С дъх на буболечки в Бусан
Една заран тя отваря очи и взема решение, че ще отиде в Южна Корея . И в действителност го прави. Обаче при южнокорейците към този момент е мрачно , няма никого и героинята ни се оказва сама и стресната на полуразрушената гара в Бусан с един въпрос мислено – какво ѝ се случва. Какво се е случило в действителност, за какво тъкмо там , какъв брой вкусни или пък не са буболечките от пазара, какъв брой мощно – мляскането на локалните , какъв брой са прочувствени същите тези хора и какъв брой хубава – необятната страна ? Специално за описа , 24-годишна пътешественичка и екскурзоводка, която към този момент е била в 39 страни . Завидно достижение за нежната ѝ възраст. Стягайте раниците, потегляме!
Когато каца в Южна Корея, Катето е на 22. По това време в България работи на две места и следва право. В онази паметна заран още със ставането си споделя: „ Имам потребност от смяна! ” . Иска да опознае нетипично за нея място. Така се ражда концепцията за пътешествието на хиляди километри. Катерина попада на стратегия за поддръжка на локални студенти в образованието им по британски. Бусан, където прекарва месец , е вторият по величина южнокорейски град с 4-милионно население . Въпреки сложното и самотно начало в непознатия град, скоро нещата се трансформират и тя бързо се приспособява към новата среда. Не че е безстрашна, просто постоянно търси метод да се оправи с по-трудните обстановки. „ Няма метод да няма метод ” , си повтаря Катерина и с това мото мислено изкарва престоя в Южна Корея. Време, което ѝ стига да се сблъска с локалната просвета и привички от близко.
Да ви е сладко по бусански
Хората и животът им са доста разнообразни, споделя Катерина. „ Когато отидеш да вечеряш, на доста места има мощна техно музика, би трябвало небрежно да се наядеш и да станеш, хората мляскат много мощно, което е знак, че храната им е вкусна. ” И още: „ Нямат навика да вървят на разходки както в България, нямат детски площадки с катерушки ” . Местните в действителност имат много друг метод на живот, само че и много по-динамичен. Работният ден е прекомерно дълъг, а общо за седмицата южнокорейците се трудят по 60 часа , спомня си Катето. Самата тя не работи повече от 8 часа дневно като болшинството, само че елементарно усвоява част от азиатските навици. В някои обичайни заведения – да вземем за пример на рибен пазар, хапват седнали на земята . Катето се оправя отлично с клечките и странните люти и кисели усети. Бързо привиква и с най-важните изречения на корейски, които би трябвало да научи, защото доста от хората към нея не приказват непознати езици . Може да се среща на корейски, да поръча такси или вечеря, само че не знае по какъв начин е „ Обичам те ” на корейски. Хората там обаче имат специфичен знак за думата „ обич ”, който постоянно употребяват. „ Когато си кръстосаш палеца и показалеца, те образуват формата на сърце и това е нещо, което локалните демонстрират един на различен, когато желаят да си кажат, че се обичат. Много са прочувствени и непрестанно го демонстрират. Съвсем инцидентно попаднах на концерт на PSY, това е индивидът , който извършва общоизвестната ария . Точно на този концерт хората бяха вдигнали гордо ръце нагоре, показвайки въпросното сърце, което пък е доста тясно обвързвано с тяхната К-рор просвета и музика ”.
Южнокорейците са отдадени на страстите – и хубавите, и неприятните. За страдание, са измежду водачите в мрачната международна статистика за най-вече самоубийства . Многото работа в гъсто обитаемата страна несъмнено стресира. А от време на време метод да разпуснеш няма. „ Там има много организации, които се пробват да оказват помощ на локалните хора да се оправят с психическите разстройства и депресивните положения. Да, факт е, че са в топ 3 по брой на самоубийствата годишно . Но те работят над 12 часа дневно, много са изморени . Раждаемостта е доста ниска, падат се по 0,8 деца на едно семейство, т.е. има фамилии без деца. Първо е доста скъпо да отгледаш дете в Южна Корея. Второ, поради целия стрес доста от южнокорейките имат проблеми да износят плода. Много спортуват и това е един от методите да се развличат, също по този начин доста време прекарват пред компютъра, играейки видеоигри , което за тях е страхотна обществена активност , само че в България може би не бихме го възприели като нещо толкоз ужасно ”, съпоставя Катето.
Южнокорейските любопитковци
„ Доста са любопитни и аз самата на моменти съм се чувствала като атракция ” , спомня си още преживелици Катерина. Местните търсят благоприятни условия за другарство, интересуват се от пътувания до Рим, Париж, Барселона, а след запознанството с нея – и до България . „ Тези хора останаха възхитени от хубостта на България , от нашите планини , от всички езера и язовири , от хубостта на някои от нашите градове. Толкова доста хора желаеха да посетят София, Пловдив, Велико Търново . Не ми се беше случвало, в действителност удивително . ”
Като екскурзовод у нас Катерина е развеждала южнокорейци, китайци и японци . „ Заливали са ме с въпроси по отношение на историята и архитектурата , множеството са били на продан в университетите тук, само че има и такива, които обикалят из Европа. Това са едни от най-любопитните туристи . ”
Любопитни и ученолюбиви са и вкъщи. Може би по тази причина с Катерина се схващат толкоз добре. За себе си тя споделя, че най-голямата ѝ мощ е точно любознанието . Ето типичен образец: „ Видях в една тава буболечки и госпожата насреща ме подкани да ги опитам ” . Не е отвратена , яла е и по-странни блюда. Буболечките въпреки всичко не са като за ежедневна закуска, имат усет на леко гнили орехи . Най-неприятно за ядене обаче е в Япония. Още в първата си вечер там се престрашава да яде хрущял от носоглътката на акула . След реакцията ѝ останалите на масата дори не допират чиниите си .
Катето е възхитена от добротата и гостоприемството на хората в Южна Корея . Заради будизма те имат вяра, че „ колкото по-добър си в този живот, ще се преродиш и ще отидеш на по-добро място , имат вяра в силата и привличането на избран вид неща в живота. Колкото по-добър си, толкоз по-хубави неща ще ти се случват. Това е нещото, което възприех като максима в своя живот, и виждам, че в действителност работи , ” уверена е Катерина.
Влюбена в Три Хита Карана
„ Бях в Индонезия три пъти за една година и нещо все ме кара да се връщам ” , споделя Катето. Последният път си взима билет с изменчиво връщане, само че се прибира тъкмо преди да бъде оповестено изключително състояние у нас. „ Ако това не се беше случило, щях да остана най-малко няколко месеца. Имам възприятието, че съм живяла там в предходен живот. Много се свързвам с тяхното поверие за взаимното общуване на Човека, Бога и Природата. Нарича се „ Три Хита Карана ” (в превод: „ трите аргументи за благоденствие ” – бел. ред.) . В Бали всичко, което хората вършат, гледат да свържат с Човека, Бога и Природата. Красиво взаимоотношение сред тези три висши сили ”.
Житейската си философия локалните ползват и в тежки моменти като тези скорошни дни, в които Индонезия пострада тежко от наводнения и свлачища. Точно в Бали и без значение от всичко Катерина желае да заведе и фамилията, за което мечтае .
Никога както преди
Всяко място се трансформира – ненадейно или незабелязано, поради прелом или просто поради нормалния ход на времето. „ Точно по тази причина върша доста фотоси и видеа, с цел да запечатам този момент . Знам, че когато се върна към несъмнено място, няма да го намеря същото, само че ще е красиво, че в тъкмо избран миг от развиването му съм го видяла по този метод и съм взела от него, съхранила съм го в душата си и съм се прибрала назад в своята татковина . Често пътуваме не по тази причина какви ще бъдем, когато отиваме на обещано място, а какви ще бъдем, когато се приберем назад у дома ”.
Затова Катето постоянно се прибира, обогатена от срещите с хората, които ѝ оказват помощ да подреди пъзела в главата си и да разбере в какъв свят живее. „ Той е толкоз цветен, има толкоз елементи, толкоз микромоменти, които се случват, до момента в който си приказваме. Трябва да се любуваме на всеки един, където и да се намираме, и да сглобим живота си върху тях ”.
Като се прибере, обича да седне при майка си на салата и паста, с цел да си спомня за неслучайните мигове от пътуванията. Като неслучайната инцидентна среща с най-хубавата ѝ другарка в Париж : „ Преди близо 10 години ходя на екскурзия от учебно заведение, задачата беше да обиколим огромна част от Европа. Седя си пред Айфеловата кула и си споделям: „ Господи, тъкмо в този миг ми се желае най-хубавата ми другарка да можеше да види това, което виждам, защото това беше наша обща фантазия . ” Но тогава нямаше телефони с приложения, с цел да ѝ пратя фотография или с цел да създадем видеочат, не се бях чувала с нея от няколко седмици, защото пътуването беше близо месец. В един миг слушам прочут глас, който споделя: „ Кате?! Това ти ли си? ”. Обръщам се и виждам моята най-хубава другарка, която със фамилията си в последния миг отпътува за пай уикенд в Париж. В този миг можеше да бъда на една от многото други десетки дестинации, които бяха планувани, само че не! Бяхме една до друга пред Айфеловата кула. Съвсем инцидентно, както някои биха споделили, само че за мен това си е чиста орис. ”
Така Катето и приятелката ѝ сбъдват общата си фантазия. Освен фантазии, на път Катерина открива и доста от отговорите на въпросите, които си задава другояче. Житейски философии от четирите краища на света я обогатяват. Днес младото момиче, което постоянно е пътувало единствено, желае да споделя пътешествията си с другари и близки . Но даже да тръгне независимо, намира хора, с които се сприятелява и споделя положителните страсти . Продължава да пътува без значение от Covid-19, въпреки и деликатно. А идната дестинация е Кападокия , в края на април, с цел да полети с балон. В търсенето на нови места, преживелици и хора, Катето не си разрешава да не помни едно: „ Когато фантазията се трансформира в цел, вършим стъпки към нея всеки ден и не забравяме за нашата цел, няма недостижима дестинация. Тя ви чака и е подготвена да ви даде от себе си, както и вие да запазите част от нея. ”
Полетете и вие с Катерина Николич и историите ѝ за най-малко няколко куфара и един звуков файл.
Снимки: персонален списък на Катерина Николич
Когато каца в Южна Корея, Катето е на 22. По това време в България работи на две места и следва право. В онази паметна заран още със ставането си споделя: „ Имам потребност от смяна! ” . Иска да опознае нетипично за нея място. Така се ражда концепцията за пътешествието на хиляди километри. Катерина попада на стратегия за поддръжка на локални студенти в образованието им по британски. Бусан, където прекарва месец , е вторият по величина южнокорейски град с 4-милионно население . Въпреки сложното и самотно начало в непознатия град, скоро нещата се трансформират и тя бързо се приспособява към новата среда. Не че е безстрашна, просто постоянно търси метод да се оправи с по-трудните обстановки. „ Няма метод да няма метод ” , си повтаря Катерина и с това мото мислено изкарва престоя в Южна Корея. Време, което ѝ стига да се сблъска с локалната просвета и привички от близко.
Да ви е сладко по бусански
Хората и животът им са доста разнообразни, споделя Катерина. „ Когато отидеш да вечеряш, на доста места има мощна техно музика, би трябвало небрежно да се наядеш и да станеш, хората мляскат много мощно, което е знак, че храната им е вкусна. ” И още: „ Нямат навика да вървят на разходки както в България, нямат детски площадки с катерушки ” . Местните в действителност имат много друг метод на живот, само че и много по-динамичен. Работният ден е прекомерно дълъг, а общо за седмицата южнокорейците се трудят по 60 часа , спомня си Катето. Самата тя не работи повече от 8 часа дневно като болшинството, само че елементарно усвоява част от азиатските навици. В някои обичайни заведения – да вземем за пример на рибен пазар, хапват седнали на земята . Катето се оправя отлично с клечките и странните люти и кисели усети. Бързо привиква и с най-важните изречения на корейски, които би трябвало да научи, защото доста от хората към нея не приказват непознати езици . Може да се среща на корейски, да поръча такси или вечеря, само че не знае по какъв начин е „ Обичам те ” на корейски. Хората там обаче имат специфичен знак за думата „ обич ”, който постоянно употребяват. „ Когато си кръстосаш палеца и показалеца, те образуват формата на сърце и това е нещо, което локалните демонстрират един на различен, когато желаят да си кажат, че се обичат. Много са прочувствени и непрестанно го демонстрират. Съвсем инцидентно попаднах на концерт на PSY, това е индивидът , който извършва общоизвестната ария . Точно на този концерт хората бяха вдигнали гордо ръце нагоре, показвайки въпросното сърце, което пък е доста тясно обвързвано с тяхната К-рор просвета и музика ”.
Южнокорейците са отдадени на страстите – и хубавите, и неприятните. За страдание, са измежду водачите в мрачната международна статистика за най-вече самоубийства . Многото работа в гъсто обитаемата страна несъмнено стресира. А от време на време метод да разпуснеш няма. „ Там има много организации, които се пробват да оказват помощ на локалните хора да се оправят с психическите разстройства и депресивните положения. Да, факт е, че са в топ 3 по брой на самоубийствата годишно . Но те работят над 12 часа дневно, много са изморени . Раждаемостта е доста ниска, падат се по 0,8 деца на едно семейство, т.е. има фамилии без деца. Първо е доста скъпо да отгледаш дете в Южна Корея. Второ, поради целия стрес доста от южнокорейките имат проблеми да износят плода. Много спортуват и това е един от методите да се развличат, също по този начин доста време прекарват пред компютъра, играейки видеоигри , което за тях е страхотна обществена активност , само че в България може би не бихме го възприели като нещо толкоз ужасно ”, съпоставя Катето.
Южнокорейските любопитковци
„ Доста са любопитни и аз самата на моменти съм се чувствала като атракция ” , спомня си още преживелици Катерина. Местните търсят благоприятни условия за другарство, интересуват се от пътувания до Рим, Париж, Барселона, а след запознанството с нея – и до България . „ Тези хора останаха възхитени от хубостта на България , от нашите планини , от всички езера и язовири , от хубостта на някои от нашите градове. Толкова доста хора желаеха да посетят София, Пловдив, Велико Търново . Не ми се беше случвало, в действителност удивително . ”
Като екскурзовод у нас Катерина е развеждала южнокорейци, китайци и японци . „ Заливали са ме с въпроси по отношение на историята и архитектурата , множеството са били на продан в университетите тук, само че има и такива, които обикалят из Европа. Това са едни от най-любопитните туристи . ”
Любопитни и ученолюбиви са и вкъщи. Може би по тази причина с Катерина се схващат толкоз добре. За себе си тя споделя, че най-голямата ѝ мощ е точно любознанието . Ето типичен образец: „ Видях в една тава буболечки и госпожата насреща ме подкани да ги опитам ” . Не е отвратена , яла е и по-странни блюда. Буболечките въпреки всичко не са като за ежедневна закуска, имат усет на леко гнили орехи . Най-неприятно за ядене обаче е в Япония. Още в първата си вечер там се престрашава да яде хрущял от носоглътката на акула . След реакцията ѝ останалите на масата дори не допират чиниите си .
Катето е възхитена от добротата и гостоприемството на хората в Южна Корея . Заради будизма те имат вяра, че „ колкото по-добър си в този живот, ще се преродиш и ще отидеш на по-добро място , имат вяра в силата и привличането на избран вид неща в живота. Колкото по-добър си, толкоз по-хубави неща ще ти се случват. Това е нещото, което възприех като максима в своя живот, и виждам, че в действителност работи , ” уверена е Катерина.
Влюбена в Три Хита Карана
„ Бях в Индонезия три пъти за една година и нещо все ме кара да се връщам ” , споделя Катето. Последният път си взима билет с изменчиво връщане, само че се прибира тъкмо преди да бъде оповестено изключително състояние у нас. „ Ако това не се беше случило, щях да остана най-малко няколко месеца. Имам възприятието, че съм живяла там в предходен живот. Много се свързвам с тяхното поверие за взаимното общуване на Човека, Бога и Природата. Нарича се „ Три Хита Карана ” (в превод: „ трите аргументи за благоденствие ” – бел. ред.) . В Бали всичко, което хората вършат, гледат да свържат с Човека, Бога и Природата. Красиво взаимоотношение сред тези три висши сили ”.
Житейската си философия локалните ползват и в тежки моменти като тези скорошни дни, в които Индонезия пострада тежко от наводнения и свлачища. Точно в Бали и без значение от всичко Катерина желае да заведе и фамилията, за което мечтае .
Никога както преди
Всяко място се трансформира – ненадейно или незабелязано, поради прелом или просто поради нормалния ход на времето. „ Точно по тази причина върша доста фотоси и видеа, с цел да запечатам този момент . Знам, че когато се върна към несъмнено място, няма да го намеря същото, само че ще е красиво, че в тъкмо избран миг от развиването му съм го видяла по този метод и съм взела от него, съхранила съм го в душата си и съм се прибрала назад в своята татковина . Често пътуваме не по тази причина какви ще бъдем, когато отиваме на обещано място, а какви ще бъдем, когато се приберем назад у дома ”.
Затова Катето постоянно се прибира, обогатена от срещите с хората, които ѝ оказват помощ да подреди пъзела в главата си и да разбере в какъв свят живее. „ Той е толкоз цветен, има толкоз елементи, толкоз микромоменти, които се случват, до момента в който си приказваме. Трябва да се любуваме на всеки един, където и да се намираме, и да сглобим живота си върху тях ”.
Като се прибере, обича да седне при майка си на салата и паста, с цел да си спомня за неслучайните мигове от пътуванията. Като неслучайната инцидентна среща с най-хубавата ѝ другарка в Париж : „ Преди близо 10 години ходя на екскурзия от учебно заведение, задачата беше да обиколим огромна част от Европа. Седя си пред Айфеловата кула и си споделям: „ Господи, тъкмо в този миг ми се желае най-хубавата ми другарка да можеше да види това, което виждам, защото това беше наша обща фантазия . ” Но тогава нямаше телефони с приложения, с цел да ѝ пратя фотография или с цел да създадем видеочат, не се бях чувала с нея от няколко седмици, защото пътуването беше близо месец. В един миг слушам прочут глас, който споделя: „ Кате?! Това ти ли си? ”. Обръщам се и виждам моята най-хубава другарка, която със фамилията си в последния миг отпътува за пай уикенд в Париж. В този миг можеше да бъда на една от многото други десетки дестинации, които бяха планувани, само че не! Бяхме една до друга пред Айфеловата кула. Съвсем инцидентно, както някои биха споделили, само че за мен това си е чиста орис. ”
Така Катето и приятелката ѝ сбъдват общата си фантазия. Освен фантазии, на път Катерина открива и доста от отговорите на въпросите, които си задава другояче. Житейски философии от четирите краища на света я обогатяват. Днес младото момиче, което постоянно е пътувало единствено, желае да споделя пътешествията си с другари и близки . Но даже да тръгне независимо, намира хора, с които се сприятелява и споделя положителните страсти . Продължава да пътува без значение от Covid-19, въпреки и деликатно. А идната дестинация е Кападокия , в края на април, с цел да полети с балон. В търсенето на нови места, преживелици и хора, Катето не си разрешава да не помни едно: „ Когато фантазията се трансформира в цел, вършим стъпки към нея всеки ден и не забравяме за нашата цел, няма недостижима дестинация. Тя ви чака и е подготвена да ви даде от себе си, както и вие да запазите част от нея. ”
Полетете и вие с Катерина Николич и историите ѝ за най-малко няколко куфара и един звуков файл.
Снимки: персонален списък на Катерина Николич
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ