Климатичните промени ще доведат до зачестяване на дъгите
Една от най-необичайните последствия от климатичните промени може да включва увеличение на честотата на дъгите по света до 2100 година с до 5%, заяви „ Сайънс Алерт “.
Изследователите в ново изследване, моделиращо не толкоз очевидните последствия от изменението на климата, мерят това нарастване като брой на дните в годината с условия, подобаващи за наблюдение на най-малко една дъга.
С помощта на изображения, получени от хора, данни за световния климат и компютърен модел учените откриват, че на към 21-34% от сушата тези " дни на дъгата " ще намалеят, а на 66-79% от тях броят на дъгите ще се усили със стоплянето на света.
Макар че по-голямото количество дъги може да не е огромна разтуха в изискванията на повсеместна суша и проливни наводнения, изследователският екип желае сходни по-малко осезаеми промени да бъдат включени в прогнозите за изменението на климата, с цел да се подчертае какъв брой доста може да се промени нашият свят.
" Живеейки на Хаваите, се усещах признателна, че зашеметяващите, ефимерни дъги бяха част от всекидневието ми ", споделя Кимбърли Карлсън, академик в региона на сухоземните системи, която в този момент работи в Нюйоркския университет. " Чудех се по какъв начин изменението на климата може да повлияе на опциите за наблюдаване на дъги. "
Прогнозите са направени посредством проучване на десетки хиляди фотоси на дъги, обществено налични в уеб страницата за шерване на фотоси Flickr. Ако местоположението е било записано, тези изображения са били съпоставени с карти на преваляванията, облачността и ъгъла на Слънцето.
След това екипът употребява тези действителни данни, с цел да образова модел за прогнозиране на измененията в световния климат през идващите години. Те откриха, че регионите с по-малко население, с по-голяма надморска височина и ситуирани на по-големи географски ширини, като Тибетското плато, ще се възползват най-вече от общото нарастване на дните с дъга.
Ако желаете да сте на най-хубавите места за наблюдаване на дъги през идващите години, островите са мястото, където би трябвало да отидете. По-специално, острови като Хавайте ще продължат да бъдат горещи точки за дъга заради своята топография.
" Това се дължи на обстоятелството, че островният релеф повдига въздуха по време на ежедневните морски бризове, което води до местни дъждове, заобиколени от ясно небе, което разрешава на Слънцето да влезе и да сътвори величествени дъги ", споделя атмосферният академик Стивън Бусинджър от Хавайския университет в Маноа.
Изследователите не навлизат прекомерно надълбоко в разискването на това по какъв начин сходни промени в честотата на дъгите могат да повлияят на нашите настройки или богатство - само че те приказват за дългата обща история, която имаме с дъгите, които са навлезли в човешката просвета по целия свят, датираща от антични времена.
Струва си да се замислим за връзката, която феномени като дъгите (както и миражите и полярните сияния) откриват сред човечеството и природата. Част от предизвикването за сполучливо справяне с климатичната рецесия е да се накарат хората да се загрижат задоволително за своята естествена среда, с цел да желаят да я опазят.
Силно обитаемоте и евентуално задимени региони, както и регионите, за които се предвижда, че ще имат повече сухи дни и по-малко превалявания като цяло, се чака да видят по-малко дъги - отрезвяващо увещание за това, което всички ние можем да загубим.
Екипът на новото изследване желае да се обърне по-голямо внимание на частите на нашата планета, които не могат да бъдат допрени или елементарно да бъдат измерени количествено - които могат да повлияят на нашето богатство и възприятие за връзка по по-незабележим метод.
" Изменението на климата ще докара до промени във всички аспекти на човешкия живот на Земята ", споделя Карлсон. " Промените в неосезаемите елементи на нашата околна среда - като тон и светлина - са част от тези промени и заслужават повече внимание от страна на откривателите. " /БГНЕС
Хонолулу / САЩ
Изследователите в ново изследване, моделиращо не толкоз очевидните последствия от изменението на климата, мерят това нарастване като брой на дните в годината с условия, подобаващи за наблюдение на най-малко една дъга.
С помощта на изображения, получени от хора, данни за световния климат и компютърен модел учените откриват, че на към 21-34% от сушата тези " дни на дъгата " ще намалеят, а на 66-79% от тях броят на дъгите ще се усили със стоплянето на света.
Макар че по-голямото количество дъги може да не е огромна разтуха в изискванията на повсеместна суша и проливни наводнения, изследователският екип желае сходни по-малко осезаеми промени да бъдат включени в прогнозите за изменението на климата, с цел да се подчертае какъв брой доста може да се промени нашият свят.
" Живеейки на Хаваите, се усещах признателна, че зашеметяващите, ефимерни дъги бяха част от всекидневието ми ", споделя Кимбърли Карлсън, академик в региона на сухоземните системи, която в този момент работи в Нюйоркския университет. " Чудех се по какъв начин изменението на климата може да повлияе на опциите за наблюдаване на дъги. "
Прогнозите са направени посредством проучване на десетки хиляди фотоси на дъги, обществено налични в уеб страницата за шерване на фотоси Flickr. Ако местоположението е било записано, тези изображения са били съпоставени с карти на преваляванията, облачността и ъгъла на Слънцето.
След това екипът употребява тези действителни данни, с цел да образова модел за прогнозиране на измененията в световния климат през идващите години. Те откриха, че регионите с по-малко население, с по-голяма надморска височина и ситуирани на по-големи географски ширини, като Тибетското плато, ще се възползват най-вече от общото нарастване на дните с дъга.
Ако желаете да сте на най-хубавите места за наблюдаване на дъги през идващите години, островите са мястото, където би трябвало да отидете. По-специално, острови като Хавайте ще продължат да бъдат горещи точки за дъга заради своята топография.
" Това се дължи на обстоятелството, че островният релеф повдига въздуха по време на ежедневните морски бризове, което води до местни дъждове, заобиколени от ясно небе, което разрешава на Слънцето да влезе и да сътвори величествени дъги ", споделя атмосферният академик Стивън Бусинджър от Хавайския университет в Маноа.
Изследователите не навлизат прекомерно надълбоко в разискването на това по какъв начин сходни промени в честотата на дъгите могат да повлияят на нашите настройки или богатство - само че те приказват за дългата обща история, която имаме с дъгите, които са навлезли в човешката просвета по целия свят, датираща от антични времена.
Струва си да се замислим за връзката, която феномени като дъгите (както и миражите и полярните сияния) откриват сред човечеството и природата. Част от предизвикването за сполучливо справяне с климатичната рецесия е да се накарат хората да се загрижат задоволително за своята естествена среда, с цел да желаят да я опазят.
Силно обитаемоте и евентуално задимени региони, както и регионите, за които се предвижда, че ще имат повече сухи дни и по-малко превалявания като цяло, се чака да видят по-малко дъги - отрезвяващо увещание за това, което всички ние можем да загубим.
Екипът на новото изследване желае да се обърне по-голямо внимание на частите на нашата планета, които не могат да бъдат допрени или елементарно да бъдат измерени количествено - които могат да повлияят на нашето богатство и възприятие за връзка по по-незабележим метод.
" Изменението на климата ще докара до промени във всички аспекти на човешкия живот на Земята ", споделя Карлсон. " Промените в неосезаемите елементи на нашата околна среда - като тон и светлина - са част от тези промени и заслужават повече внимание от страна на откривателите. " /БГНЕС
Хонолулу / САЩ
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ