Мирела Костадинова: Художникът Васил Захариев е родоначалник на графиката и българския Екслибрис
Едно от най-изявените имена в историята на българската графика е на Васил Захариев. Той следва остарялата национална традиция на иконописната графика. Израстнал е в Самоков. По майчина линия е обвързван със зографските родове на Попрадойковци, работили във втората половина на XIX век.
Васил Захариев изплаква на света на 8 юни 1895 година в занаятчийско семейство. Баща му бил музикално талантлив и е свирел на саз и кларнет. Майка му, сръчна жена, тъчала и везала шевици. Малкото момче се среща с иконописта още в детските си години. Иконите на самоковските майстори греели като слънца в черквите и частните домове. От стените гледали превъзходни резбарски иконостаси. Таваните и долапите също били украсени с графични изображения.
Неговият вуйчо Михаил Ив. Кръстов е учил зографство при самоковските иконописци Захари Попрадойков и при Никола Образописов. Той е и майстор-калиграф, правел и миниатюри. С разнообразни ръкописни и печатни шрифтове преписвал и украсявал с оцветени миниатюри животописи на светци и самичък ги подвързвал майсторски. Той евентуално също повлиява върху креативните търсения на дребния Васил. Карастояновите щампи – гравюри на дърво и светогорските щампи в домашния иконостас на фамилията са първото негово допиране до графиката.
Художникът Димитър Радойков учи момчето на изобразяване в Самоковската гимназия – той го поощрил да продължи образованието си в тогавашното Художествено-индустриално учебно заведение в София. През тези младежки години Васил Захариев следи българското списание „ Художник “, съветското „ Нива “, френското „ Илюстрасион “. Разглежда страниците им в библиотеката на Самоковското читалище „ Св. Седмочисленици “.
През първите години на учебното си обучение в София, Васил Захариев се учи от творчеството на Билибин, Врубел и Стелецки, които вижда в репродукции.
Балканската и Първата международна война прекъсват образованието му. През 1915-1918 година той взе участие като боеви редови войник. После учебната работа е обновена и Захариев скоро приключва декоративно изкуство и графика в Държавното художествено-индустриално учебно заведение, преустроено през 1920 година в Художествена академия. Тогава изложил декоративни табла – приложна и свободна (изящна) графика, също етюди с акварел и маслени бои. Правели усещане някои от работите му, които са утвърдени за взаимната галерия на „ Дружеството на художниците в България “ и „ Дружество модерно изкуство “. Захариев е учил изобразяване при проф. Цено Тодоров, декоративно изкуство – при професорите Харлампи Тачев и Стефан Баджов, а графически изкуства (литография и офорт) - при проф. Йосиф Питер – чех по генезис, който способства за оформянето му като график.
През 1919 година излиза първата брошура на списание „ Изкуство “. То е редактирано от Крум Кюлявков, негов съученик в академията. В книжката са показани произведения на Захариев – „ Минало “, „ Вечерен покой “ и „ Рила “. През идната година устроил първата си независима галерия в Тръпковата изложба на ул. „ Аксаков “ №16. В нея можело да се видят декоративни композиции, графични и пейзажни етюди. Списание „ Везни “ на Гео Милев отпечатва първата му цветна графика „ Голгота “.
В началото на 1922 година той стартира да се утвърждава като занаятчия в графичното изкуство и е назначен за учител в Художествената академия. Заема мястото на своя преподавател Йосиф Питер, който се връща в Чехия. Захариев е изпратен на специализация в Лайпциг, в Държавната академия за графически изкуства и декорация на книгата. Следва в специфичните класове по гравюра на дърво и радирунг (офорт) при професорите Алоис Колб и Ханс Мюлер. От това време има непокътнати графични листове правени в Германия. Става част от Германското сдружение за Екслибрисово изкуство и приложна графика в Берлин. Завършва академията през 1924 година
След завръщането си е постоянен учител, ексклузивен и постоянен професор в Художественото учебно заведение. Тогава стартира един същински креативен интервал, в който търси простотата в гравюрите си. Вдъхновява се от българската старост, доближава се до старите български щампи, които са завещали предците ни.
Създава една от забележителните произведения в творчеството си „ Софийската базилика „ Св. София “. Специалистите настояват, че е шедьовър в българската графика. В нея се вижда величието на античната българска архитектурна традиция. В работата му базиликата има забележителна хубост и обаяние и демонстрира благосъстоянието на графичната техника.
Друга забавна цветна гравюра, която основава е „ Рилският манастир “. В нея употребява необятно графичните детайли на остарялата национална щампа. Усетът му за старост се вижда и в две други гравюри „ Старата самоковска чаршия “ и „ Из остарелия Самоков “, където се вият тогавашните улици и къщи обхванати от отминалото време. Зидове, стрехи, покриви, прозорци, калдаръми, измежду които е минало детството му, са детайли на неговите прочувствени гравюри. Тези две негови работи остават класика в графиката ни.
През 1928 година отпътува за Италия. След това пътешестване основава гравюрата върху дърво „ Порта Санта – Флоренция “ и двете акватинти „ Палацо Ла Каза д´Оро във Венеция “ и „ Понте векио във Флоренция “. Работите му демонстрират хубостта на ренесансовата архитектура и неговия жанр – изразителни и пластични форми, явен щрих и правилен звук.
Но един от безспорните му шедьоври е гравюрата „ Малинарки “. В облиците на двете дами от Самоков се вижда отпечатъка на всичко българско. Тази негова работа печели триумф в голям брой интернационалните изложения. Васил Захариев нееднократно твърди, че българският художник вместо да възприема и подражава на това, което е непознато на нашия обичай, би трябвало да се стреми към персонален израз на собствен жанр. „ Произведенията на националното изкуство демонстрират, че българинът има крепко вродено възприятие към хубавото “. И той следва тази своя философия.
Не единствено в „ Малинарки “ е закодирана българщината – „ Рилски овчари “, „ Иван Николов Образописец – татко “, „ Оброчище “, „ Иван Рилски “, „ Софроний Врачански “„ Маринчо Бинбелов – Страшният “. Последният е именит воин от село Факия, Малкотърновско, който дружно с Индже челник при започване на XVIII век прави опит за въстание срещу турците. Първият автентичен отпечатък е изплатен от Биеналната галерия през 1942 година и през днешния ден е благосъстоятелност на „ Галерията на модерното изкуство “ във Венеция. Други истински отпечатъци от тази творба са в европейски музеи и графични сбирки.
Голяма част от творчеството на Васил Захариев е отдадено на приложната графика – корици и декорация на книги. Също екслибрис, който се поставял в миналото върху вътрешната страна на подвързията на книга. Представлява декориран с емблема етикет. Показва на кого е книгата.
Екс либриса има дълга история от средновековието, когато се появяват ръкописните книги. Отначало е бил единствено етикет за благосъстоятелност на книгата. По-късно е трансфорат в герб или орнамент, става украсителен детайл за нейната декорация. Екслибрисовото изкуство е гравьорско изкуство, което дълго не е известно у нас. Васил Захариев го разпространява в България. С Екслибрис той взе участие в интернационалните изложения.
Художникът е и занаятчия на пощенски марки, които се приближават до Екслибриса по това, че и двете изкуства изискват изключително внимание и съзерцаване и разкриват тайните си, когато ги преглеждаме с лупа.
Захариев създава адреси, подвързии, етикети, пощенски марки и даже банкноти. И тук проличава неговия жанр на работа. Той е ценител на дървото (круша, липа, чемшир) и на линолеума, върху който гравира. Също на пергамента на кожата, върху която ще отбелязя адреса, винетката, миниатюрата, титулната писмен знак.
Неговите графики са оценени и в чужбина. Участва в Биеналните интернационалните художествени изложения във Венеция през 1928 и 1942 година. Също в изложбите на славянски Екслибрис в Загреб, Варшава, Краков, Лвов. Участва и в Международна графична галерия за Екслибрис в Лос Анджелис през 1934 година А три години по-късно на Международното ревю в Париж получава орден. Успехите му са свързани с Варшава, Ню Йорк и Чикаго, където показва гравюри върху дърво и графики. Участва в редица изложения на българско изкуство в Прага, Будапеща, Берлин и други градове. Той прави усещане със своето своеобразно българско изкуство. Чуждата преса написа ласкави мнения за творчеството му и го назовава „ актьор в графичното изкуство “.
Проф. Индрих Чадик от Карлов университет, който е художник и критик, историк и ценител на славянската графика, написа няколко публикации за българина във връзка негови изложения в Прага, Пилзен и Кошице. Той счита, че Васил Захариев е основоположник на българската графика и му изпраща писма.
Васил Захариев основава самостоятелен жанр в изкуството. То носи духа на националното ни творчество – песните и легендите. И остава безконечна класика. От неговото творчество се учат генерации графици. За страдание през днешния ден името му е съвсем забравено.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Васил Захариев изплаква на света на 8 юни 1895 година в занаятчийско семейство. Баща му бил музикално талантлив и е свирел на саз и кларнет. Майка му, сръчна жена, тъчала и везала шевици. Малкото момче се среща с иконописта още в детските си години. Иконите на самоковските майстори греели като слънца в черквите и частните домове. От стените гледали превъзходни резбарски иконостаси. Таваните и долапите също били украсени с графични изображения.
Неговият вуйчо Михаил Ив. Кръстов е учил зографство при самоковските иконописци Захари Попрадойков и при Никола Образописов. Той е и майстор-калиграф, правел и миниатюри. С разнообразни ръкописни и печатни шрифтове преписвал и украсявал с оцветени миниатюри животописи на светци и самичък ги подвързвал майсторски. Той евентуално също повлиява върху креативните търсения на дребния Васил. Карастояновите щампи – гравюри на дърво и светогорските щампи в домашния иконостас на фамилията са първото негово допиране до графиката.
Художникът Димитър Радойков учи момчето на изобразяване в Самоковската гимназия – той го поощрил да продължи образованието си в тогавашното Художествено-индустриално учебно заведение в София. През тези младежки години Васил Захариев следи българското списание „ Художник “, съветското „ Нива “, френското „ Илюстрасион “. Разглежда страниците им в библиотеката на Самоковското читалище „ Св. Седмочисленици “.
През първите години на учебното си обучение в София, Васил Захариев се учи от творчеството на Билибин, Врубел и Стелецки, които вижда в репродукции.
Балканската и Първата международна война прекъсват образованието му. През 1915-1918 година той взе участие като боеви редови войник. После учебната работа е обновена и Захариев скоро приключва декоративно изкуство и графика в Държавното художествено-индустриално учебно заведение, преустроено през 1920 година в Художествена академия. Тогава изложил декоративни табла – приложна и свободна (изящна) графика, също етюди с акварел и маслени бои. Правели усещане някои от работите му, които са утвърдени за взаимната галерия на „ Дружеството на художниците в България “ и „ Дружество модерно изкуство “. Захариев е учил изобразяване при проф. Цено Тодоров, декоративно изкуство – при професорите Харлампи Тачев и Стефан Баджов, а графически изкуства (литография и офорт) - при проф. Йосиф Питер – чех по генезис, който способства за оформянето му като график.
През 1919 година излиза първата брошура на списание „ Изкуство “. То е редактирано от Крум Кюлявков, негов съученик в академията. В книжката са показани произведения на Захариев – „ Минало “, „ Вечерен покой “ и „ Рила “. През идната година устроил първата си независима галерия в Тръпковата изложба на ул. „ Аксаков “ №16. В нея можело да се видят декоративни композиции, графични и пейзажни етюди. Списание „ Везни “ на Гео Милев отпечатва първата му цветна графика „ Голгота “.
В началото на 1922 година той стартира да се утвърждава като занаятчия в графичното изкуство и е назначен за учител в Художествената академия. Заема мястото на своя преподавател Йосиф Питер, който се връща в Чехия. Захариев е изпратен на специализация в Лайпциг, в Държавната академия за графически изкуства и декорация на книгата. Следва в специфичните класове по гравюра на дърво и радирунг (офорт) при професорите Алоис Колб и Ханс Мюлер. От това време има непокътнати графични листове правени в Германия. Става част от Германското сдружение за Екслибрисово изкуство и приложна графика в Берлин. Завършва академията през 1924 година
След завръщането си е постоянен учител, ексклузивен и постоянен професор в Художественото учебно заведение. Тогава стартира един същински креативен интервал, в който търси простотата в гравюрите си. Вдъхновява се от българската старост, доближава се до старите български щампи, които са завещали предците ни.
Създава една от забележителните произведения в творчеството си „ Софийската базилика „ Св. София “. Специалистите настояват, че е шедьовър в българската графика. В нея се вижда величието на античната българска архитектурна традиция. В работата му базиликата има забележителна хубост и обаяние и демонстрира благосъстоянието на графичната техника.
Друга забавна цветна гравюра, която основава е „ Рилският манастир “. В нея употребява необятно графичните детайли на остарялата национална щампа. Усетът му за старост се вижда и в две други гравюри „ Старата самоковска чаршия “ и „ Из остарелия Самоков “, където се вият тогавашните улици и къщи обхванати от отминалото време. Зидове, стрехи, покриви, прозорци, калдаръми, измежду които е минало детството му, са детайли на неговите прочувствени гравюри. Тези две негови работи остават класика в графиката ни.
През 1928 година отпътува за Италия. След това пътешестване основава гравюрата върху дърво „ Порта Санта – Флоренция “ и двете акватинти „ Палацо Ла Каза д´Оро във Венеция “ и „ Понте векио във Флоренция “. Работите му демонстрират хубостта на ренесансовата архитектура и неговия жанр – изразителни и пластични форми, явен щрих и правилен звук.
Но един от безспорните му шедьоври е гравюрата „ Малинарки “. В облиците на двете дами от Самоков се вижда отпечатъка на всичко българско. Тази негова работа печели триумф в голям брой интернационалните изложения. Васил Захариев нееднократно твърди, че българският художник вместо да възприема и подражава на това, което е непознато на нашия обичай, би трябвало да се стреми към персонален израз на собствен жанр. „ Произведенията на националното изкуство демонстрират, че българинът има крепко вродено възприятие към хубавото “. И той следва тази своя философия.
Не единствено в „ Малинарки “ е закодирана българщината – „ Рилски овчари “, „ Иван Николов Образописец – татко “, „ Оброчище “, „ Иван Рилски “, „ Софроний Врачански “„ Маринчо Бинбелов – Страшният “. Последният е именит воин от село Факия, Малкотърновско, който дружно с Индже челник при започване на XVIII век прави опит за въстание срещу турците. Първият автентичен отпечатък е изплатен от Биеналната галерия през 1942 година и през днешния ден е благосъстоятелност на „ Галерията на модерното изкуство “ във Венеция. Други истински отпечатъци от тази творба са в европейски музеи и графични сбирки.
Голяма част от творчеството на Васил Захариев е отдадено на приложната графика – корици и декорация на книги. Също екслибрис, който се поставял в миналото върху вътрешната страна на подвързията на книга. Представлява декориран с емблема етикет. Показва на кого е книгата.
Екс либриса има дълга история от средновековието, когато се появяват ръкописните книги. Отначало е бил единствено етикет за благосъстоятелност на книгата. По-късно е трансфорат в герб или орнамент, става украсителен детайл за нейната декорация. Екслибрисовото изкуство е гравьорско изкуство, което дълго не е известно у нас. Васил Захариев го разпространява в България. С Екслибрис той взе участие в интернационалните изложения.
Художникът е и занаятчия на пощенски марки, които се приближават до Екслибриса по това, че и двете изкуства изискват изключително внимание и съзерцаване и разкриват тайните си, когато ги преглеждаме с лупа.
Захариев създава адреси, подвързии, етикети, пощенски марки и даже банкноти. И тук проличава неговия жанр на работа. Той е ценител на дървото (круша, липа, чемшир) и на линолеума, върху който гравира. Също на пергамента на кожата, върху която ще отбелязя адреса, винетката, миниатюрата, титулната писмен знак.
Неговите графики са оценени и в чужбина. Участва в Биеналните интернационалните художествени изложения във Венеция през 1928 и 1942 година. Също в изложбите на славянски Екслибрис в Загреб, Варшава, Краков, Лвов. Участва и в Международна графична галерия за Екслибрис в Лос Анджелис през 1934 година А три години по-късно на Международното ревю в Париж получава орден. Успехите му са свързани с Варшава, Ню Йорк и Чикаго, където показва гравюри върху дърво и графики. Участва в редица изложения на българско изкуство в Прага, Будапеща, Берлин и други градове. Той прави усещане със своето своеобразно българско изкуство. Чуждата преса написа ласкави мнения за творчеството му и го назовава „ актьор в графичното изкуство “.
Проф. Индрих Чадик от Карлов университет, който е художник и критик, историк и ценител на славянската графика, написа няколко публикации за българина във връзка негови изложения в Прага, Пилзен и Кошице. Той счита, че Васил Захариев е основоположник на българската графика и му изпраща писма.
Васил Захариев основава самостоятелен жанр в изкуството. То носи духа на националното ни творчество – песните и легендите. И остава безконечна класика. От неговото творчество се учат генерации графици. За страдание през днешния ден името му е съвсем забравено.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ