Бомба в картината
Една остаряла мъдра сентенция е потвърдила с времето, че на война всичко е разрешено. Когато човешкото бъде заличено, нито една спогодба не може да помогне. След като Първата Световна война стартира да приказва за доза човечност, мнозина биха очаквали, че втората няма да бъде толкоз жестока, само че историята опровергава даже това очакване.
В края на войната, когато нацистка Германия би трябвало да се изтегли и за първи път да се приготви за защита, немските сапьори мислят всевъзможни разновидности за забавянето на настъплението. Тяхната концепция била обикновена. Когато напускали несъмнено село или град, употребявали най-луксозните къщи за стръв. По техните сметки било ясно, че точно в тях ще отседне командването на вражаската дивизия.
Съответно всяка къща имала непокътната изненада и можела да отстрани огромна част от високите рангове. Тук се задава един огромен проблем. Домът се претърсва от редовите бойци и детонацията не е нужна – те не са задачата. Съответно трябвало да се измисли вид, който да се задейства при взаимното заселване с офицери и други по-високи постове. В множеството случаи даже се прокопавала стената зад картината. При нейното изправяне следва експлозия и всички в стаята ще бъдат избити. Идеята зад тази технология била обикновена. Нито един боец няма да се интересува от картини, неговата задача ще е да откри врага, в случай че е прикрит.
След като даде сигнал, че къщата е чиста, командването ще се засели и ще стартира да работи. Немците знаели, че всеки офицер има някаква форма на нравственос и след няколко прекарани дни в непознатия дом ще се подразни задоволително на кривите картини и ще ги изправи. което автоматизирано ще бъде и последното му деяние. Идеята работила известно време и била прилагана в Италия, само че за жал единствено шест месеца по-късно се наложило на Германия да напусне полесражението. И да се надява на възможни триумфи при заселването.
