Канибали по принуда: Катастрофата, която обърна живота на група младежи
Една история, в която мъртвите избавят живите
1972 година. Ледената пустота на Андите. И една група младежи, които се трансформират в канибали, с цел да оцелеят. 45 години по-късно те още треперят при загатна за ужасяващата самолетна злополука, която обръща живота им и ги принуждава да се изяждат един различен - безусловно.
Това е една история, в която жертви са не починалите, а оживелите. И в която мъртвите избавят живите.
Машината “Феърчайлд ” на уругвайските военновъздушни сили излетява на 12 октомври 1972-ра от Монтевидео. Посоката е Сантяго де Чиле, а на борда са 45 души - членове на уругвайския тим по ръгби „ Олд Крисчънс ” и техни близки. Но те по този начин и не доближават чилийската столица. Заради неточност на водача и диспечерите самолетът се разрушава в Андите. 12 души умират на място, а в идващите часове още петима умират от раните си и страшния мраз.
27 души остават живи, само че скоро ще се молят да умрат. На 3 600 метра височина температурите са безчовечен, няма храна. А приятелите им умират един по един пред очите им. Две седмици след злополуката лавина унищожава спонтанното им леговище и убива още осем от тях. Остават 16 души, които ужасени чакат смъртта… в продължение на 72 дни.
„ Нямаше по какъв начин да се измъкнем. До последната минута си мислехме, че ще умрем ”, споделя Фернандо Парадо. По това време той е на 22 години, а злополуката убива майка му и сестра му.
„ Страхът в никакъв случай не ни напускаше. Идваше ми да бълвам всеки ден. Стомахът ми непрестанно се гърчеше в конвулсии. Защото бях мъртъв. Ходещ труп ”, спомня си той.
Бедата е, че самолетът е бял и мъчно се разграничава измежду снега. Оцелелите събират червила от багажа и пробват да изпишат SOS. Но стопират, когато осъзнават, че надписът им не се вижда от въздуха.
И те губят вяра и човешки облик… и стартират да ядат части от мъртвите тела, непокътнати поради ниските температури. А това са техни съученици, другари, майки, братя…
Преди това те пробват да ядат елементи от самолета – кожа, памук от седалките.
„ Когато тялото ти стартира да изяжда единствено себе си, всичко вътре се трансформира в сила, която усещаш. И това те убива. Казваш си, че умираш. Но не умираш. И започваш да търсиш способи да се нахраниш. Ако имаш две варианти, можеш да анализираш и да избереш. Но ние имахме единствено една. Затова решението беше просто ”, споделя Нандо.
Той и спътниците му са католици. Единствената оживяла жена - Лилиана, последна стартира да яде месо поради мощните си религиозни убеждения.
А битката за живот продължава на всички фронтове. 24-годишният Адолфо „ Фито ” Страух избавя другарите си от снежна слепота, като сглобява „ слънчеви очила ” от слънцезащитните стъкла на пилотската кабина.
Намират и дребен транзистор… от който на 11-ия ден схващат, че издирването им е прекъснато. По-късно оживели си спомнят с мъка за този миг: „ Рой Харли беше чул новината по радиото и ни я заяви. Всички избухнаха в ридания. Густаво (Коко) Николич, който тъкмо излизаше от самолета, прочете по лицата ни какво се е случило. Тогава той се покатери по самолета и се провикна към скръбните лица в близост: „ Хей, момчета, имам добра вест! Току-що чухме по радиото, че са изтеглили избавителните екипи! ”. Отговориха му: „ Защо, за Бога, това да е добра вест? ”. „ Защото това значи - отвърна Николич, - че ще излезем отсам сами! ”
И тъкмо това се случва - двама смели мъже - Нандо Парадо, Роберто Канеса, провеждат лична избавителна експедиция и съумяват да доведат помощ./nova.bg
1972 година. Ледената пустота на Андите. И една група младежи, които се трансформират в канибали, с цел да оцелеят. 45 години по-късно те още треперят при загатна за ужасяващата самолетна злополука, която обръща живота им и ги принуждава да се изяждат един различен - безусловно.
Това е една история, в която жертви са не починалите, а оживелите. И в която мъртвите избавят живите.
Машината “Феърчайлд ” на уругвайските военновъздушни сили излетява на 12 октомври 1972-ра от Монтевидео. Посоката е Сантяго де Чиле, а на борда са 45 души - членове на уругвайския тим по ръгби „ Олд Крисчънс ” и техни близки. Но те по този начин и не доближават чилийската столица. Заради неточност на водача и диспечерите самолетът се разрушава в Андите. 12 души умират на място, а в идващите часове още петима умират от раните си и страшния мраз.
27 души остават живи, само че скоро ще се молят да умрат. На 3 600 метра височина температурите са безчовечен, няма храна. А приятелите им умират един по един пред очите им. Две седмици след злополуката лавина унищожава спонтанното им леговище и убива още осем от тях. Остават 16 души, които ужасени чакат смъртта… в продължение на 72 дни.
„ Нямаше по какъв начин да се измъкнем. До последната минута си мислехме, че ще умрем ”, споделя Фернандо Парадо. По това време той е на 22 години, а злополуката убива майка му и сестра му.
„ Страхът в никакъв случай не ни напускаше. Идваше ми да бълвам всеки ден. Стомахът ми непрестанно се гърчеше в конвулсии. Защото бях мъртъв. Ходещ труп ”, спомня си той.
Бедата е, че самолетът е бял и мъчно се разграничава измежду снега. Оцелелите събират червила от багажа и пробват да изпишат SOS. Но стопират, когато осъзнават, че надписът им не се вижда от въздуха.
И те губят вяра и човешки облик… и стартират да ядат части от мъртвите тела, непокътнати поради ниските температури. А това са техни съученици, другари, майки, братя…
Преди това те пробват да ядат елементи от самолета – кожа, памук от седалките.
„ Когато тялото ти стартира да изяжда единствено себе си, всичко вътре се трансформира в сила, която усещаш. И това те убива. Казваш си, че умираш. Но не умираш. И започваш да търсиш способи да се нахраниш. Ако имаш две варианти, можеш да анализираш и да избереш. Но ние имахме единствено една. Затова решението беше просто ”, споделя Нандо.
Той и спътниците му са католици. Единствената оживяла жена - Лилиана, последна стартира да яде месо поради мощните си религиозни убеждения.
А битката за живот продължава на всички фронтове. 24-годишният Адолфо „ Фито ” Страух избавя другарите си от снежна слепота, като сглобява „ слънчеви очила ” от слънцезащитните стъкла на пилотската кабина.
Намират и дребен транзистор… от който на 11-ия ден схващат, че издирването им е прекъснато. По-късно оживели си спомнят с мъка за този миг: „ Рой Харли беше чул новината по радиото и ни я заяви. Всички избухнаха в ридания. Густаво (Коко) Николич, който тъкмо излизаше от самолета, прочете по лицата ни какво се е случило. Тогава той се покатери по самолета и се провикна към скръбните лица в близост: „ Хей, момчета, имам добра вест! Току-що чухме по радиото, че са изтеглили избавителните екипи! ”. Отговориха му: „ Защо, за Бога, това да е добра вест? ”. „ Защото това значи - отвърна Николич, - че ще излезем отсам сами! ”
И тъкмо това се случва - двама смели мъже - Нандо Парадо, Роберто Канеса, провеждат лична избавителна експедиция и съумяват да доведат помощ./nova.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ