Ето какво е чувството почти да се удавиш в Космоса
Една галактическа разходка през юли, 2013 година отвън Международната галактическа станция бе провалена, когато инженерът Лука Пармитано вижда теч в своя скафандър. „ Главата ми е извънредно мокра, а аз имам възприятието, че тя се усилва непрекъснато “, споделя италианският астронавт на галактическия център „ Джонсън “ в Хюстън. Нещата обаче се утежняват още, освен това доста.
Пармитано споделя тази история своя блог – тя е и смразяваща, и извънредно откровена. Трябва да я прочетете наложително. По-долу ви предлагаме фрагмент от нея:
„ Точно в този миг, до момента в който си мислех по какъв начин да разплета кабела деликатно (той се движи в близост като нещо, което е обладано в своята безтегловност), „ предусещам “, че нещо не е наред. Неочакваното чувство за вода по врата ми ме изненадва. А аз се намирам на място, където по-скоро не бих желал да бъда изненадван. Започвам да движа главата си встрани и по този метод удостоверявам първите си усещания. Със суперчовешки старания се заставям да осведомявам Хюстън за нещата, които усещам – с ясното схващане, че това ще постави завършек на тази разходка в открития Космос. На Земята Шейн удостоверява, че е получил моето известие и ми споделя да чакам указания. Крис, който бе преди малко завършил, е към момента в близост. Придвижва се към мен, с цел да види дали не може да разпознава източника на водата в скафандъра ми.
Докато се връщам към шлюза, ставам все по-сигурен, че равнището на водата се усилва. Усещам, че покрива гумичките на слушалките ми и стартирам да се чудя дали няма да изгубя аудио контакт. Водата е покрила съвсем напълно и предната част на визьора ми, като по този метод затруднява визията ми. Осъзнавам, че с цел да задържа една от антените над нея, би трябвало да придвижвам тялото си във отвесна позиция. По този метод и обезопасяващият ме кабел ще се развие обикновено. В този миг, до момента в който се прекатурвам, две неща се случват:
