Едно желание
Една учителка решила да накара своите третокласници да напишат съчинение на тематика „ Какво желая да получа за рождения си ден? ”.
Когато се прибрала у дома, тя почнала да преглежда детските трудове. И едно от тях доста я разстроило. Тя неведнъж препрочитала написаното със грижлив детски почерк съчинение. Не, не неточности желала да откри учителката. Сега те нямали никакво значение.
В стаята влезнал брачният партньор й.
- Какво се е случило? – попитал той. – Защо си толкоз смутена?
- Ето, прочети това, апелирам те – тя му протегнала тетрадката. В нея пишело:
„ За рождения си ден няма да желая доста. Мечтая си единствено да се извърши едно мое предпочитание. Искам да се трансформира в тв приемник.
Много ми се ще, когато вечер фамилията ми се прибира у дома, да се събира към мен по този начин, както се събира към тв приемника, и да ме слуша с внимание, без да ме прекъсва.
Искам, когато баща се връща от работа, да пита мен какво ново се е случило по света.
Искам, когато мама е тъжна, да идва при мен за разтуха.
Искам да ми се радват толкоз, колкото на новия тв приемник, който в този момент заема у дома съвсем цяла стена.
Това е животът, за който бленувам! ”
- Бедното дете – въздъхнал мъжът. – Какъв трагичен живот! И що за родители!!!
Жената вдигнала към него цялостни със сълзи очи.
- Скъпи, това е съчинението на нашия наследник.
