрез
налагането на стандарти
Понятието " стандарт " произлиза от гръцки език, смисълът му е " корав отпечатък ". Преди в полиграфическата индустрия да навлязат електронните печатарски уреди, от печатарските служащи и експерти в полиграфията постоянно можеше да бъде чута фразата " Стереотипните форми са направени добре ". Понятието " стандарт " е заимствано и в други области на точните и публичните науки и се използва навръх място.
Излизането от щемпел на " Пропагандата " на Едуард Бърнейс е предшествано през 1922 година от публикуването на книгата на Уолтър Липман " Общественото мнение ". В нея създателят й се занимава с потреблението на стандартите от средствата за всеобща информация. Според Уолтър Липман: " Стереотипите са предвзети отзиви, които уверено ръководят всички процеси на усещането. Те маркират дали избрани обекти са познати или непознати, тъй че незадълбочено познатите ни се костват добре известни, а непознатите - надълбоко непознати. Стереотипите се възбуждат посредством знаци, които могат да варират от същинския показател до неопределена прилика ".
Видният психолог Карл Юнг дефинира стандарта като " лъжлива класификационна идея, с която по предписание са свързани някакви обществени чувствено-емоционални моменти на подобие и разграничение, на утвърждение и наказание ".
Употребата на стандарти е значим детайл в инструментариума за обществено инженерство. Един от постоянно експлоатираните стандарти е понятието " национализъм ". Например още през 1917 година кръгът от демократични прагматици, групирани към американския мъдрец Джон Дюи (1859-1952), приписва заслугата, че е тласнал популацията на Съединени американски щати във война " под въздействието на нравствена преценка, реализирана след с напрежение разискване от страна на склонните към размисъл членове на обществото... класа, която най-общо, въпреки и несигурно, би трябвало да бъде разказана като " интелектуалци ", които, упорстваха те, бяха " свършили... сполучливата и решителна работа в интерес на войната ". Както декларира Джон Дюи, този " психически и образователен урок " е потвърдил, че " човешките създания имат способността да овладяват и ръководят делата си ". Ето по какъв начин бъдещата приложна дисциплинираност " обществено инженерство " се отлепя от проходилката си.
По отношение на ролята й като терен за обществен инженеринг датата 10 ноември 1989 година не донесе кардинално
никаква смяна за България
Преди нея се осъществяваше марксистко-ленинската идеология в нейната руска интерпретация като основа на съществуващата обществено-политическа система. Но Историята сервира - за някои цялостна изненада, за други пък дълго чакано и предвидимо събитие - революционна смяна. Идеологията на конкурентното и консуматорско общество въпреки всичко съумя да победи (поне към този момент!) идеологията на обществото на взаимната поддръжка. И не щеш ли в България беше отпочнат обществен план по каноните на неолибералната теория.
Стартовият револвер изгърмя при започване на 90-те години на предишния век. Оттогава измина повече от четвърт век. Отдавна са угаснали празничните фойерверки в демократичните " мозъчни тръстове " в чест на появяването на претенциозната теза на Франсис Фукуяма, изложена в неговата публикация " Краят на историята и последният човек ", оповестена през лятото на 1989 година в сп. " Нешънъл интерес ". Същата е доразвита през 1992 година в едноименната монография, че демократичната народна власт е само вероятната обществена структура. Според създателя тя има вътрешен операционен капацитет да позволява вътрешните си несъгласия, без да навлиза във фаза на предреволюционна рецесия, като напълно минимизира риска от възможното експлоадиране на този постоянно изпълнен с трагизъм прелом, както неопровержимо потвърждава историята. Но времето показва съдбовно разминаване сред идеалистичните планове и резултатите от суровата действителност. Когато декларираният Град на Слънцето, издигнат от словесни панели, се е срутил, а останките му не могат да бъдат продадени даже в някой пункт за вторични първични материали.
Не сме ли и понастоящем
очевидци на следващата теофания
т.е. богоявление във тип на обществен инженеринг, етикетиран като " Европейски съюз "? Тук е подходящо да потърсим отговор на въпроса до каква степен на едно общество е належащо дефинирането на избрана цел, която да преследва в своята обществена динамичност през даден исторически интервал.
В своята монография " Бъдещето на капитализма, или по какъв начин днешните стопански сили оформят утрешния ден " Лестър Търоу обобщава: " Преуспяващите общества би трябвало да се обединят към някоя безапелационна легенда с подкрепяща я идеология... За да се скрепи едно общество, то би трябвало да има утопична визия като основа на някои общи цели, за чието реализиране членовете му могат да работят взаимно ".
Точно по отношение на втората част на горния откъс по отношение на българските управници би трябвало да бъде прибавен правилото, че " Повторението е майка на знанието ". И да бъдат заставени да го напишат най-малко хиляда пъти, а след това да повторят наказателното упражнение, че и да потретят епистоларния урок. Понеже е неотложно да им просветне, че не задачата сама по себе си е същинската цел за реализиране, а достигането на интегритет в обществото в процеса на реализирането на обществения инженеринг. Именно
по тази причина е обезпокоителен моделът
по който бива инициирано започването на даден план за обществен инженеринг тук, в България. И двата плана, осъществени върху българска територия след 9 септември 1944 година, съставляват своего рода ехтене, възприето и интензивно на локална почва, като вид върху рулетката на ориста да се падне печелившето число както за евентуалните ренегати, по този начин също и за по-ловките и комбинативните от контраелита, като те си сменят местата със " мощните на деня ". Шанс да употребяват разкрилата им се опция за лична материална и/или психическа полза - типично държание на опортюнист.
Несъмнено при сходни условия една нация може да основава единствено (псевдо)елит в политическата сфера. Персони, които не са минали естествения личностен асортимент както доколкото това се отнася до интелектуалните им качества, по този начин и във връзка с морално-волевите им качества. Личности, които да са отсети и закалени в битката за осъществяване на лични истински обществени концепции.
Като цяло това дава отрицателно отражение върху поведенческия стандарт на цялата българска нация. Като краен резултат води до трагично разкъсване с концепцията за осъществяване на дълга на всеки от нас пред саможертвата на нашите далечни прародители, които, когато е било належащо, са отдавали даже живота си, с цел да я има нея - нашата Родина.
Мисълта на френско-алжирския мъдрец и бунтовник Франц Фанон (1926-1961), че " Всяко потомство би трябвало да открие своята задача и да я извърши или да й промени ", е запратена в уейст баскета на консумативното общество.
* - Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Джеймс Рестън (3 ноември 1909 - 6 декември 1995) - американски публицист и издател
Още през 1928 година в своята книга " Пропагандата " Едуард Бърнейс - племенник на Зигмунд Фройд и един от пионерите в занаята на връзките с обществеността и рекламата в Съединените американски щати, категоризиран от сп. " Лайф " като един от стоте най-влиятелни американци, подвизавал се в битността си на съветник на държавното управление дори по време на президентския мандат на Джордж Буш-син, написа за контрола над жителите:
" Съзнателното и интелигентно манипулиране на проведените привички и отзиви на масите е значим детайл в демократичното общество. Онези, които манипулират този незабележим механизъм на обществото, съставляват невидимо държавно управление, което е същинската ръководеща власт в нашата страна. Ние сме ръководени, съзнанието ни е моделирано, усетите ни се образуват, концепциите ни се внушават значително от хора, за които в никакъв случай не сме чували... В съвсем всеки акт във всекидневния ни живот, без значение дали е в областта на политиката или на бизнеса, в нашето обществено държание или в етичното ни мислене, ние сме доминирани от релативно дребен брой хора..., които схващат психологичните процеси и обществените модели на масите. Именно те са тези, които дърпат конците, контролиращи публичното схващане... "
Един от главните способи за манипулиране на всеобщото схващане е чрез
налагането на стандарти
Понятието " стандарт " произлиза от гръцки език, смисълът му е " корав отпечатък ". Преди в полиграфическата индустрия да навлязат електронните печатарски уреди, от печатарските служащи и експерти в полиграфията постоянно можеше да бъде чута фразата " Стереотипните форми са направени добре ". Понятието " стандарт " е заимствано и в други области на точните и публичните науки и се използва навръх място.
Излизането от щемпел на " Пропагандата " на Едуард Бърнейс е предшествано през 1922 година от публикуването на книгата на Уолтър Липман " Общественото мнение ". В нея създателят й се занимава с потреблението на стандартите от средствата за всеобща информация. Според Уолтър Липман: " Стереотипите са предвзети отзиви, които уверено ръководят всички процеси на усещането. Те маркират дали избрани обекти са познати или непознати, тъй че незадълбочено познатите ни се костват добре известни, а непознатите - надълбоко непознати. Стереотипите се възбуждат посредством знаци, които могат да варират от същинския показател до неопределена прилика ".
Видният психолог Карл Юнг дефинира стандарта като " лъжлива класификационна идея, с която по предписание са свързани някакви обществени чувствено-емоционални моменти на подобие и разграничение, на утвърждение и наказание ".
Употребата на стандарти е значим детайл в инструментариума за обществено инженерство. Един от постоянно експлоатираните стандарти е понятието " национализъм ". Например още през 1917 година кръгът от демократични прагматици, групирани към американския мъдрец Джон Дюи (1859-1952), приписва заслугата, че е тласнал популацията на Съединени американски щати във война " под въздействието на нравствена преценка, реализирана след с напрежение разискване от страна на склонните към размисъл членове на обществото... класа, която най-общо, въпреки и несигурно, би трябвало да бъде разказана като " интелектуалци ", които, упорстваха те, бяха " свършили... сполучливата и решителна работа в интерес на войната ". Както декларира Джон Дюи, този " психически и образователен урок " е потвърдил, че " човешките създания имат способността да овладяват и ръководят делата си ". Ето по какъв начин бъдещата приложна дисциплинираност " обществено инженерство " се отлепя от проходилката си.
По отношение на ролята й като терен за обществен инженеринг датата 10 ноември 1989 година не донесе кардинално
никаква смяна за България
Преди нея се осъществяваше марксистко-ленинската идеология в нейната руска интерпретация като основа на съществуващата обществено-политическа система. Но Историята сервира - за някои цялостна изненада, за други пък дълго чакано и предвидимо събитие - революционна смяна. Идеологията на конкурентното и консуматорско общество въпреки всичко съумя да победи (поне към този момент!) идеологията на обществото на взаимната поддръжка. И не щеш ли в България беше отпочнат обществен план по каноните на неолибералната теория.
Стартовият револвер изгърмя при започване на 90-те години на предишния век. Оттогава измина повече от четвърт век. Отдавна са угаснали празничните фойерверки в демократичните " мозъчни тръстове " в чест на появяването на претенциозната теза на Франсис Фукуяма, изложена в неговата публикация " Краят на историята и последният човек ", оповестена през лятото на 1989 година в сп. " Нешънъл интерес ". Същата е доразвита през 1992 година в едноименната монография, че демократичната народна власт е само вероятната обществена структура. Според създателя тя има вътрешен операционен капацитет да позволява вътрешните си несъгласия, без да навлиза във фаза на предреволюционна рецесия, като напълно минимизира риска от възможното експлоадиране на този постоянно изпълнен с трагизъм прелом, както неопровержимо потвърждава историята. Но времето показва съдбовно разминаване сред идеалистичните планове и резултатите от суровата действителност. Когато декларираният Град на Слънцето, издигнат от словесни панели, се е срутил, а останките му не могат да бъдат продадени даже в някой пункт за вторични първични материали.
Не сме ли и понастоящем
очевидци на следващата теофания
т.е. богоявление във тип на обществен инженеринг, етикетиран като " Европейски съюз "? Тук е подходящо да потърсим отговор на въпроса до каква степен на едно общество е належащо дефинирането на избрана цел, която да преследва в своята обществена динамичност през даден исторически интервал.
В своята монография " Бъдещето на капитализма, или по какъв начин днешните стопански сили оформят утрешния ден " Лестър Търоу обобщава: " Преуспяващите общества би трябвало да се обединят към някоя безапелационна легенда с подкрепяща я идеология... За да се скрепи едно общество, то би трябвало да има утопична визия като основа на някои общи цели, за чието реализиране членовете му могат да работят взаимно ".
Точно по отношение на втората част на горния откъс по отношение на българските управници би трябвало да бъде прибавен правилото, че " Повторението е майка на знанието ". И да бъдат заставени да го напишат най-малко хиляда пъти, а след това да повторят наказателното упражнение, че и да потретят епистоларния урок. Понеже е неотложно да им просветне, че не задачата сама по себе си е същинската цел за реализиране, а достигането на интегритет в обществото в процеса на реализирането на обществения инженеринг. Именно
по тази причина е обезпокоителен моделът
по който бива инициирано започването на даден план за обществен инженеринг тук, в България. И двата плана, осъществени върху българска територия след 9 септември 1944 година, съставляват своего рода ехтене, възприето и интензивно на локална почва, като вид върху рулетката на ориста да се падне печелившето число както за евентуалните ренегати, по този начин също и за по-ловките и комбинативните от контраелита, като те си сменят местата със " мощните на деня ". Шанс да употребяват разкрилата им се опция за лична материална и/или психическа полза - типично държание на опортюнист.
Несъмнено при сходни условия една нация може да основава единствено (псевдо)елит в политическата сфера. Персони, които не са минали естествения личностен асортимент както доколкото това се отнася до интелектуалните им качества, по този начин и във връзка с морално-волевите им качества. Личности, които да са отсети и закалени в битката за осъществяване на лични истински обществени концепции.
Като цяло това дава отрицателно отражение върху поведенческия стандарт на цялата българска нация. Като краен резултат води до трагично разкъсване с концепцията за осъществяване на дълга на всеки от нас пред саможертвата на нашите далечни прародители, които, когато е било належащо, са отдавали даже живота си, с цел да я има нея - нашата Родина.
Мисълта на френско-алжирския мъдрец и бунтовник Франц Фанон (1926-1961), че " Всяко потомство би трябвало да открие своята задача и да я извърши или да й промени ", е запратена в уейст баскета на консумативното общество.
* - Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ