Филчев в разтърсващо интервю за БЛИЦ как и защо бруталният швед се измъкна с 4500 лева глоба! Разкри как е бил притискан да пусне гнусен педофил от Великобритания!
- Eдна присъда разбуни публичното мнение и провокира още веднъж полемика за равнището на нашата правосъдна система. Обществото е възмутено от смешното наказване от 4500 лв., с което бе глобен шведът Сундберг за побоя над чистачката Диана Петкова. По този мотив потърсихме мнението на някогашния основен прокурор проф. Никола Филчев, който си е извоювал правото на лична позиция. Ето по какъв начин проф. Филчев отговори на въпросите на Ивайло Крачунов. - Проф. Филчев, по какъв начин ще коментирате наказването, което получи шведският жител Сундберг за това, че изрита в главата Диана Петкова?
- Присъдата е незаконосъобразна и това докара до неправда на наложеното наказване.
- Защо, съгласно Вас, е незаконосъобразна присъдата?
- Правната подготовка на постъпката на обвинения е неправилна. Той е упрекнат и наказан за лека телесна щета по хулигански подбуди - член 131 от Наказателен кодекс, а в реалност е направил опит към междинна (или даже тежка) телесна щета. За междинна телесна щета по хулигански подбуди Наказателният кодекс планува от две до 10 години отнемане от независимост. Ако държанието му беше вярно квалифицирано (като опит към междинна телесна повреда), тогава обвиненият не може да бъде освободен от наказателна отговорност по член 78а от Наказателен кодекс и щеше да получи заслужено наказване – минимум две години отнемане от независимост.
Освен това има данни да е осъществено и закононарушението безчинство по член 325, алинея 2 Наказателен кодекс, за което законът планува до пет години отнемане от независимост. Съгласно Постановление № 2 от 1974 на Пленума на Върховния съд по отношение на хулиганството „ хулиганските дейности може да се извършат в най-разнообразни форми” – в това число и в нанасяне на телесна щета. Тогава е налице цялост от две закононарушения - безчинство и телесна щета.
- Кой е отговорен за неправилната подготовка на държанието на шведския жител Сундберг?
- Всички имат принос за това - проверяващият служител на реда, прокурорът и съдията. Но решаваща е ролята на наблюдаващия прокурор. Той дава неверна тенденция на делото като го образува погрешно за по-леко закононарушение - лека телесна щета.
- Развийте по-подробно Вашата теза, само че тъй че и хората, които не са адвокати, да я схванат. Нека да прибавим нещо към правните знания на жителите.
- Ще стартира по-отдалеч. Наказателният кодекс на Република България разграничава лека, междинна и тежка телесна щета. Те са обособени закононарушения и пораждат друга наказателна отговорност. Границата обаче сред тези закононарушения е доста тънка и размита. Тя е количествена - другата степен на увреждане на здравето. Поради това е мъчно да се разграничат леката от междинната и междинната от тежката телесна щета. От справедлива страна тези закононарушения са близки. А от субективна страна е мъчно да се откри виновността, т.е. психическото отношение на дееца към породената телесна щета. Затова в правосъдната процедура е публикувано разбирането, че в тези случаи деецът следва да дава отговор за в действителност породената щета, т.е. за действителната щета, което е нанесъл на потърпевшия. Така е най-лесно за правоприлагащите органи. Но това схващане е незаконно и води до дълбока неправда, както в тази ситуация.
- А защо трябваше да дава отговор виновният?
- Принципът е следният: когато причинителят желае един от няколко вероятни резултата и заради независещи от него условия аргументи по-лекия от тях, той следва да дава отговор за опит към по-тежкото закононарушение (а не за довършеното по-леко престъпление). Защото по-тежкият незаконен резултат гълтам по-лекия. А опит е налице, защото причинителят работи с различен директен предумисъл.
Ще поясня тази комплицирана юридическа структура с един образец. Когато деецът е замахнал мощно с секира към главата на потърпевшия за да го убие, само че заради някакви външни фактори (подхлъзнал се, неопределено нанесъл удара, потърпевшият се защитил и т.н) не съумял да аргументи гибелта на потърпевшия, а единствено го одраскал по ръката, – тогава осъщественото следва да се квалифицира като опит към ликвидиране, а не като лека телесна щета (която поражда доста по-лека наказателна отговорност и се санкционира по частен ред, т.е. по просба на пострадалия).
- От какви обстоятелства вършиме извод, че шведът Сундберг е желал да аргументи междинна телесна щета на потърпевшата Петкова, т.е. че е работи с директен предумисъл. Нали директният предумисъл е наложителен, с цел да се квалифицира държанието му като опит към междинна телесна щета.
- Умисълът се извлича от дейностите на причинителя. В тях, в държанието му се материализира субективното отношение на дееца (вината му) към незаконния резултат. В случая от видеозаписа се вижда, че обвиненият рита като футболна топка главата на дамата.
Той нанася мощен удар с крайник, който е в обувка, върху витално значим и сензитивен орган (какъвто е главата), от който удар потърпевшата пада като отсечена на земята. Само от тези обстоятелства даже следва извода, че обвиненият е работил с директен предумисъл за междинна телесна щета. А междинната телесна щета може да се прояви в разнообразни форми, планувани в закона: „ трайно намаляване на зрението или слуха или речта”, или „ строшаване на челюстта или изтребване на зъби”, или „ обезобразяване на лицето”, или „ пострадване, което прониква в черепната кухина”, или най-общо – в „ разстройство на здравето, краткотрайно рисково за живота” (чл. 129 НК).
-Добре, само че тези теоретични положения ми се костват прекомерно нереални. Известни ли са те в правосъдната процедура или единствено наказателноправната доктрина се занимава с тях. С други думи, можеше ли да се избегне тази неточност при квалифициране на държанието на обвинения. Погрешната подготовка докара до дълбока неправда на присъдата, до унижение още веднъж на потърпевшата, а и на нашето национално съзнание. Тази несправедлива присъда провокира основателно отвращение измежду български жители?
- Без доктрина практиката е сляпа. Теоретичните проблеми при подготовка на телесните повреди имат, както се вижда, огромно практическо значение. На тези проблеми са отдадени редица тълкувателни и кардинални решения на Върховния касационен съд. Ще посоча единствено две от тях, по които съм бил съдия-докладчик: решение № 32 от 1991 година по н.д. 868/1990 и решение № 24 от 1997 година по н.д. 452/1996 на І наказателно поделение. За да позволяват по-малко неточности, младите съдии и прокурори би трябвало повече да четат практиката на Върховния съд и по-малко да се изявяват по медиите – в случай че не мечтаят да се потопят в морето на политиката.
- Възниква и въпросът - по какъв начин обвиненият Сундберг отпътува за чужбина? Нали той има мярка за неотклонение? Някой следи ли за осъществяването на мярката за неотклонение на обвинените? Още повече когато те са непознати жители?
- Този случай поражда с изключение на материалноправни, и процесуални въпроси. Мярката за неотклонение има за цел да попречи на обвинения да се укрие и да осуети привеждането в осъществяване на влязлата в действие присъда (чл. 57 НПК). Спазването на мярката за неотклонение се управлява от органите на Министерство на вътрешните работи. Мярката за неотклонение работи до момента в който присъдата влезе в действие, т.е. до момента в който се произнесе дефинитивно последната правосъдна инстанция. Но в обсъждания случай присъдата на обвинения Сундберг още не е влезнала в действие. И все пак той избяга в чужбина. Сундберг напусна страната макар мярката за неотклонение и без да извърши наложеното му наказване - без да заплати санкцията. Излиза че законът е единствено празно благопожелание, за осъществяването на което никой не дава отговор.
Поставя се въпросът, кой държавен орган позволи обвиненият Сундберг да избяга в чужбина и за какво? Наблюдаващият прокурор направи ли нужното, с цел да предотврати това бягство? Съгласно предписание, което работи от десетилетия, когато образува дело против непознат жител, наблюдаващият прокурор е задължен да уведоми основна прокуратура. Още повече, че се касае за дело, което провокира огромен публичен интерес.
- Възможно ли е външни сили да са въздействали върху нашите правосъдни органи, с цел да пуснат обвинения да избяга от България. Какво демонстрира Вашата дългогодишна процедура?
- Най-вероятно е тъкмо по този начин. В моята 44-годишна процедура като арбитър и прокурор съм имал най-малко стотина случая, при които обвиненият е чужденец. И във всичките тези случаи външни фактори са опитвали да ми влияят, с цел да смекча ситуацията на обвинения. Но нито един път не съм се поддал на натиска. Най-често той идва от посланици и консули на непознатите страни.
Още при започване на правосъдната ми кариера - през далечната 1974 година, имах огромни неприятности с Министерството на правораздаването, по тази причина че като областен арбитър във Варна пратих в пандиза двама германци за тежко закононарушение на Златните пясъци.
Друг случай. Преди години арестуваха един англичанин – противен педофил, който използваше и интернет. Посолството на Англия постави доста старания, с цел да ме убеди да го пусна и да избяга от България. Когато удариха на камък, влияеха върху зам.-директора на Националната следствена работа, който взе делото от Варненската районна прокуратура и се опита да го скрие, само че несполучливо. По този мотив, когато беше в България, при при мен пристигна и министърът на правораздаването и основен прокурор на Англия. След като го срещнах с работата на прокуратурата, той си призна, за какво е пристигнал. Но прави му чест, че реагира другарски и Англия отпусна средства за образование на българските прокурори по дълготраен план. Министърът постъпи като човек от висок сан.
Не всички случаи обаче, имат подобен благополучен край. Спомням си Министерство на вътрешните работи залови двама американски бойци да продават опиати в Пловдив, които отхвърлиха даже да покажат паспортите си. Нашите големци (премиер, президент и други) се намесиха, с цел да им оказват помощ. Но не съумяха да ме впечатлят доста. След време, при първа опция, те ми отмъстиха. Сигурен съм, че са го създали от почитание към евроатлантическите полезности, а не тъй като обичат да се подмазват на непознати началници.
- Много хора съчувстват на потърпевшата - чистачката Петкова след грубото нахлуване на шведа и несправедливото решение на съда?
- Видях по малкия екран госпожа Диана Петкова - един доста заслужен човек, който с почтен труд си изкарва прехраната. Тя беше афектирана два пъти – един път от пияното говедо и повторно от нашите услужливи магистрати. Нека този случай да им тежи на съвестта. Вероятно търговията със закона е печеливш бизнес.
Не бива да забравяме обаче, главният принцип на актуалното, цивилизовано общество – всички хора се раждат равни и са предпазени еднообразно (дори и елементарните хора) от закона. Както прокламира Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати: Всички хора са основани равни и са дарени от Бога със следните неотчуждаеми права - живот, независимост и правото да преследват щастието.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
- Присъдата е незаконосъобразна и това докара до неправда на наложеното наказване.
- Защо, съгласно Вас, е незаконосъобразна присъдата?
- Правната подготовка на постъпката на обвинения е неправилна. Той е упрекнат и наказан за лека телесна щета по хулигански подбуди - член 131 от Наказателен кодекс, а в реалност е направил опит към междинна (или даже тежка) телесна щета. За междинна телесна щета по хулигански подбуди Наказателният кодекс планува от две до 10 години отнемане от независимост. Ако държанието му беше вярно квалифицирано (като опит към междинна телесна повреда), тогава обвиненият не може да бъде освободен от наказателна отговорност по член 78а от Наказателен кодекс и щеше да получи заслужено наказване – минимум две години отнемане от независимост.
Освен това има данни да е осъществено и закононарушението безчинство по член 325, алинея 2 Наказателен кодекс, за което законът планува до пет години отнемане от независимост. Съгласно Постановление № 2 от 1974 на Пленума на Върховния съд по отношение на хулиганството „ хулиганските дейности може да се извършат в най-разнообразни форми” – в това число и в нанасяне на телесна щета. Тогава е налице цялост от две закононарушения - безчинство и телесна щета.
- Кой е отговорен за неправилната подготовка на държанието на шведския жител Сундберг?
- Всички имат принос за това - проверяващият служител на реда, прокурорът и съдията. Но решаваща е ролята на наблюдаващия прокурор. Той дава неверна тенденция на делото като го образува погрешно за по-леко закононарушение - лека телесна щета.
- Развийте по-подробно Вашата теза, само че тъй че и хората, които не са адвокати, да я схванат. Нека да прибавим нещо към правните знания на жителите.
- Ще стартира по-отдалеч. Наказателният кодекс на Република България разграничава лека, междинна и тежка телесна щета. Те са обособени закононарушения и пораждат друга наказателна отговорност. Границата обаче сред тези закононарушения е доста тънка и размита. Тя е количествена - другата степен на увреждане на здравето. Поради това е мъчно да се разграничат леката от междинната и междинната от тежката телесна щета. От справедлива страна тези закононарушения са близки. А от субективна страна е мъчно да се откри виновността, т.е. психическото отношение на дееца към породената телесна щета. Затова в правосъдната процедура е публикувано разбирането, че в тези случаи деецът следва да дава отговор за в действителност породената щета, т.е. за действителната щета, което е нанесъл на потърпевшия. Така е най-лесно за правоприлагащите органи. Но това схващане е незаконно и води до дълбока неправда, както в тази ситуация.
- А защо трябваше да дава отговор виновният?
- Принципът е следният: когато причинителят желае един от няколко вероятни резултата и заради независещи от него условия аргументи по-лекия от тях, той следва да дава отговор за опит към по-тежкото закононарушение (а не за довършеното по-леко престъпление). Защото по-тежкият незаконен резултат гълтам по-лекия. А опит е налице, защото причинителят работи с различен директен предумисъл.
Ще поясня тази комплицирана юридическа структура с един образец. Когато деецът е замахнал мощно с секира към главата на потърпевшия за да го убие, само че заради някакви външни фактори (подхлъзнал се, неопределено нанесъл удара, потърпевшият се защитил и т.н) не съумял да аргументи гибелта на потърпевшия, а единствено го одраскал по ръката, – тогава осъщественото следва да се квалифицира като опит към ликвидиране, а не като лека телесна щета (която поражда доста по-лека наказателна отговорност и се санкционира по частен ред, т.е. по просба на пострадалия).
- От какви обстоятелства вършиме извод, че шведът Сундберг е желал да аргументи междинна телесна щета на потърпевшата Петкова, т.е. че е работи с директен предумисъл. Нали директният предумисъл е наложителен, с цел да се квалифицира държанието му като опит към междинна телесна щета.
- Умисълът се извлича от дейностите на причинителя. В тях, в държанието му се материализира субективното отношение на дееца (вината му) към незаконния резултат. В случая от видеозаписа се вижда, че обвиненият рита като футболна топка главата на дамата.
Той нанася мощен удар с крайник, който е в обувка, върху витално значим и сензитивен орган (какъвто е главата), от който удар потърпевшата пада като отсечена на земята. Само от тези обстоятелства даже следва извода, че обвиненият е работил с директен предумисъл за междинна телесна щета. А междинната телесна щета може да се прояви в разнообразни форми, планувани в закона: „ трайно намаляване на зрението или слуха или речта”, или „ строшаване на челюстта или изтребване на зъби”, или „ обезобразяване на лицето”, или „ пострадване, което прониква в черепната кухина”, или най-общо – в „ разстройство на здравето, краткотрайно рисково за живота” (чл. 129 НК).
-Добре, само че тези теоретични положения ми се костват прекомерно нереални. Известни ли са те в правосъдната процедура или единствено наказателноправната доктрина се занимава с тях. С други думи, можеше ли да се избегне тази неточност при квалифициране на държанието на обвинения. Погрешната подготовка докара до дълбока неправда на присъдата, до унижение още веднъж на потърпевшата, а и на нашето национално съзнание. Тази несправедлива присъда провокира основателно отвращение измежду български жители?
- Без доктрина практиката е сляпа. Теоретичните проблеми при подготовка на телесните повреди имат, както се вижда, огромно практическо значение. На тези проблеми са отдадени редица тълкувателни и кардинални решения на Върховния касационен съд. Ще посоча единствено две от тях, по които съм бил съдия-докладчик: решение № 32 от 1991 година по н.д. 868/1990 и решение № 24 от 1997 година по н.д. 452/1996 на І наказателно поделение. За да позволяват по-малко неточности, младите съдии и прокурори би трябвало повече да четат практиката на Върховния съд и по-малко да се изявяват по медиите – в случай че не мечтаят да се потопят в морето на политиката.
- Възниква и въпросът - по какъв начин обвиненият Сундберг отпътува за чужбина? Нали той има мярка за неотклонение? Някой следи ли за осъществяването на мярката за неотклонение на обвинените? Още повече когато те са непознати жители?
- Този случай поражда с изключение на материалноправни, и процесуални въпроси. Мярката за неотклонение има за цел да попречи на обвинения да се укрие и да осуети привеждането в осъществяване на влязлата в действие присъда (чл. 57 НПК). Спазването на мярката за неотклонение се управлява от органите на Министерство на вътрешните работи. Мярката за неотклонение работи до момента в който присъдата влезе в действие, т.е. до момента в който се произнесе дефинитивно последната правосъдна инстанция. Но в обсъждания случай присъдата на обвинения Сундберг още не е влезнала в действие. И все пак той избяга в чужбина. Сундберг напусна страната макар мярката за неотклонение и без да извърши наложеното му наказване - без да заплати санкцията. Излиза че законът е единствено празно благопожелание, за осъществяването на което никой не дава отговор.
Поставя се въпросът, кой държавен орган позволи обвиненият Сундберг да избяга в чужбина и за какво? Наблюдаващият прокурор направи ли нужното, с цел да предотврати това бягство? Съгласно предписание, което работи от десетилетия, когато образува дело против непознат жител, наблюдаващият прокурор е задължен да уведоми основна прокуратура. Още повече, че се касае за дело, което провокира огромен публичен интерес.
- Възможно ли е външни сили да са въздействали върху нашите правосъдни органи, с цел да пуснат обвинения да избяга от България. Какво демонстрира Вашата дългогодишна процедура?
- Най-вероятно е тъкмо по този начин. В моята 44-годишна процедура като арбитър и прокурор съм имал най-малко стотина случая, при които обвиненият е чужденец. И във всичките тези случаи външни фактори са опитвали да ми влияят, с цел да смекча ситуацията на обвинения. Но нито един път не съм се поддал на натиска. Най-често той идва от посланици и консули на непознатите страни.
Още при започване на правосъдната ми кариера - през далечната 1974 година, имах огромни неприятности с Министерството на правораздаването, по тази причина че като областен арбитър във Варна пратих в пандиза двама германци за тежко закононарушение на Златните пясъци.
Друг случай. Преди години арестуваха един англичанин – противен педофил, който използваше и интернет. Посолството на Англия постави доста старания, с цел да ме убеди да го пусна и да избяга от България. Когато удариха на камък, влияеха върху зам.-директора на Националната следствена работа, който взе делото от Варненската районна прокуратура и се опита да го скрие, само че несполучливо. По този мотив, когато беше в България, при при мен пристигна и министърът на правораздаването и основен прокурор на Англия. След като го срещнах с работата на прокуратурата, той си призна, за какво е пристигнал. Но прави му чест, че реагира другарски и Англия отпусна средства за образование на българските прокурори по дълготраен план. Министърът постъпи като човек от висок сан.
Не всички случаи обаче, имат подобен благополучен край. Спомням си Министерство на вътрешните работи залови двама американски бойци да продават опиати в Пловдив, които отхвърлиха даже да покажат паспортите си. Нашите големци (премиер, президент и други) се намесиха, с цел да им оказват помощ. Но не съумяха да ме впечатлят доста. След време, при първа опция, те ми отмъстиха. Сигурен съм, че са го създали от почитание към евроатлантическите полезности, а не тъй като обичат да се подмазват на непознати началници.
- Много хора съчувстват на потърпевшата - чистачката Петкова след грубото нахлуване на шведа и несправедливото решение на съда?
- Видях по малкия екран госпожа Диана Петкова - един доста заслужен човек, който с почтен труд си изкарва прехраната. Тя беше афектирана два пъти – един път от пияното говедо и повторно от нашите услужливи магистрати. Нека този случай да им тежи на съвестта. Вероятно търговията със закона е печеливш бизнес.
Не бива да забравяме обаче, главният принцип на актуалното, цивилизовано общество – всички хора се раждат равни и са предпазени еднообразно (дори и елементарните хора) от закона. Както прокламира Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати: Всички хора са основани равни и са дарени от Бога със следните неотчуждаеми права - живот, независимост и правото да преследват щастието.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ