Проблемът не е в количеството, а в качеството на депутатите
Една от концепциите, заложени в нефелния план на ГЕРБ за нова конституция, е за понижаване на броя на народните представители от 240 на 120. Така бил желал народът съгласно премиера Бойко Борисов, който към този момент два месеца не смее да слезе да поговори с част от този народ под прозорците на Министерския съвет.
Всъщност, концепцията не е нова. Тя от време на време се дъвче още от началото на този век. И в случай че до момента всичко е останало на равнище приказки, то е тъй като сходна редукция на националното посланичество би трябвало да се направи с смяна в конституцията. Тя пък би трябвало да стане с квалифицирано болшинство и консенсус. Нещо, което мъчно се реализира сред политическите сили в което и да е нормално Народно заседание. Впрочем и в плана на ГЕРБ за нова конституция това е единствената точка, която изисква привикване на Велико национално заседание.
Цифрата 240 не е случайно записана в настоящия главен закон на страната. Тя е съобразена с броя на популацията при започване на 90-те години на предишния век. А също и с 4-процентния предел за влизане на партиите в Народното събрание. Така всеки един народен представител съставлява почти идентичен брой български жители (около 30 хиляди), а минималният брой национални избраници за основаване на парламентарна група е 10. Броят на депутатските мандати във всеки регион също е съгласуван с броя на популацията в него.
Така най-справедливо са решили този въпрос бащите на сегашната конституция. За никого обаче не е загадка, че от времето, в което тя е била сътворена, до през днешния ден
популацията на страната е намаляло сензитивно,
най-много заради емиграция (твърди се, че зад граница са сред 2 и 3 млн. българи), само че също и поради естествени биологични процеси и негативен приръст, т.е. мощно намаляла раждаемост. От тази позиция несъмнено има нужда от понижаване на депутатите. Само че това не би трябвало да става механично – просто като съкратим сегашната им численост на половина, а с мисъл и вземане предвид с обезлюдяването на някои региони и прекомерната плътност на популацията в други. Така съгласно някои специалисти броя на народните представители би трябвало да бъде сведена до към 160. Но не и до120.
Защитниците на концепцията за понижаване на депутатите на половина натъртват най-вече на това, че
хрантутниците в Народното събрание ще станат по-малко.
Казват, че сме бедна страна и не можем да си позволим да устояваме толкоз доста привилегировани хора с огромни заплати, които от горната страна на всичко не вършат съвсем нищо. Или, в случай че вършат, то е некачествено законодателство в интерес на един човек или партия, и далавери за търговия с въздействие и персонално обогатяване. Това е много опростенческо схващане за ролята, функционалностите и уговорките на народния представител, само че хваща дикиш. Потвърди го и популисткия референдум, който съумя да провокира "Шоуто на Слави ". Да не забравяме обаче, че не всички предходни парламенти са били като настоящия, а и естествените хора в страната се надяват до сходно проваляне повече в никакъв случай да не се стига
Другият мотив е, че когато депутатите са по-малко,
ще можем да избираме персони,
а не да хвърляме слама в Народното събрание посредством някакви партийни листи. Което звучи още по-несериозно. Ами, нали тези 120 представители отново ще ги редят партиите в кандидатските листи? Само дето описите ще са по-къси и опцията на гласоподавателите за преференциален избор ще стане по-ограничена. Партийните централи отново ще подредят там главно апаратчиците си и още веднъж няма да има място за специалисти.
Такъв е казусът и с мажоритарния избор, който също е на дневен ред. Какво съставлява той? Партийна листа, само че с един претендент. И какво вършим, в случай че разбирането за "личност " на партийните управления и гласоподавателите се разминават? Някои споделят – Народното събрание ще се изпълни с фолкпевци, футболисти и всевъзможни популисти. Съмнявам се - нали някоя партия би трябвало да ги предложи. По-скоро ще се изпълни с
послушни пионки и изтъркани апаратчици.
И даже пренареждането на листите няма да е в положение да поправя това. Отделен въпрос е, че май сме опорочили и тази демократична процедура с мажоритарен детайл. Ако не броим "феномена 15/15 ", който се получава от неведение и дивотия, не малко претенденти за депутати си заплащат на гласоподаватели, с цел да бъдат маркирани с преференция.
Историята с предприемача, търгуващ с медикаменти и горива, и водач на партия "Воля " Веселин Марешки отпреди десетина дни, когато след клетвите, че няма да подпише проектоконституцията, се отметна и същия ден държавното управление даде концесия върху един плаж по северното Черноморие на негово близко подставено лице, доста ясно сподели какво ще се случва, в случай че представителството на жителите в Народното събрание е по-малко, т.е. в случай че депутатите бъдат понижени на 120.
„ Много елементарно ще могат да се купуват, продават гласовете освен за нормално законодателство. В плана за Конституция се планува доста елементарно, с надали не 90 души да се трансформира идната Конституция ", споделя политологът Иван Начев. Според него това е
насмешка със актуалните демократични правила.
Още с идването си на власт преди 10 години ГЕРБ редуцира съставите на редица регулаторни и контролни органи, които по закон са самостоятелни, сякаш с концепцията за икономии на национални пари. Резултатът е, че всички тези комисии и регулатори през днешния ден са мощно подвластни от ръководещите и категорично извършват техните нареждания. Такава ще е ориста и на един парламент от 120 депутати. Бойко Борисов и ГЕРБ доста добре знаят, че по-малко хора по-лесно се купуват или сплашват. Широкото национално посланичество ги плаши.
В последна сметка би трябвало да признаем, че главният проблем на нашите парламенти, след 7-то Велико народно събрание, където беше събран експертният, интелектуален и културен хайлайф на нацията, е
не количеството на депутатите, а качеството.
Което е изключителна отговорност на партиите и партийните управления. Досега обаче те демонстрираха, че не се оправят с нея, поради партийни сметки, вътрешни интриги и необикновен тип партийна шуробаджанащина.
От зората на демокрацията във всеки идващ парламент влизаха все по-посредствени и безлични хора с стеснен интелектуален капацитет и липса на каквито и да е морални качества, обикновена честност и политическа просвета, което снижаваше равнището и престижа на законодателната институция. За да стигнем до невижданото проваляне на настоящето Народно заседание и примитивизма на излюпваните от него нормативни актове.
Всъщност, концепцията не е нова. Тя от време на време се дъвче още от началото на този век. И в случай че до момента всичко е останало на равнище приказки, то е тъй като сходна редукция на националното посланичество би трябвало да се направи с смяна в конституцията. Тя пък би трябвало да стане с квалифицирано болшинство и консенсус. Нещо, което мъчно се реализира сред политическите сили в което и да е нормално Народно заседание. Впрочем и в плана на ГЕРБ за нова конституция това е единствената точка, която изисква привикване на Велико национално заседание.
Цифрата 240 не е случайно записана в настоящия главен закон на страната. Тя е съобразена с броя на популацията при започване на 90-те години на предишния век. А също и с 4-процентния предел за влизане на партиите в Народното събрание. Така всеки един народен представител съставлява почти идентичен брой български жители (около 30 хиляди), а минималният брой национални избраници за основаване на парламентарна група е 10. Броят на депутатските мандати във всеки регион също е съгласуван с броя на популацията в него.
Така най-справедливо са решили този въпрос бащите на сегашната конституция. За никого обаче не е загадка, че от времето, в което тя е била сътворена, до през днешния ден
популацията на страната е намаляло сензитивно,
най-много заради емиграция (твърди се, че зад граница са сред 2 и 3 млн. българи), само че също и поради естествени биологични процеси и негативен приръст, т.е. мощно намаляла раждаемост. От тази позиция несъмнено има нужда от понижаване на депутатите. Само че това не би трябвало да става механично – просто като съкратим сегашната им численост на половина, а с мисъл и вземане предвид с обезлюдяването на някои региони и прекомерната плътност на популацията в други. Така съгласно някои специалисти броя на народните представители би трябвало да бъде сведена до към 160. Но не и до120.
Защитниците на концепцията за понижаване на депутатите на половина натъртват най-вече на това, че
хрантутниците в Народното събрание ще станат по-малко.
Казват, че сме бедна страна и не можем да си позволим да устояваме толкоз доста привилегировани хора с огромни заплати, които от горната страна на всичко не вършат съвсем нищо. Или, в случай че вършат, то е некачествено законодателство в интерес на един човек или партия, и далавери за търговия с въздействие и персонално обогатяване. Това е много опростенческо схващане за ролята, функционалностите и уговорките на народния представител, само че хваща дикиш. Потвърди го и популисткия референдум, който съумя да провокира "Шоуто на Слави ". Да не забравяме обаче, че не всички предходни парламенти са били като настоящия, а и естествените хора в страната се надяват до сходно проваляне повече в никакъв случай да не се стига
Другият мотив е, че когато депутатите са по-малко,
ще можем да избираме персони,
а не да хвърляме слама в Народното събрание посредством някакви партийни листи. Което звучи още по-несериозно. Ами, нали тези 120 представители отново ще ги редят партиите в кандидатските листи? Само дето описите ще са по-къси и опцията на гласоподавателите за преференциален избор ще стане по-ограничена. Партийните централи отново ще подредят там главно апаратчиците си и още веднъж няма да има място за специалисти.
Такъв е казусът и с мажоритарния избор, който също е на дневен ред. Какво съставлява той? Партийна листа, само че с един претендент. И какво вършим, в случай че разбирането за "личност " на партийните управления и гласоподавателите се разминават? Някои споделят – Народното събрание ще се изпълни с фолкпевци, футболисти и всевъзможни популисти. Съмнявам се - нали някоя партия би трябвало да ги предложи. По-скоро ще се изпълни с
послушни пионки и изтъркани апаратчици.
И даже пренареждането на листите няма да е в положение да поправя това. Отделен въпрос е, че май сме опорочили и тази демократична процедура с мажоритарен детайл. Ако не броим "феномена 15/15 ", който се получава от неведение и дивотия, не малко претенденти за депутати си заплащат на гласоподаватели, с цел да бъдат маркирани с преференция.
Историята с предприемача, търгуващ с медикаменти и горива, и водач на партия "Воля " Веселин Марешки отпреди десетина дни, когато след клетвите, че няма да подпише проектоконституцията, се отметна и същия ден държавното управление даде концесия върху един плаж по северното Черноморие на негово близко подставено лице, доста ясно сподели какво ще се случва, в случай че представителството на жителите в Народното събрание е по-малко, т.е. в случай че депутатите бъдат понижени на 120.
„ Много елементарно ще могат да се купуват, продават гласовете освен за нормално законодателство. В плана за Конституция се планува доста елементарно, с надали не 90 души да се трансформира идната Конституция ", споделя политологът Иван Начев. Според него това е
насмешка със актуалните демократични правила.
Още с идването си на власт преди 10 години ГЕРБ редуцира съставите на редица регулаторни и контролни органи, които по закон са самостоятелни, сякаш с концепцията за икономии на национални пари. Резултатът е, че всички тези комисии и регулатори през днешния ден са мощно подвластни от ръководещите и категорично извършват техните нареждания. Такава ще е ориста и на един парламент от 120 депутати. Бойко Борисов и ГЕРБ доста добре знаят, че по-малко хора по-лесно се купуват или сплашват. Широкото национално посланичество ги плаши.
В последна сметка би трябвало да признаем, че главният проблем на нашите парламенти, след 7-то Велико народно събрание, където беше събран експертният, интелектуален и културен хайлайф на нацията, е
не количеството на депутатите, а качеството.
Което е изключителна отговорност на партиите и партийните управления. Досега обаче те демонстрираха, че не се оправят с нея, поради партийни сметки, вътрешни интриги и необикновен тип партийна шуробаджанащина.
От зората на демокрацията във всеки идващ парламент влизаха все по-посредствени и безлични хора с стеснен интелектуален капацитет и липса на каквито и да е морални качества, обикновена честност и политическа просвета, което снижаваше равнището и престижа на законодателната институция. За да стигнем до невижданото проваляне на настоящето Народно заседание и примитивизма на излюпваните от него нормативни актове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ