Бедното момче нямало пари да си плати. Но продавачът измислил хитър трик
Една история за човешка доброта и компенсация:
Веднъж влезнах в малко магазинче за артикули да купя картофи и мляко. И тук забелязах малко момче, доста едва и в дрипави облекла. То жадно гледаше пресен зелен грах.
Платих си продуктите и обърнах внимание на цената на граха, тъй като детето просто стоеше и го гледаше. Обмисляйки обстановката, инцидентно дочух диалог сред мистър Милер, притежател на магазина, и дрипавото момче.
– Привет, Хари – сподели Милер на бедния хлапак. – Как си през днешния ден?
– Здравейте, мистър Милер. Добре съм, благодаря. Просто се любувам на този грах, толкоз е красив…
– Да, прекрасен е. Как е майка ти, Хари?
– Става все по-добре и добре!
– Това е доста хубаво. Мога ли да ти оказа помощ с нещо, Хари?
– С нищо, сър. Просто се любувам на граха.
– Може би искаш да си вземеш малко? – попита Милер.
– Не, сър. Нямам с какво да платя.
– Може би все има нещо у теб за продажба. Някои деца ми продадоха стъклените си топчета в подмяна на храна.
– Аз също имам стъклено топче! – сподели Хари и стартира да рови в джоба си. – Но единствено едно.
– Дай да го видя – произнесе Мюлер.
Момчето протегна ръка в която имаше синьо топче. „ Ето го. Красив е, нали? “
– Разбира се – отвърна Мюлер, изучавайки топчето. – Само че то е синьо, а аз желаех алено. Вкъщи имаш ли алено?
– Мисля, че да. Трябва да погледна.
– Ето какво ще ти кажа. Вземи у дома този пакет с грах, а другия път, когато минаваш от тук, ще ми донесеш алено топче.
– Наистина ли? Задължително ще донеса, мистър Мюлер!
Мисис Мюлер, която стоеше наоколо, пристигна, с цел да ми помогне. Забелязвайки интереса ми към размяната, тя се усмихна и сподели:
– В този град има още две такива небогати момчета. Това е извънредно. Джо просто обича да търгува с тях. Той им продава грах, ябълки, домати и други артикули. И изкупува от тях стъклени топчета. В началото им споделя, че не му харесва цвета им. После, когато те се връщат с алено топче, Джо взема решение, че към този момент не му харесва този цвят. Той отпраща момчето у дома с пакетите артикули и желае да му донесат зелено или оранжево топче. И по този начин непрекъснато.
Излязох с усмивка от магазина, изумен от добрината на този човек.
След известно време се реалокирах в Монтана, само че в никакъв случай не забравих историята за Милер, момчетата и тяхната размяна с топчета. Минаха няколко години. Всяка последваща минаваше по-бързо от предходната. Съвсем неотдавна трябваше да посетя старите си другари в Колорадо и тогава разбрах, че Милер е умрял.
Погребението бе в същия ден и приятелите ми не можеха да не отидат. Съгласих се да ги съпроводя.
При идването си на гробищата се срещнахме с роднините и изказахме своите съболезнования. Пред нас имаше трима млади мъже. Един от тях беше във военна униформа, а другите двама имаха красиви прически, тъмни костюми и бели ризи. Изглеждаха почтено.
Те се приближиха към мисис Милер. Всеки от тях я прегърна, целуна я по бузата, сподели няколко благи думи и продължи към ковчега на Милер. Тя с потъмнели очи наблюдаваше по какъв начин всеки младеж се спря за малко и взимаше в топлата си ръка студената, бледа ръка от ковчега. Всички те напускаха със сълзи на очите.
Дойде нашият ред да се срещнем с мисис Милер. Казах ú кой съм и ú припомних историята, случила се преди толкоз години, за която тя ми бе разказала. За размяната на артикули за стъклени топчета. Очите ú заблестяха, те ме хвана за ръка и ме поведе към ковчега му.
– Тези тримата младежи, които преди малко си отидоха, са тези момчета, за които Ви разказвах. Казаха ми, че правят оценка това, което Джо направи за тях. Сега, когато Джо не може да промени мнението си за цветето или размерите на топчето, те пристигнаха да платят дълга си. Никога не сме били доста богати, само че през днешния ден Джо може да се счита за най-богатия човек Колорадо.
С обич и деликатност тя повдигна безжизнените пръсти на своя умрял мъж. Под тях сияеха три червени стъклени топчета…
