Една история от земята на дядо Коледа. Тазгодишният носител на

Една история от земята на дядо Коледа. Тазгодишният притежател на на Европейския парламент е скандинавски филм, който споделя за коренното население на. При това историята е показана през ориста на една невероятна жена и това прави кино лентата непосредствен и разбираем до безусловно всяко момиче някъде в Европа, което е дръзнало да мечтае и след това да се бори за бъдеще, друго от това на бабите и на майка си. Кристина, основната героиня във кино лентата, е белокоса баба, добре изглеждаща, пушачка, много несговорчива. Синът й и внучката й съвсем принудително я завеждат на погребението на родната й сестра, където са се събрали от дълго време разпръснатите из полуострова родственици. Докато фамилията на Кристина се любува на красивия пейзаж и елените, тя си спомня за своята младост.

Кристина, чието същинско име в действителност е напълно друго, е от малцинството на саамите, подценявани и ограничавани от ръководещите шведи. Саамските деца учат в специфични начални учебни заведения, след което се връщат при елените. Забранено им е да учат в гимназия, както и въобще да напущат родните си места – в очите на господстващата скандинавска раса саамите са годни единствено за пастири. Така едно мъдро и непокорно момиче приема името Кристина, взема от вкъщи си единствената скъпа движимост с някаква пазарна стойност – сребърният колан на починалия си татко, и поема по дългия път към града, към цивилизацията и към едно изцяло друго бъдеще.

Тих, ярък и бял, сниман измежду спиращи дъха пейзажи под северната светлина на Лапландия, където слънцето грее млечно бяло, а езерата са ледено студени, този филм е толкоз хубав и същински, че няма никакво подозрение, че за Аманда Кернел – създател и сценарист – това е персонален план. „ Кръвта на саамите “ е дебютът й в игралното кино, само че премията LUX е изцяло заслужена. Лене Сесилия Спарок е необикновено изразителна в ролята на младата Кристина, а сестрата на актрисата е и филмовата й сестра – приликата им е удивителна.

Кристина съумява да построи за себе си нов живот. Нейната орис е дребна частичка от прекъснатата линия на геноцид – физически, културен и езиков, на който саамите са били подложени. В сходен филм няма потребност от заявления, няма потребност от лозунги. В края на живота си, с мъдростта на рационалния избор, Кристина схваща, че да останеш край ледените езера да отглеждаш елени, също е избор. И той може да бъде също толкоз сложен и същински.

Много хуманен, изцяло европейски филм.