Едно много старо духовно учение заявява, че да даваш и

Едно доста остаряло духовно обучение декларира, че „ да даваш и да получаваш е едно и също ". Ако това е правилно, какво ни дава възприятието на признателност? „ Първо, благодарността има огромни възстановителни сили. Преди доста време открих, че възприятието на признателност за това, което имам, ми оказва помощ да преодолея самосьжалението. Признателността ми към другите постоянно засилваше личното ми благополучие. ” Това написа популярната Луиз Хей в своя бестселър, избавил доста души – „ Благодарността – метод на живот “. Нека си напомним главните постулати от тази книга.
Понякога се случва да не ни дооценят. Тогава е добре да изброим всички прелестни неща, които са ни се случили в последно време и насладата ни ще се завърне. Благодарността за наличното е и сполучлив метод за освобождение от възприятието на загуба, споделя Хей. Когато си даваме сметка за цялата обич, която получаваме – бързо забравяме проблемите. 
Благодарността е превъзходен метод да пренасочим вниманието си от отрицателните обстановки към това, което е наред. 
При акта на признателност можем да пренасочим актуалната си наслада към хора и събития от своето минало, поучава Луиз Хей. Това ще ни накара да се усмихнем и да натоварим с хубост някои специфични за нас минали моменти. Съществува причинност – колкото по-голяма признателност изпитваме към предишното, толкоз по-щастливи сме в сегашното. Добре е да благодарим и за неприятните мемоари, и на наранилите ни хора. Хей назовава тази сложна духовна задача „ безусловна признателност “. Безусловна значи, че изпитваме признателност към всеки, без значение дали считаме, че го заслужава, или не, разяснява тя.
Нека се стремим да помним единствено хубавите неща за всеки човек и да се се отърсим от неприятните. Да се опитаме да намерим нещо мъничко, за което да сме същински признателни. След известни старания стартират да се появяват и други хубави качества. (Важното е да сте почтени в възприятията си и да не потискате остарели рани, като се преструвате, че всичко е наред, в случай че не е по този начин, предизвестява авторката).
Вместо личното си „ ИСКАМ! “ си задаваме въпроса: „ По какъв метод неговите дейности ме насочиха или тласнаха в избрана посока, потребна за духовното ми израстване? " Благодарността ще убие желанието да държите другия увлечен в паяжината на обвиняванията и възприятието за виновност. Благодарността, също като нейната сестра прошката, освобождава на първо място оня, който я дава. Благодарността ни освобождава от основания от самите нас затвор на омразата и желанието за възмездие. Идеята за нанесените ни в предишното обиди са нашите затворнически решетки. Безусловната признателност строшава тези решетки.
Омразата освен ни затваря в тясната килия на самосъжалението, само че и държи настрани тези, които желаят да внесат обич в нашия живот, напомня Хей, синтезирайки мъдростта на доста антични учения.