Документът, с който се приема атомната бомба, пусната над Хирошима
Една от най-значимите разписки в историята, подписвана в миналото, съществува и до през днешния ден. Тя е публикуван за потвърждаване на сполучливата доставка и потребление на атомната бомба Литъл Бой, която ще бъде първата атомна бомба, употребена в борба.
След милиарди долари и години на интензивни проучвания и разработки за основаване на работещо атомно оръжие, атомната бомба Литъл Бой е изпратена към Тихия океан. Когато е предадена във военната база на остров Тиниан, е подписана квитанция. И това е може би най-ужасяващата, само че най-уникална квитанция, издавана в миналото.
В края на 30-те години на предишния век европейските физици изпращат писмо до президента на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт, в което го предизвестяват за будещите паника нацистки проучвания в региона на атомните оръжия. По това време Съединени американски щати към този момент организират свои лични проучвания в тази област, само че те са в относително дребен мащаб.
Интензивността на тази работа се усилва, откакто Рузвелт получава писмото (известно като писмото на Айнщайн – Силард, на снимката) и получава още информация от разследващите служби за напредъка на Германия. През 1942 година Съединени американски щати публично стартират плана Манхатън, който трансформира настоящите атомни проучвания в пълноценна военна стратегия.
Въпреки че е най-известен с създаването на самата атомна бомба, планът в Манхатън обгръща голямо количество по-малки планове, всички работещи по обособени неповторими проблеми за основаването на бомбата. Всъщност съвсем всички запаси на плана Манхатън отиват за произвеждане на материал за бомбите. Общо планът коства малко под 2 милиарда $ – сума, близка до 30 милиарда $ през днешния ден.
Проектът управлява създаването на два дизайна на атомна бомба; вид револвер, който употребява уран, и вид имплозия, който употребява плутоний. Плутоният е по-лесен за извличане, само че самата бомба е доста по-сложна и нейната изпълнимост е съмнителна, тъй че този вид е единственият, подложен на проби преди приложимост. В допълнение, първата приключена бомба от другия вид, наречена Литъл Бой, употребява целия уран 235 на плана Манхатън, тъй че няма да има проби с това оръжие.
Тестът Тринити на 16 юли 1945 година е първият гърмеж на атомно оръжие и потвърждава, че бомбата с плутоний работи. Но на същия ден Литъл Бой към този момент напуща Съединени американски щати на борда на Индианаполис и се насочва към остров Тиниан в Тихия океан.
Тъй като става въпрос за превозване на рисков товар, забъркани са документи.
Един от тези публични документи за доставката на Литъл Бой е изтъркана записка, която е може би една от най-уникалните разписки в историята. Тя е подписана от Томас Ферел, заместник-директор на плана Манхатън, с цел да се удостовери сполучливото предаване на огромна част от съставените елементи на бомбата от личния състав на военния секретар доктор Норман Ф. Рамзи.
Рамзи напуща Съединени американски щати на борда на Индианаполис и стига задачата си през Тихия океан единствено за 10 дни. След като пратката идва на острова, Рамзи предава частите за бомбата на Ферел, и по-късно те са предадени на екипа за подготовка.
Разписката обаче не е просто доказателство за доставката на бомбата, те е употребена и за удостоверение на потреблението на бомбата. Независимо от характера на подхванатата задача, бюрократичните процедури изискват лист хартия, с цел да потвърдят публично потреблението на оръжието.
За да се удостовери потреблението му, началникът на щаба на флотния адмирал Нимиц подписва разписката, като написа: „ По напътствие на адмирала на флота, разноските по този обект са утвърдени. “
Има и различен автограф на записка – от Уилям С. Парсънс, оръжейният специалист на борда на Енола Гей, бомбардировача В-29, който хвърля бомбата. Той написа: „ Потвърждавам, че горепосочените материали са били изразходвани в град Хирошима, Япония, в 0915 на 6 август. “
След като е подписан, Ферел резервира този исторически документ и кара други членове на екипа в Тиниан да го подпишат. До края на живота си Ферел пази тази записка в портфейла си и в този момент тя е единственият сходен документ, за който е известно, че съществува.
Бележката е дарена на Армейския център за завещание и обучение от фамилията на Ферел, където се намира и до през днешния ден.
