Една от основните предпоставки за екстремните валежи по Южното Черноморие

...
Една от основните предпоставки за екстремните валежи по Южното Черноморие
Коментари Харесай

Феноменът Омега е главният виновник за наводненията по Южното Черноморие

Една от главните предпоставки за рисковите превалявания по Южното Черноморие и тяхната връзка с световните климатични промени е образуването на Омега-блок, който обгръща две зони с ниско, и една зона с високо атмосферно налягане в гънките с ситуирано над тях струйно течение. Този блок открива зона с ниско налягане над Йонийско море, която е виновна за преваляванията по Южното Черноморие. Рекордно високите температури на водата в Средиземно море, вследствие на климатичните промени, провокират нараснало изпарение, което води до по-големи количества влага и надлежно зарежда преваляванията и основава предпоставки за страшни бедствия. Това изясни експертът във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария доктор Валентин Симеонов пред climateka.bg.

На 5 септември поради интензивни превалявания, предизвикали наводнения по Южното Черноморие, в Царево бе оповестено бедствено състояние. До момента управляващите оповестиха, че починалите са четирима, наранени са над 4000 души и са наводнени стотици домове и хотели.

Екстремните превалявания в България, Гърция, Испания и Турция, следени през последните дни, са резултат от взаимоотношението на няколко фактора - като блокиране на процеси, определящи времето, нараснала температура на морската вода и други, разяснява Симеонов.

Времето и измененията му по нашите географски ширини се дефинира главно от напредването от запад на изток на редуващи се зони с високо и ниско атмосферно налягане. В зоните с високо налягане времето е безоблачно и топло, а в тези с ниско налягане, то е по-студено, облачно и съпроводено с превалявания. Когато напредването на тези зони спре по някаква причина, това се назовава блокиране и измененията на времето на обещано място се забавят или стопират също. Това блокиране може да продължи от дни до седмици.

Какво е Омега-блок и по какъв начин той е съдействал за рисковите превалявания по Черноморието?

Една от аргументите за рисковите превалявания по Южното Черноморие е блокиране на обширна зона с високо налягане от две зони с ниско налягане, ситуирани на югоизток и югозапад от нея, известно като Омега-блок. Името идва от обстоятелството, че границата с непрекъснато налягане (изобара), разделяща тези зони, има формата на основната гръцка писмен знак Омега. При съответния Омега-блок, зоната с високо налягане е ситуирана над Централна и Западна Европа и там времето е по-горещо от нормалното за сезона. Западната зона с ниско налягане е ситуирана в Атлантическия океан, на запад от Испания. Тази зона докара до рискови превалявания и наводнения, достигащи и до столицата Мадрид. Източната зона е с център над Йонийско море и обгръща и елементи от България. На нея се дължат рисковите превалявания в Гърция и България.

Най-често повода за образуването на Омега-блок е въздействието на така наречен струйно течение (jet stream) върху областите с високо и ниско налягане. Струйното течение, което въздейства на времето в Европа, е ситуирано на височини сред 9 и 15 км, сред 40 и 60° северна широчина и съставлява въздушен поток (вятър), който се движи от запад на изток със скорост от няколкостотин км/ч.

Струйното течение се задвижва от разликите в температурата на въздуха сред областите ситуирани на север и на юг от течението. През пролетта температурните разлики са нормално най-големи и тогава струйното течение е с най-високи скорости и пътят, по който се движи, е съвсем кръгообразен. През лятото температурните разлики понижават и скоростта на струйното течение се забавя неравномерно по пътя си, заради което траекторията, по която то се движи, се нагъва. Тези гънки може да останат на едно място в продължение на дни до седмици. Зоните с друго налягане могат да се захванат в гънките на струйното течение, което води до блокиране на естественото напредване на изток на цялата система.

Вследствие на климатичните промени се следи и постепенно пренасяне на юг на струйното течение, което води до по-чести рискови феномени в умерените ширини.

Климатичните промени водят до по-бързото стопляне, с към 6 °С на полярните области, в съпоставяне със междинното стопляне на умерените ширини, което е към 1,2°С. Разликите в стоплянето понижават и температурната разлика, задвижваща струйното течение, като това улеснява нагъването му и способства за блокирането.

Другата съществена причина за рисковите превалявания е по-високата, от нормално, температура на водата в Средиземно и Черно море, която се дължи още веднъж на климатичните промени.

Това са и по този начин наречените " морски горещи талази ", по прилика с горещите талази на сушата. Повишената температура на морската вода усилва изпарението, а по-високата температура на въздуха разрешава задържането на по-голямо количество водни пари в него, което от своя страна е причина за рискови превалявания. Количеството на рисковите превалявания за къс интервал може да доближи и даже да надмине количеството на преваляванията за една година в региона.

За съпоставяне, средногодишният дъжд за България се прави оценка на към 650 мм, а за станция Бургас, в региона на който се случиха наводненията - към 520 мм. Конкретно за месец септември, постоянно той е измежду най-сухите месеци в годината, със междинна сума на дъжда в Бургас към 37 мм.

По данни на Национален институт по метеорология и хидрология на 5 септември, към 18 ч., най-вече дъждове в страната са паднали в с. Кости - над 330 мм (л/м²), което е 446% от месечната климатична норма. Към същия миг в останалите метеорологични станции на Национален институт по метеорология и хидрология в региона на Странджа и по крайбрежието са измерени следните количества дъжд: гр. Ахтопол - 196 мм (над 429% от нормата) и с. Граматиково - 275 мм (385% от нормата).

Допълнителен резултат от по-високата температура на морската вода е зареждането на циклони в зоните с ниско атмосферно налягане. По този механизъм Средиземноморските циклони се разрастват до " Подобен на тропически Средиземноморски циклон " (Mediterranean tropical-like Cyclone) и са известни под името Медикан (Medicane). Тези циклони, сходно на тропическите циклони (като урагани, тайфуни), водят до бурни ветрове. В случая, водният ураган и мощното неспокойствие, следени в Черно море се дължат на циклона, формиран над Йонийско море. Циклонът над Йонийско море получи името Даниел (Daniel).

Дотук видяхме аргументите за рисковите превалявания по Южното Черноморие, които се дължат значително на провокираните от човечеството световни климатични промени.

Причина за пагубните наводнения обаче са освен рисковите превалявания,

само че и редица неправилни решения, взети в предишното, на локалните управляващи

На първо място, тук би трябвало да споменем застрояването на огромни площи. Сградите и инфраструктурата, като пътища, паркинги и други не разрешават на дъждовната вода да доближи почвата и да попие в нея. В резултат, дъждовната вода остава на повърхността и се канализира по пътищата и всички други вероятни налични повърхности, предизвиквайки наводнения. Канализационните системи съвсем на всички места по света не са изчислени да поемат количествата вода от рисковите превалявания, което видяхме даже в Германия предходната година. В допълнение, канализационните системи в България са неприятно поддържани, което в допълнение утежнява обстановката.

Не на последно място, би трябвало да отбележим и унищожаването на естествените отводнителни системи - сухите дерета. Те са се образували в течение на дълго време при проливни дъждове и са осигурявали оттичане на огромна част от дъждовната вода. Липсата на растителност, изключително на гори, също задълбочава казуса.

В умозаключение, с тези събития природата ни насочва обръщение, че с изключение на битка с аргументите за световните климатични промени, би трябвало незабавно да се подготвим за рискови феномени като наводнения, градушки, горещи талази, продължителни суши, горски пожари и други Числените модели, които симулират еволюцията на климатичните промени, еднопосочно плануват повишаване на честотата, интензитета и продължителността на рисковите феномени. Може да се чака и синергия сред някои от обособените рискови феномени, която да умножи унищожителните резултати от тях.

*Валентин Симеонов има докторантура по компетентност " Квантова електроника ", с дисертация на тематика " Оптимизация и потребление на лидар с диференциално усвояване за премерване на озон в тропосферата ", във Физическия факултет на СУ " Климент Охридски ". От 1980 до 1995 година е работил като теоретичен помощник в Института по електроника в Българска академия на науките. От 1995 година работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария, където главната му активност е по създаване и потребление на отдалечени оптични способи за премерване на замърсяването на въздуха и проучване на химични и физични процеси в атмосферата, както и премерване на главните парникови газове. По взаимен план с Швейцарската метеорологична работа, създава профилиран Раманов лидар, който мери непрестанно отвесни профили на атмосферните мокрота, температура и аерозоли. Този лидар към този момент е единственият по рода си в света и се употребява от Швейцарската метеорологична работа за краткосрочни прогнози, както и за основаване на дълготрайна база данни за климатологията. През годините е началник на голям брой планове в Швейцария, други европейски страни и към Световната метеорологична организация. Основните му научни ползи са в региона на атмосферната химия и физика, само че най-вече по проблемите на климата.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР