Китай ги обединява, Русия ги разделя
Една от най-значимите промени в интернационалните връзки след Студента войната е намаляването на дипломатическата и стратегическа отдалеченост сред Съединени американски щати и Индия. За последователното насърчаване на размера на връзки сред двете страни способстват фактори от друго естество.
За Вашингтон Ню Делхи съставлява, в случай че не обезателно кредитоспособен, то най-малко необхватен пазар. Така също Индия е и различен хъб: било за ниска разходна част на изнесено произвеждане, било като диверсификация на веригите за доставки. Макар и да не се изговаря обезателно гласно, американците вършат и друга равносметка в следния порядък. Нарастването на оперативните благоприятни условия на Индия по отношение на Индийския океан - тъй че техният фокус да не се изчерпва с Арабско море и Бенгалския залив - би трябвало да бъде реципрочно на увеличаващото се китайско въздействие в същия топос. Още повече, че Ню Делхи има стратегически заложби като контрола върху островите Андаман и Никобар, с цел да извършва такава роля на проводник на сигурност в Индийския океан. Именно подобен ангажимент от Ню Делхи ще разреши на Съединени американски щати да концентрират вниманието си в парирането на китайския напън на запад от Протока Малака, в посока Югоизточна Азия и Южнокитайското море. Подобна роля, само че този път касаеща по-скоро западната част на Индийския океан и поради положителните двустранни връзки сред Париж и Ню Делхи, Вашингтон антиципира и в лицето на Франция. Някой цинично би определил това като систематизиране на труда на географски симптом. Засега обаче то е по-скоро догадка.
В Съединени американски щати пък Индия вижда сътрудник, благодарение на който да бъде смекчавано геополитическото набъбване на Китай. Противопоставянето на упоритостите на Пекин в района е съществена цел във външно-политическият фокус на Индия. Южноазиатската страна е изправена пред евентуална комерсиална и военна блокада от Китай: на север в Ладак по Линията на в действителност надзор, където Пекин усилва размера на военното си присъствие; на запад пък се хомогенизира оста Пекин - Исламабад, директно проявяване на която е Китайско-пакистанският стопански коридор; на изток се развива Икономическият кулоар Китай - Мианмар; на юг в Индийския океан са " перлите " от китайската огърлица (мрежа от следени от Китай пристанища, някои от които са Хамбантота и Коломбо в Шри Ланка; Гуадар в Пакистан и Кяукпю в Мианмар).
Именно съображения от този темперамент, диктувани в случай че не от идентична, то от сходна интерпретация на източниците на опасности в Индо-Пасифика, обуславят акцент върху съдействието в областта на сигурността и военно-промишлените браншове на Вашингтон и Ню Делхи. Пример за това видяхме и в извършената среща сред американския президент и индийския министър-председател тези дни. На нея Джо Байдън посрещна на предоставяна от него държавна вечеря Нарендра Моди (третата такава от началото на мандата на ръководителя на Белия дом. На първите две негови посетители бяха френският президент Еманюел Макрон и южно-корейският министър председател Юн Сук-йол). В рамките на визитата на индийския министър-председател във Вашингтон, двете страни потвърдиха желанието на Ню Делхи да закупи 31 американски безпилотни летателни апарата MQ-9B Reaper (16 oт тях ще бъда SkyGuardian трансформация, предопределена за индийските сухопътни и военно-въздушни сили, а 15 Sea Guardian - за флота на страната), откакто диалози в тази тенденция се водеха от няколко месеца насам. И в случай че преди десетилетие Индия към този момент бе избрала американската компания General Electric като снабдител на мотори F414, които да " захранят " плана за индийски военен аероплан (различни модификации на HAL Tejas), то новото в тази ситуация е, че нужните за задачата мотори ще бъдат създадени в Индия. Последното обаче допуска шерване на технология и инфилтриране на локални съставни елементи в мотора, което е извънредно, поради общоприетата американска сдържаност в даването на ноу-хау на чувствителни технологии. Сделката ще бъде на стойност към 3 милиарда $ като посредством добиването на тези дронове се чака Индия да усъвършенства своя разследващ взор и оперативна подготвеност както по отношение на Хималаите, по този начин и във връзка с Индийския океан (Ню Делхи има към този момент усещането от този вид дрон, защото от 2020-та година насам оперира с два Sea Guardian). За американците това съглашение е второто най-знаково такова, касаещо шерването на военна технология в района на Индо-Пасифика, от 2021-ва година насам, когато те, дружно с Обединеното Кралство, дадоха обещание даването на подводници с нуклеарни мотори на Австралия. За разлика от Индия обаче, Вашингтон, Лондон и Канбера са сътрудници в разследващия съюз " Пет очи " и споделят надалеч по-близко минало.
Отвъд съдействието в отбранителните браншове сред Съединени американски щати и Индия, само че в духа на аутсорсинга на производството на технологии и обезпечаването на диверсификация на линиите на доставки, Байдън и Моди са постигнали съглашение за основаването на оборудване за сглобяване и тестване на полупроводници в Индия, което ще се финансира взаимно (проектът е на обща стойност от 2.75 млрд $, от които американската Micron Technology ще обезпечи до 825 млн. долара).
Тази наклонност на увеличението на размера на двустранното партньорство сред Вашингтон и Ню Делхи е в синхрон със съдействието им и в многостранни формати като Големия квартет в Индо-Пасифика (заедно с Япония и Австралия) и Малкия квартет в Близкия Изток (заедно с Израел и ОАЕ). Но това не значи, че Вашингтон и Ню Делхи имат постоянно и обезателно съвпадане на ползите или пък че " четат " събитията от интернационалната сцена по еднакъв метод. Ако рисковете от Китай сближават двете столици, Русия ги отдалечава.
Така да вземем за пример, Индия споделя съображенията на Съединени американски щати по отношение на експанзията на китайските технологии като разработваната от Пекин 5G мрежа. В същото време Ню Делхи освен че не постанова стопански наказания на Русия по отношение на експанзията на последната против Украйна, само че и се възползва от по този начин създалата се обстановка, закупувайки съветски въглеводороди на занижени цени. Москва продължава и да е главен снабдител на боен хардуер за южноазиатската страна, осигуряваща 45% от общия импорт на Ню Делхи (за съпоставяне, американският дял в този бранш е 11%). Русия и Индия имат и общи планове: във военно-промишления бранш (от Калашников АК-203 до крилата ракета BrahMos) и в икономическите артерии (като Международния транспортен кулоар Север - Юг). В тези аспекти си личи приемствеността на съдействието сред Русия и Индия още от интервала на Студената война. В същото време индийската концептуална визия за района (Indo-Pacific Oceans Initiative) има повече подобие с тази на американците и японците (Free and Open Indo-Pacific), в сравнение с с китайските други възможности.
В знак на разбирането на историческото партньорство сред Москва и Ню Делхи - до момента в който Индия не схваща, въпреки и чезнещото такова, сред Исламабад и Вашингтон - американската външна политика си разреши да направи през годините няколко знакови компромиса с Ню Делхи. Така да вземем за пример Вашингтон не наложи наказания на Индия при нито един от следните случай: когато южноазиатската страна закупи съветския зенитно-ракетен комплекс S-400; когато тя стартира да внася рекордно количество съветски нефт или да влага в иранското пристанище в Чабахар (то е част от упоменатия нагоре Международен транспортен кулоар Север - Юг). В последна сметка руско-индийското съдействие е належащо и за Ню Делхи, и за Москва като самобитен, въпреки и стеснен, баланс на двете столици по отношение на въздействието на Китай. Спокойно можем да кажем, че колкото повече понижава дистанцията сред Москва и Пекин, толкоз повече ще се усилва тази сред Индия и Русия. Пример в тази посока е буксуването през последните години на тристранния формат Русия - Индия - Китай (РИК). На този стадий Вашингтон показва по-голямо схващане за традициите в връзките сред Ню Делхи и Москва, в сравнение с такова демонстрира Пекин по отношение на доближаването сред Ню Делхи и Вашингтон.
Уважението към връзките на Индия от историческото минало, репродуциращи се и в сегашното, е ключ към сполучливото насърчаване на партньорството сред Ню Делхи и Вашингтон. Преди години първият посланик на южноазиатската страна, Субраманям Джайшанкар, приказва за " плурилатерализъм ". Това е този вид интензивност, която би трябвало да преодолее дефицитите и на двустранната, и многостранната дипломация, защото първата е прекомерно лимитирана, а втората - постоянно неефективна, с цел да реализират поставените си цели. Още повече, че нито една от двете не съумява да осъществя това, което Джайшанкар ще напише във след това необятно публикуван откъс от неговата книга " Пътят на Индия ": " Време е да ангажираме Америка, да менажираме Китай, да насърчаваме Европа, да успокояваме Русия, да интегрираме Япония... ". За постигането на сходна комплицирана упоритост е нужен инструментариум от нов порядък, какъвто дават обещание залегналите в плурилатерализма на индийската външна политика " еластичност " и секторното партньорство; елементарен " вход " и елементарен " излаз " в системата от съвпадащи ползи. Степента на схващане на индийската външна политика от страна на сътрудниците й ще дефинира това дали тя ще сътвори за тях опасности или благоприятни условия.
За Вашингтон Ню Делхи съставлява, в случай че не обезателно кредитоспособен, то най-малко необхватен пазар. Така също Индия е и различен хъб: било за ниска разходна част на изнесено произвеждане, било като диверсификация на веригите за доставки. Макар и да не се изговаря обезателно гласно, американците вършат и друга равносметка в следния порядък. Нарастването на оперативните благоприятни условия на Индия по отношение на Индийския океан - тъй че техният фокус да не се изчерпва с Арабско море и Бенгалския залив - би трябвало да бъде реципрочно на увеличаващото се китайско въздействие в същия топос. Още повече, че Ню Делхи има стратегически заложби като контрола върху островите Андаман и Никобар, с цел да извършва такава роля на проводник на сигурност в Индийския океан. Именно подобен ангажимент от Ню Делхи ще разреши на Съединени американски щати да концентрират вниманието си в парирането на китайския напън на запад от Протока Малака, в посока Югоизточна Азия и Южнокитайското море. Подобна роля, само че този път касаеща по-скоро западната част на Индийския океан и поради положителните двустранни връзки сред Париж и Ню Делхи, Вашингтон антиципира и в лицето на Франция. Някой цинично би определил това като систематизиране на труда на географски симптом. Засега обаче то е по-скоро догадка.
В Съединени американски щати пък Индия вижда сътрудник, благодарение на който да бъде смекчавано геополитическото набъбване на Китай. Противопоставянето на упоритостите на Пекин в района е съществена цел във външно-политическият фокус на Индия. Южноазиатската страна е изправена пред евентуална комерсиална и военна блокада от Китай: на север в Ладак по Линията на в действителност надзор, където Пекин усилва размера на военното си присъствие; на запад пък се хомогенизира оста Пекин - Исламабад, директно проявяване на която е Китайско-пакистанският стопански коридор; на изток се развива Икономическият кулоар Китай - Мианмар; на юг в Индийския океан са " перлите " от китайската огърлица (мрежа от следени от Китай пристанища, някои от които са Хамбантота и Коломбо в Шри Ланка; Гуадар в Пакистан и Кяукпю в Мианмар).
Именно съображения от този темперамент, диктувани в случай че не от идентична, то от сходна интерпретация на източниците на опасности в Индо-Пасифика, обуславят акцент върху съдействието в областта на сигурността и военно-промишлените браншове на Вашингтон и Ню Делхи. Пример за това видяхме и в извършената среща сред американския президент и индийския министър-председател тези дни. На нея Джо Байдън посрещна на предоставяна от него държавна вечеря Нарендра Моди (третата такава от началото на мандата на ръководителя на Белия дом. На първите две негови посетители бяха френският президент Еманюел Макрон и южно-корейският министър председател Юн Сук-йол). В рамките на визитата на индийския министър-председател във Вашингтон, двете страни потвърдиха желанието на Ню Делхи да закупи 31 американски безпилотни летателни апарата MQ-9B Reaper (16 oт тях ще бъда SkyGuardian трансформация, предопределена за индийските сухопътни и военно-въздушни сили, а 15 Sea Guardian - за флота на страната), откакто диалози в тази тенденция се водеха от няколко месеца насам. И в случай че преди десетилетие Индия към този момент бе избрала американската компания General Electric като снабдител на мотори F414, които да " захранят " плана за индийски военен аероплан (различни модификации на HAL Tejas), то новото в тази ситуация е, че нужните за задачата мотори ще бъдат създадени в Индия. Последното обаче допуска шерване на технология и инфилтриране на локални съставни елементи в мотора, което е извънредно, поради общоприетата американска сдържаност в даването на ноу-хау на чувствителни технологии. Сделката ще бъде на стойност към 3 милиарда $ като посредством добиването на тези дронове се чака Индия да усъвършенства своя разследващ взор и оперативна подготвеност както по отношение на Хималаите, по този начин и във връзка с Индийския океан (Ню Делхи има към този момент усещането от този вид дрон, защото от 2020-та година насам оперира с два Sea Guardian). За американците това съглашение е второто най-знаково такова, касаещо шерването на военна технология в района на Индо-Пасифика, от 2021-ва година насам, когато те, дружно с Обединеното Кралство, дадоха обещание даването на подводници с нуклеарни мотори на Австралия. За разлика от Индия обаче, Вашингтон, Лондон и Канбера са сътрудници в разследващия съюз " Пет очи " и споделят надалеч по-близко минало.
Отвъд съдействието в отбранителните браншове сред Съединени американски щати и Индия, само че в духа на аутсорсинга на производството на технологии и обезпечаването на диверсификация на линиите на доставки, Байдън и Моди са постигнали съглашение за основаването на оборудване за сглобяване и тестване на полупроводници в Индия, което ще се финансира взаимно (проектът е на обща стойност от 2.75 млрд $, от които американската Micron Technology ще обезпечи до 825 млн. долара).
Тази наклонност на увеличението на размера на двустранното партньорство сред Вашингтон и Ню Делхи е в синхрон със съдействието им и в многостранни формати като Големия квартет в Индо-Пасифика (заедно с Япония и Австралия) и Малкия квартет в Близкия Изток (заедно с Израел и ОАЕ). Но това не значи, че Вашингтон и Ню Делхи имат постоянно и обезателно съвпадане на ползите или пък че " четат " събитията от интернационалната сцена по еднакъв метод. Ако рисковете от Китай сближават двете столици, Русия ги отдалечава.
Така да вземем за пример, Индия споделя съображенията на Съединени американски щати по отношение на експанзията на китайските технологии като разработваната от Пекин 5G мрежа. В същото време Ню Делхи освен че не постанова стопански наказания на Русия по отношение на експанзията на последната против Украйна, само че и се възползва от по този начин създалата се обстановка, закупувайки съветски въглеводороди на занижени цени. Москва продължава и да е главен снабдител на боен хардуер за южноазиатската страна, осигуряваща 45% от общия импорт на Ню Делхи (за съпоставяне, американският дял в този бранш е 11%). Русия и Индия имат и общи планове: във военно-промишления бранш (от Калашников АК-203 до крилата ракета BrahMos) и в икономическите артерии (като Международния транспортен кулоар Север - Юг). В тези аспекти си личи приемствеността на съдействието сред Русия и Индия още от интервала на Студената война. В същото време индийската концептуална визия за района (Indo-Pacific Oceans Initiative) има повече подобие с тази на американците и японците (Free and Open Indo-Pacific), в сравнение с с китайските други възможности.
В знак на разбирането на историческото партньорство сред Москва и Ню Делхи - до момента в който Индия не схваща, въпреки и чезнещото такова, сред Исламабад и Вашингтон - американската външна политика си разреши да направи през годините няколко знакови компромиса с Ню Делхи. Така да вземем за пример Вашингтон не наложи наказания на Индия при нито един от следните случай: когато южноазиатската страна закупи съветския зенитно-ракетен комплекс S-400; когато тя стартира да внася рекордно количество съветски нефт или да влага в иранското пристанище в Чабахар (то е част от упоменатия нагоре Международен транспортен кулоар Север - Юг). В последна сметка руско-индийското съдействие е належащо и за Ню Делхи, и за Москва като самобитен, въпреки и стеснен, баланс на двете столици по отношение на въздействието на Китай. Спокойно можем да кажем, че колкото повече понижава дистанцията сред Москва и Пекин, толкоз повече ще се усилва тази сред Индия и Русия. Пример в тази посока е буксуването през последните години на тристранния формат Русия - Индия - Китай (РИК). На този стадий Вашингтон показва по-голямо схващане за традициите в връзките сред Ню Делхи и Москва, в сравнение с такова демонстрира Пекин по отношение на доближаването сред Ню Делхи и Вашингтон.
Уважението към връзките на Индия от историческото минало, репродуциращи се и в сегашното, е ключ към сполучливото насърчаване на партньорството сред Ню Делхи и Вашингтон. Преди години първият посланик на южноазиатската страна, Субраманям Джайшанкар, приказва за " плурилатерализъм ". Това е този вид интензивност, която би трябвало да преодолее дефицитите и на двустранната, и многостранната дипломация, защото първата е прекомерно лимитирана, а втората - постоянно неефективна, с цел да реализират поставените си цели. Още повече, че нито една от двете не съумява да осъществя това, което Джайшанкар ще напише във след това необятно публикуван откъс от неговата книга " Пътят на Индия ": " Време е да ангажираме Америка, да менажираме Китай, да насърчаваме Европа, да успокояваме Русия, да интегрираме Япония... ". За постигането на сходна комплицирана упоритост е нужен инструментариум от нов порядък, какъвто дават обещание залегналите в плурилатерализма на индийската външна политика " еластичност " и секторното партньорство; елементарен " вход " и елементарен " излаз " в системата от съвпадащи ползи. Степента на схващане на индийската външна политика от страна на сътрудниците й ще дефинира това дали тя ще сътвори за тях опасности или благоприятни условия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ