Марина Абрамович: „Италия, обичам те! Сърцето ми е с теб“
Една от най-влиятелните дами актьори в актуалното изкуство записа особено видеопослание за Palazzo Strozzi във, с което изрече своята съпричастност към италианците, които не престават да бъдат най-засегнати от ковид. Видеото е част от специфичната платформа на фондацията, създадена, с цел да се споделят разнообразни текстове и изображения в този интервал на изолираност, с което дава опция на хората да не губят връзката си с изкуството.
„ Това е моето обръщение към Италия и италианците, които надълбоко обичам. Знам, че е време на рецесия и вирусът е на всички места, само че в това време точно от тези бедствия ние би трябвало да научим урока си. Италианците демонстрират необикновен кураж, невероятна съпричастност към обществото и човечeството. Заедно ще се борим с това, защото е нещо, което ще премине. Истината е, че това, което ще остане, е един скъп опит, осъзнаване, че човешкото схващане би трябвало да се промени. Както и отношението ни към света, към планетата би трябвало да се промени. Това е урокът, който би трябвало да научим. Италия, обичам те! Сърцето ми е с теб “, са думите, които насочва към италианците.
Именно в Palazzo Strozzi през 2018-а тя реализира необикновен триумф с изложбата си The Cleaner , която през миналата есен беше показана и в родния й , където тя не се бе прибирала цели 44 години. „ И както в един дом се оставя единствено нужното, по този начин се прави изчистване на предишното, на паметта, на ориста “, казва самата тя и прави своето екзистенциално пречистване посредством тази ретроспектива на един живот, изцяло отдаден на изкуството.
Израснала в семейство на изявени партизани от Втората международна война, Марина има много привилегии, само че се сблъсква и с доста абсолютизъм, изключително от страна на своята майка, която до 29-тата й година й постанова вечерен час – тя не може да излиза на открито след 10 вечерта. Трудното детство и неналичието на задоволително обич може би ненапълно изясняват и склонността й към самонаранявания, които тя трансформира в зрелищни пърформанси и употребява изкуството като форма на независимост. Нещо, което дълги години е нямала.
Наскоро Марина Абрамович трябваше да се сбогува с огромна си обич Улай, немския актьор, с който светът на изкуството се раздели вечно преди броени седмици. Родени на една и съща дата, в продължение на години двамата основават общи пърформанси, един, от които е Breathing In/Breathing Out, по време на който дишат уста в уста цели 17 минути, след което изпадат в безсъзнание заради неналичието на О2.
Дори и раздялата си трансформират в театър, само че може би в никакъв случай няма да забравим това видео по време на пърформанса на Абрамович – The Artist Is Present в МоМа в, когато тя стои на един стол в продължение на часове, а всеки, който желае, има опция да седне против нея. Един от тези хора е Улай, с който не са се виждали от години. Цялата страст, която я връхлита, се стича по лицето й посредством сълзите й. Не споделя нищо. Той също. Защото от време на време мълчанието ни споделя всичко.
„ Това е моето обръщение към Италия и италианците, които надълбоко обичам. Знам, че е време на рецесия и вирусът е на всички места, само че в това време точно от тези бедствия ние би трябвало да научим урока си. Италианците демонстрират необикновен кураж, невероятна съпричастност към обществото и човечeството. Заедно ще се борим с това, защото е нещо, което ще премине. Истината е, че това, което ще остане, е един скъп опит, осъзнаване, че човешкото схващане би трябвало да се промени. Както и отношението ни към света, към планетата би трябвало да се промени. Това е урокът, който би трябвало да научим. Италия, обичам те! Сърцето ми е с теб “, са думите, които насочва към италианците.
Именно в Palazzo Strozzi през 2018-а тя реализира необикновен триумф с изложбата си The Cleaner , която през миналата есен беше показана и в родния й , където тя не се бе прибирала цели 44 години. „ И както в един дом се оставя единствено нужното, по този начин се прави изчистване на предишното, на паметта, на ориста “, казва самата тя и прави своето екзистенциално пречистване посредством тази ретроспектива на един живот, изцяло отдаден на изкуството.
Израснала в семейство на изявени партизани от Втората международна война, Марина има много привилегии, само че се сблъсква и с доста абсолютизъм, изключително от страна на своята майка, която до 29-тата й година й постанова вечерен час – тя не може да излиза на открито след 10 вечерта. Трудното детство и неналичието на задоволително обич може би ненапълно изясняват и склонността й към самонаранявания, които тя трансформира в зрелищни пърформанси и употребява изкуството като форма на независимост. Нещо, което дълги години е нямала.
Наскоро Марина Абрамович трябваше да се сбогува с огромна си обич Улай, немския актьор, с който светът на изкуството се раздели вечно преди броени седмици. Родени на една и съща дата, в продължение на години двамата основават общи пърформанси, един, от които е Breathing In/Breathing Out, по време на който дишат уста в уста цели 17 минути, след което изпадат в безсъзнание заради неналичието на О2.
Дори и раздялата си трансформират в театър, само че може би в никакъв случай няма да забравим това видео по време на пърформанса на Абрамович – The Artist Is Present в МоМа в, когато тя стои на един стол в продължение на часове, а всеки, който желае, има опция да седне против нея. Един от тези хора е Улай, с който не са се виждали от години. Цялата страст, която я връхлита, се стича по лицето й посредством сълзите й. Не споделя нищо. Той също. Защото от време на време мълчанието ни споделя всичко.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ