Една от най-силните местни икономики в годините преди кризата -

...
Една от най-силните местни икономики в годините преди кризата -
Коментари Харесай

Пет тренда за икономиките на област Варна

Една от най-силните локални стопански системи в годините преди рецесията - Варна, резервира челното си място и по време на пандемията с помощта на секторното си многообразие. Има обаче и съществени неравенства сред икономическо развиване на регионалния център Варна и индустриалния хъб Девня, от една страна, и останалите общини в състава ѝ. Пазарът на труда в региона понесе нелек удар през 2020 година, макар че през 2021 година дава признаци на възобновяване, изключително при безработицата. Подобно на доста други елементи на страната, в годината на пандемия миграционните процеси се обръщат и водят до отлив на хора от огромния град към близките общини. Свиването на стопанските системи в района Въпреки по-разнообразните си локални стопански системи и доста по-малката взаимозависимост от приходите от летен туризъм в съпоставяне със прилежащ Бургас варненските локални стопански системи срещат обилни стопански проблеми в пандемичната 2020 година От дванадесетте общини в региона при едвам три се следи растеж на добавената стойност на човек от популацията по отношение на 2019 година - това са Аврен, Аксаково и Долни чифлик, като измежду тях само Аксаково е измежду по-големите общински стопански системи.

От друга страна, най-значително стесняване има в Белослав (-45% в границите на една година), Бяла (-40%) и Суворово (-39%), като най-явната причина за това е спирането на интернационалната търговия и надлежно по-слабата интензивност на варненските пристанища, както и намаляването на интернационалния туризъм. Чувствителен спад в добавената стойност има в индустриалната община Девня (-11%), до момента в който свиването в регионалния център е по-малко, с 1.9%. Негативната динамичност е забележима и в смяната на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в региона като цяло, като за година знакът спада с 5%.
Автор: Капитал
Въпреки разтърсванията няма пренареждания в икономическата тежест на обособените общини в състава на Варна през 2020 година С най-голяма локална стопанска система остава регионалният център, с общ размер на добавената стойност 3.4 милиарда лв. в пандемичната година, следван от Девня с 429 милиона лв., Аксаково (175 милиона лева) и Белослав (62 милиона лева). По-видими са огромните разлики в икономическото развиване на обособените елементи на региона при прегледа на добавената стойност на човек от популацията - до момента в който през 2020 година в Девня тя е 50 хиляди лв. на човек, сравнима с най-силните енергийни и преработващи центрове в България, във Варна е 10 хиляди лв. на човек, в Аксаково - 8 хиляди лв.. Най-ниско равнище на икономическо развиване има община Дългопол с едвам 924 лв. добавена стойност, следвана от Долни чифлик (1.7 хиляди лева) и Аврен (1.8 хиляди лева). Фокусът на вложенията Докато в множеството области регионалният център концентрира огромната част от задграничните вложения, в тази ситуация на Варна най-големият размер на външни капитали е в община Девня. През 2020 година ПЧИ с струпване в индустриалния център доближават 774 милиона евро спрямо 611 милиона евро в община Варна. В тези общини са фокусирани съвсем всички задгранични вложения в региона - само Бяла надвишава 10 милиона евро ПЧИ с струпване измежду останалите. Благодарение на особената си позиция вътре в региона Девня и е общината в страната (сред тези, за които данните не са конфиденциални) с най-високи задгранични вложения на човек от популацията - 91 хиляди евро, до момента в който в община Варна този размер е 1779 евро/човек. През 2020 година обаче се следи отлив на непознати капитали от региона, като спадът им е изключително забележим в регионалния център - с 24% по отношение на предходната година, и -5% в Девня.
Автор: Капитал
Годината на пандемия носи със себе си и доста стесняване в настоящата капиталова активност на нефинансовите предприятия във варненските общини. Разходите за дълготрайни активи на човек от популацията в Девня понижават с 18% по отношение на предходната година, във Варна - с 13%. Също както при задграничните вложения, разноските за ДМА са съсредоточени в тези две общини - 699 милиона лв. във Варна и 114 милиона лв. в Девня. Благодарение на това Девня излиза отпред измежду всички общини в страната с 13.4 хиляди лв. разноски за дълготрайни активи на човек от популацията, само че с нужната спогодба, че данните за общините в Средногорието и част от минните центрове са конфиденциални, а те най-вероятно също са измежду водачите.
Реклама
За разлика от южните морски общини тези в област Варна притеглят релативно дребен размер европейски средства, като водач в региона е Белослав с 2.6 хиляди лв. на човек от популацията общо за всички програмни интервали. Областният център е привлякъл 1.4 хиляди лв. на човек, а множеството общини в региона са с 1000 - 1200 лв. на човек. Спадът на заетостта Бързото утежняване на икономическата обстановка неизбежно се отразява отрицателно и на пазара на труда във варненските общини. Тъй като липсват данни за цялостната претовареност на общинско равнище, употребяваме каузи на наетите по трудово и служебно правно отношение от цялото население на 15 и повече години. Очаквано максимален спад в каузи на наетите в трудоспособното население има в общините, където туризмът играе водеща роля, защото през лятото на 2020 година значителен дял от хотелите и заведенията за хранене се отхвърлиха от обичайна лятна претовареност. По тази причина делът на наетите в трудоспособното население в Бяла понижава с цели 5 процентни пункта по отношение на предходната година, в Аврен - с 4 пр.п. Спадът в регионалния център Варна е с 3.3 пункта - измежду по-значителните от огромните градове в страната.
Автор: Капитал
Свиването на заетостта е съпроводено и със доста повишение на безработицата в множеството общини, като към края на 2020 година тя доближава 21% в Дългопол, 15% в Долни чифлик и 13% в Аврен. Важно е да отбележим, че това са общини с по-трайни проблеми на пазара на труда, които имаха високи нива на безработица и преди началото на рецесията. Влиянието на рецесията обаче е краткотрайно, като данните на Агенцията по заетостта записват спад на безработицата във всички общини през 2021 година, до 3% от трудоспособното население в регионалния център и 6.2% в Девня. От позиция на размера на локалния пазар на труда Варна има най-вече служащи - 96 хиляди души през 2020 година, а всички останали общини са с под 5 хиляди наети. Най-активният местен трудов пазар е този на Девня, където работещи са 58% от популацията на 15 и повече години. Образователното неравноправие Бъдещето на работната мощ във Варна значително зависи от резултатите от просветителния развой в региона. Подобно на останалите мощни стопански центрове, във Варна също има огромни разлики сред огромния град и близките общини в достиженията на учениците. Ако погледнем към резултатите на външното оценяване след седми клас, община Варна е на едно от челните места в страната, със приблизително 52 точки по математика и 67 точки по български език. Заради положителните учебни заведения, само че и поради съществуването на шест университета Варна е учебен хъб за цяла Североизточна България.
Автор: Капитал
Останалите общини в състава на региона обаче са надалеч от това равнище, изключително що се отнася до математиката - значимо условие на фона на упоритостите за насърчаване на цифрова стопанска система. Сходно е и разпределението при зрелостните изпити след 12 клас - до момента в който Варна реализира междинен триумф " Добър " 4.52 по БЕЛ, в множеството от останалите общини оценката е под " Среден " 3.5. Едновременно с това част от общините срещат и обилни проблеми с напускането на учебно заведение, като в прогимназиалната фаза на образованието учебно заведение напущат 9% от учениците в Аврен и 6% от тези в Девня, което прави бъдещата им интеграция на пазара на труда изключително сложна. Демографският магнит на Северна България Областите в Северна България имат очебийно отрицателни демографски процеси, като най-бързо застаряващите измежду тях изгубиха сред една пета и една четвърт от популацията си през миналото десетилетие. Варна обаче е изключението на север от Стара планина, като още преди 2020 година региона беше магнит за население, освен това постоянно по-младо.
Автор: Капитал
В пандемичната година обаче трендовете в границите на самата област се обръщат, като регионалният център губи население поради миграционните процеси, само че всички останали общини записват сериозен растеж, движен както от отлива от самия град Варна, по този начин и от връщането на българи от чужбина в хода на ковид-19. В условен проект най-видим е растежът в община Суворово, чието население вследствие на миграция нараства с 10%, или над 753 души през 2020 година, следвана от Аксаково и Аврен, където растежът е с над 9%, или 2 хиляди и 869 души респективно. Същевременно спадът на популацията на Варна вследствие на превеса на изселването е с 0.7%.
Реклама
Свръхсмъртността през 2020 година обаче води и до бързо утежняване на естествените процеси, като във всички общини с изключение на Ветрино естественият приръст на популацията се утежнява, най-отчетливо във Вълчи дол и Белослав. Между обособените общини в състава на региона има доста огромни разлики, като естественият приръст варира сред -21.7 промила във Ветрино и -19.9 промила във Вълчи дол до -3.3 промила в регионалния център, който се доближава най-близо до баланс сред смъртността и раждаемостта.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Адриан Николов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР