Троя пада при Китен?
Една доктрина, която звучи съвсем налудничаво – провалянето на именитата Троя е пристигнало от... днешните български земи.
Зная, че всички ние постоянно се опитваме да повдигнем националното си самочувствие с изказвания от рода на „ Александър Македонски е българин ” или „ българите са най-старата нация в света ”, които не се опират на никаква научна истина. Но за странната връзка сред именитата Троя и траките има несъмнени доказателства – както в летописа на Омир, по този начин и... на морското дъно.
През 1981 година до българското крайбрежие стартира подводната археологическа експедиция „ Космос ‘81 ” на групата за подводни проучвания „ Космос ” при Научния експедиционен клуб. Уникалното за времето си начинание, в което прохожда българската подводна археология, е проведено и финансирано от 1969 до 1983 година от именитото научнопопулярно списание „ Космос ”. В него вземат присъединяване проф. Велизар Велков от Археологическия институт с музей при Българска академия на науките, Божидар Димитров, проф. Иван Венедиков и
пионерът на леководолазното дело и подводната археология –
писателят Цончо Родев, който документира приключенията и находките на екипа в книгата си „ Отвъд синия предел ”.
Какъв е този магически ключ към тайните на Троя, който изваждат българите от морското дъно през лятото на 1981 година? За това увлекателно е разказал самият Цончо Родев.
На 3 август българският екип не може да се похвали с плодотворен ден – гмурканията от кораба „ Херсон ” край Арапя, въпреки и с осъществени 710 минути престой под водата, носят „ годишна продукция ” единствено от няколко нищо незначещи керамични фрагмента. „ Ялова работа – спуска присъдата си Божидар Димитров. – Да отидем на следващия ден към Китен, а? Ей по този начин, за покачване на духа на хората. ” Останалите се съгласяват.
Осъмват край тогавашна Урдовиза. Така се назовава селището до 1937 година, когато комисията по преименуване към Министерския съвет неправилно схваща името като турско и го сменя с днешното Китен. Коренът „ виза ” или „ биза ” в наименованието на доста приморски селища обаче свидетелства за тракийски генезис.
Някога по тези места е живяло племето кари,
фамозно с бързите си кораби и сполучливите търговски инициативи. Археологическите изследвания демонстрират, че Урдовиза е съществувала още от праисторически времена. Но каква връзка би могла да има тя с далечната Троя?
Един ден на борда на „ Херсон ” настъпва ужас. Радостни крясъци, блъсканица. Един професор се носи из въздуха! Този професор е Велизар Велков и лети... от благополучие. Току-що сътрудникът му Янко е извадил от дъното гърне, чиято стойност освен оправдава експедицията, само че и още 10 като нея. Наглед нищо и никаквият учудващо добре непокътнат грънец, който професорът прегръща, е в действителност произведение на културата „ Троя VII B2 ”, т.е. на ръцете на хората, които съгласно археологическите изводи преди 32 века са водили именитата война, възпята от Омир.
Но какво прави едно троянско гърне край Урдовиза?
Отговорът може да бъде единствено един. Между античния Илион (другото име на Троя) и траките кари е имало комерсиална връзка. Това не е толкоз чудно, в случай че приемем, че Троя в действителност е била под блокада в продължение на години. Нали е трябвало да се доставя отнякъде с продоволствия. Не е било допустимо те да се доставят от бъкащата с ахейски бойци вътрешна част на страната, значи единственият отворен път е бил по море. А Тракия е била съдружник на Троя, както знаем от самия Омир и от античния географ Страбон, който през 1. век пр.н.е. написа: „ Изобщо у траките и троянците има доста общи имена ”, и други сходства, които съгласно някои учени значат, че и самите троянци имат генезис, обвързван с този на траките.
