Александър Ботйов и битките на младостта
Eдна книга не може да остарее, тя може да бъде показана на разнородни места в разнообразни интервали, споделя пред ДУМА Александър Ботйов, прапраплеменник на Христо Ботйов, във връзка премиерата на стихосбирката си " Когато бръшлянът поникне " на Арт сцена на " Шипка " 34. Получи се хубаво събитие. Музикално-поетично странствуване с четене и декламиране на стихове от актрисата Милена Червенкова. " Радвам се, че пристигнаха хора - някои към този момент знаеха за книгата, други в този момент схванаха ", разяснява 22-годишният стихотворец. По думите му, с цел да поникне неговият поетичен бръшлян, извървява дълъг път.
Процесът по издаването беше към половин година, само че имаше и предварителна подготовка. Създавам лирика, откогато се научих да пиша, години наред събирах творбите си, с цел да могат да доближат досега, в който да хвана ръкописа и със сигурна ръка да предам щафетата на издател. Да издам обществено творчеството си, значеше да се разкрия изцяло пред другари и непознати. Това е сърдечен миг, в който допускаш читателите до твоето схващане, тъй като стиховете се раждат точно от съзнанието и по този метод хората стават по-близки до мислите и размислите ти, разсъждава Ботйов.
Той споделя, че най-често задаваните му въпроси са дали е сложен процесът по издаване. Ако приказваме за техническата част, също ме питат какво дава млад създател от себе си, с цел да се разкрие в 64 стихотворения на 101 страници. Как стои въпросът с финансирането - не укривам, че се самоиздавам. Не съм още в огромните книжарници, тъй като там нещата стоят по различен метод. У нас, в случай че млад създател се опита да възвърне вложеното, то сигурно доста мъчно ще се получи, когато взимаш едвам 30 на 100 от личното си творчество. Докато, когато поемеш по пътя на самоиздаването, можеш да правиш представяния, които още веднъж да финансираш, само че тогава - не приказвам за облаги, има минимална възвръщаемост. Издадох черно-бял вестник " Бинокъл " - още веднъж със лични средства, без никаква помощ. Когато човек поеме по пътя на самофинансирането, тогава той минава през същинския механизъм на печатането и издаването. Добра стъпка, която създателят може да предприеме, с цел да бъде самостоятелен.
Моменти от премиерата в РКИЦ
Моята книга може да се откри посредством свързване с мен на имейл, фейсбук, инстаграм (aleksandur_botyov). Лесно мога да бъда открит в обществените мрежи, заради особеното изписване на семейството ми, изяснява потомъкът на Ботйов. Той признава, че
" Писането за мен е печелене на личностни борби "
- борбите са най-различни и са към всички нас. За страдание, и кръвопролитни, както ставаме очевидци в XXI век. Водя борби с вътрешното си Аз, тъй като показвам неща, които мъчно се изказват;
- случки, за които хората не споделят, разказвам дейности, които мъчително се правят, приказвам за любовта, за нейното остро жило, което може да опари младежа. Боря се със личните си страхове, дано не забравяме, че всеки ги има. Ние, хората, водим личностни борби със актуалния свят, който гълтам всичко ярко и го връща назад в сивото всекидневие, по-черно от катран. Не съм песимист, в противен случай, тези, които ме познават, знаят, че съм краен оптимист. Просто, с цел да не си подведен оптимист, би трябвало да гледаш действително на действителността. Имаме потребност от обич, от мощно слово, още веднъж да се чете лирика, тъй като този род, за разлика от други, може надълбоко да допре читателското сърце, счита създателят.
Няма по какъв начин да бъде задължение Ботйовата кръв във вените ми. Горд съм, че нося неговата фамилия и с високо вдигната глава се назовавам българин. Възпитан съм от майка ми Екатерина и татко ми Боян да
кова самичък личното си име
Фамилията не носи самун, не може да написа и стихове. Приятелите и познатите ми реагират постоянно, когато стане дума за нея и забавното " й ", и схванат произхода ми. Изпитват огромно почитание към Ботйовата безсмъртна персона. Той самичък се е подписвал с " й " и до през днешния ден семейството ни е такава по документи. " Ботев " е тръгнало като паразит за по-лесно произнасяне, само че той е Ботйов! Името е отговорност, имам мощни рамене и военен дух, които се предават генетично, отбелязва поетът, който се дипломира публицистика и ще записва магистратура, още веднъж обвързвана с нея.
Много хора са ми казвали, че наподобявам в чертите на Христо Ботйов, както и брат ми Чавдар също припомня на великия бунтовник. Доста са случките, когато минувачи се вглеждат за дълго в лицата ни и усещаме удостояване на неговия облик - те търсят Христо Ботйов в млади персони като нас.
Липсва им водач
някой, който да ги поведе, да им дава гениалното си творчество. Непознати идват при мен - аз съм някъде на спирката, и възкликват: " Много наподобявате на Христо Ботйов! Възможно ли е да имате нещо общо с него? " " Да, допустимо е " - откликвам и описвам историята си в резюме, при което хората ми споделят, че се радват да го " видят ", въпреки и в друго тяло. Родът е неповторимо нещо и имаме виновната задача да го продължим. Никога не сме парадирали, че приличаме на Ботйов или да се вършим на него. Той е един-единствен, прибавя с решителност наследникът на националния воин, чийто жанр се е траял, с помощта на брат му военачалник Кирил Ботйов.
Макар че Александър е пишещ публицист, който се изявява в разнообразни вестници, счита, че малкия екран може да покаже на бъдещото потомство, което пораства безусловно с телефон в ръка, по какъв начин да възпитава и да дава положителния образец. Това до момента вършат и вестниците, защото печатният механизъм е нерушим и до момента в който има кой да смазва колелото с мастило, вестникарската хартия ще се върти и може постоянно да има качествени издания, показва амбициозният сътрудник, който води и свое авторско предаване по студентската телевизия на Софийския университет. Журналистиката е виновна задача и би трябвало да сътворяваме публично мнение, да бъдем сериозни към нещата, които не са редни, към обществото, към нас самите и от нас зависи значително какво ще четат хората. Моя мисъл е, че публицистиката е първата власт в моралната система на страната. Другите три нямат възпитателна функционалност.
Закърмен с българското
и без някой да ми постанова мнението си у дома, споделях, че България е неповторимо място. Усещам я като недооценено украшение, постоянно плюто и обиждано. Въпреки че човек не знае накъде ще го води житейската пътека, нямам предпочитание да напущам родината си. Има задоволително благоприятни условия у нас освен за младите, а и за възрастните - стига да позволен България в сърцето си. Ако всички мислим по този начин, бъдещето предвещава да е ярко, в противоположен случай и дребното смелчаци, които ще останем, ще се оправим, както шепата Ботйова тайфа съумява да укроти турските зверства.
И в този момент има иго, единствено че е в по-различно пространство - в мозъците ни. Днес оковите всеки може самичък да ги махне. Не се раждат към този момент персони като Христо Ботйов, които са ни довели до независимост. В днешно време е доста мъчно да си същински самоуверен и да не зависиш от някого или от нещо. Това, което можем да създадем, е да познаваме добре историята и да почитаме героите си освен на празници, а всеки ден да бъдем българи с гордо вдигната глава, добавя прапраплеменникът на гениалния журналист.
Процесът по издаването беше към половин година, само че имаше и предварителна подготовка. Създавам лирика, откогато се научих да пиша, години наред събирах творбите си, с цел да могат да доближат досега, в който да хвана ръкописа и със сигурна ръка да предам щафетата на издател. Да издам обществено творчеството си, значеше да се разкрия изцяло пред другари и непознати. Това е сърдечен миг, в който допускаш читателите до твоето схващане, тъй като стиховете се раждат точно от съзнанието и по този метод хората стават по-близки до мислите и размислите ти, разсъждава Ботйов.
Той споделя, че най-често задаваните му въпроси са дали е сложен процесът по издаване. Ако приказваме за техническата част, също ме питат какво дава млад създател от себе си, с цел да се разкрие в 64 стихотворения на 101 страници. Как стои въпросът с финансирането - не укривам, че се самоиздавам. Не съм още в огромните книжарници, тъй като там нещата стоят по различен метод. У нас, в случай че млад създател се опита да възвърне вложеното, то сигурно доста мъчно ще се получи, когато взимаш едвам 30 на 100 от личното си творчество. Докато, когато поемеш по пътя на самоиздаването, можеш да правиш представяния, които още веднъж да финансираш, само че тогава - не приказвам за облаги, има минимална възвръщаемост. Издадох черно-бял вестник " Бинокъл " - още веднъж със лични средства, без никаква помощ. Когато човек поеме по пътя на самофинансирането, тогава той минава през същинския механизъм на печатането и издаването. Добра стъпка, която създателят може да предприеме, с цел да бъде самостоятелен.
Моменти от премиерата в РКИЦ
Моята книга може да се откри посредством свързване с мен на имейл, фейсбук, инстаграм (aleksandur_botyov). Лесно мога да бъда открит в обществените мрежи, заради особеното изписване на семейството ми, изяснява потомъкът на Ботйов. Той признава, че
" Писането за мен е печелене на личностни борби "
- борбите са най-различни и са към всички нас. За страдание, и кръвопролитни, както ставаме очевидци в XXI век. Водя борби с вътрешното си Аз, тъй като показвам неща, които мъчно се изказват;
- случки, за които хората не споделят, разказвам дейности, които мъчително се правят, приказвам за любовта, за нейното остро жило, което може да опари младежа. Боря се със личните си страхове, дано не забравяме, че всеки ги има. Ние, хората, водим личностни борби със актуалния свят, който гълтам всичко ярко и го връща назад в сивото всекидневие, по-черно от катран. Не съм песимист, в противен случай, тези, които ме познават, знаят, че съм краен оптимист. Просто, с цел да не си подведен оптимист, би трябвало да гледаш действително на действителността. Имаме потребност от обич, от мощно слово, още веднъж да се чете лирика, тъй като този род, за разлика от други, може надълбоко да допре читателското сърце, счита създателят.
Няма по какъв начин да бъде задължение Ботйовата кръв във вените ми. Горд съм, че нося неговата фамилия и с високо вдигната глава се назовавам българин. Възпитан съм от майка ми Екатерина и татко ми Боян да
кова самичък личното си име
Фамилията не носи самун, не може да написа и стихове. Приятелите и познатите ми реагират постоянно, когато стане дума за нея и забавното " й ", и схванат произхода ми. Изпитват огромно почитание към Ботйовата безсмъртна персона. Той самичък се е подписвал с " й " и до през днешния ден семейството ни е такава по документи. " Ботев " е тръгнало като паразит за по-лесно произнасяне, само че той е Ботйов! Името е отговорност, имам мощни рамене и военен дух, които се предават генетично, отбелязва поетът, който се дипломира публицистика и ще записва магистратура, още веднъж обвързвана с нея.
Много хора са ми казвали, че наподобявам в чертите на Христо Ботйов, както и брат ми Чавдар също припомня на великия бунтовник. Доста са случките, когато минувачи се вглеждат за дълго в лицата ни и усещаме удостояване на неговия облик - те търсят Христо Ботйов в млади персони като нас.
Липсва им водач
някой, който да ги поведе, да им дава гениалното си творчество. Непознати идват при мен - аз съм някъде на спирката, и възкликват: " Много наподобявате на Христо Ботйов! Възможно ли е да имате нещо общо с него? " " Да, допустимо е " - откликвам и описвам историята си в резюме, при което хората ми споделят, че се радват да го " видят ", въпреки и в друго тяло. Родът е неповторимо нещо и имаме виновната задача да го продължим. Никога не сме парадирали, че приличаме на Ботйов или да се вършим на него. Той е един-единствен, прибавя с решителност наследникът на националния воин, чийто жанр се е траял, с помощта на брат му военачалник Кирил Ботйов.
Макар че Александър е пишещ публицист, който се изявява в разнообразни вестници, счита, че малкия екран може да покаже на бъдещото потомство, което пораства безусловно с телефон в ръка, по какъв начин да възпитава и да дава положителния образец. Това до момента вършат и вестниците, защото печатният механизъм е нерушим и до момента в който има кой да смазва колелото с мастило, вестникарската хартия ще се върти и може постоянно да има качествени издания, показва амбициозният сътрудник, който води и свое авторско предаване по студентската телевизия на Софийския университет. Журналистиката е виновна задача и би трябвало да сътворяваме публично мнение, да бъдем сериозни към нещата, които не са редни, към обществото, към нас самите и от нас зависи значително какво ще четат хората. Моя мисъл е, че публицистиката е първата власт в моралната система на страната. Другите три нямат възпитателна функционалност.
Закърмен с българското
и без някой да ми постанова мнението си у дома, споделях, че България е неповторимо място. Усещам я като недооценено украшение, постоянно плюто и обиждано. Въпреки че човек не знае накъде ще го води житейската пътека, нямам предпочитание да напущам родината си. Има задоволително благоприятни условия у нас освен за младите, а и за възрастните - стига да позволен България в сърцето си. Ако всички мислим по този начин, бъдещето предвещава да е ярко, в противоположен случай и дребното смелчаци, които ще останем, ще се оправим, както шепата Ботйова тайфа съумява да укроти турските зверства.
И в този момент има иго, единствено че е в по-различно пространство - в мозъците ни. Днес оковите всеки може самичък да ги махне. Не се раждат към този момент персони като Христо Ботйов, които са ни довели до независимост. В днешно време е доста мъчно да си същински самоуверен и да не зависиш от някого или от нещо. Това, което можем да създадем, е да познаваме добре историята и да почитаме героите си освен на празници, а всеки ден да бъдем българи с гордо вдигната глава, добавя прапраплеменникът на гениалния журналист.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ