„Котка в стената“ – яйцето и кокошката във вечния спор кой е по-важен от другия
Една хирургически точна дисекция за света, в който живеем оферират основателите на премиерния български филм, който потегля от през днешния ден по кината. Дебютът като режисьори в игралното кино на креативния тандем – актрисата Весела Казакова и художника-аниматор Мина Милева шества по интернационалните кино фестивали от година и ето, че пристигна ред и на българската му премиера.
Четвъртият им режисьорски филм „ Котка в стената “ е любопитен микс от насъбрания опит с документалното кино и смела и артистична офанзива в игралното кино. Западната рецензия, която първа видя кино лентата, го съпостави с най-хубавото в този род – Били Уайлдър, Кен Лоуч, Виторио де Сика. " Прекрасна и директна подигравка съвсем като във филм на Били Уайлдър за хора на помощи, Брекзит и още доста ", разяснява Луиджи Локатели от Cinema Nuovo. Думичката, която отваря сериозна рана в тялото на Европа – - е единствено една от значимите тематики на фокус във кино лентата на дуото, което продуцира и режисира под шапката на продуцентската си компания „ Активист 38 “.
„ Котка в стената “ съставлява значима глава в актуалното обществено ангажирано кино ”, безапелационна е Матилд Енро от филмовия фестивал Локарно, където филмът бе публично показан в конкурсната стратегия. И в оценката й се крият някой извънредно значим за тандема Казакова – Милева непокътнат знак –. Една част от героите им в този филм са такива – обществено ангажирани хора, които се пробват да дават отговор съответно на проектите на лондонската община да направи ремонт в жилищния им блок, който ще платят единствено притежателите на жилища. Когато се появява заплахата и поражда казусът (защото една част от жилищата не се нуждаят от заложената от институцията реновация), точно една българка на име Ирина (Ирина Атанасова) провежда жилищната общественост на среща в дома си, с цел да решат какво да вършат дружно.
Заедно – още една кодова думичка за филмите, посланията и историите във филмите на Мина Милева и Весела Казакова. Заедно жителите на този жилищен блок, ситуиран в краен квартал на, обмислят проекти и тактика за отговор като в това време в хода на диалога излиза наяве, че всеки един от тях е на друга позиция във връзка с наболялата тематика на деня – Брекзит. Освен Брекзит и предстоящия ремонт обаче основната героиня Ирина има и още един проблем – синът й Жожо (в ролята е изключителната находка – дебютантът Орлин Асенов), който не желае да се разделя с рижата котка, която Ирина намира из коридорите на блока. Дори му дава българското име Златко и упорства котето да остане у тях.
Оказва се обаче, че котето е благосъстоятелност на семейство, което от дълго време държи на мушката си имигрантите в блока и ги заплашва с полиция. И до момента в който Ирина, брат й и сина й се пробват да намерят общ език с обвинителите си, котката на име Златко се скрива в процеп сред бойлера. Оттам нататък следват ту комични, ту трагични обрати, които неизбежно водят към развръзката – най-агресивната съседка подава подправен сигнал, че братът на Ирина онанира до прозореца и изненадващо в жилището им нахлува полиция. Той е отведен в полицейското ръководство, а Ирина успокоява сина си Жожо, че всичко ще е наред.
На кино може и да е по този начин, само че какъв брой степени наред има в действителността. Филмът оголва нервите към всички значими за еволюцията на човешкия тип тематики като толерантността, разбирането на другия, намирането на общ език. Капаните, в които попадаме – на личните си страхове и предубеждения, на добре заложените схеми на формалните институции, които доста постоянно вършат неща, с цел да записват интензивност, и на времето, което като че ли стои свенливо в храстите и чака да види развръзката, изцяло осъзнало личната си, най-голяма значителност.
Филмът „ Котка в стената “ е филм за другия и за времето в теб. Всички сме чували, а огромна част от нас са и съгласни, че „ с цел да видиш смяната, първо би трябвало да започнеш със самия себе си “ , само че какъв брой хора са подготвени за това. Философски, човешки, логичен и бездънен кино прочит по тематиката е дебютът на Мина Милева и Весела Казакова в игралното кино – като един огромен скок на котка, която в фантазиите си е лъв.
Освен брилянтния сюжет и постановка, филмът се отличава с майсторската камера на Димитър Костов, ритмичния и лиричен като клип на „ Масив атак “ монтаж на Донка Иванова и звукът на Георги Маринов. Един от дребното български филми, в които звукът е навръх мястото си. Точно там, на мястото си или на бойното поле, са и актьорите, събрани от Милева и Казакова – водещата актриса Ирина Атанасова (завършила класа на Крикор Азарян), дребното момче Орлин Асенов, английската актриса Гленда Уо, котката Чедър и мощно запаметяващите се персонажи, които играят самите себе си и способстват за достоверността на кино лентата – съседи, служители на реда и едно българско семейство, което живее на Острова.
Анатемосани от представител на Българска социалистическа партия като „ демоничното дуо “, поради документалния им филм „ Звярът е още жив “ (който потегля по следите на зверствата, осъществени " В името на народа " преди десетилетия), Мина Милева и Весела Казакова всякога оферират една доста свежа и новаторска форма на писмено кино. В първите им няколко кино лентата „ Заради вуйна Снеже “, „ Чичо Тони, Тримата простаци и Държавна сигурност “ и „ Звярът е още жив “ жанрът е точно документалистика – претърпени истории, в които основни герои са някои от най-близките им хора.
Гледайте по кината от 28-и февруари в Одеон, Дом на Киното и Г8.
Автор: Краси Генова
Четвъртият им режисьорски филм „ Котка в стената “ е любопитен микс от насъбрания опит с документалното кино и смела и артистична офанзива в игралното кино. Западната рецензия, която първа видя кино лентата, го съпостави с най-хубавото в този род – Били Уайлдър, Кен Лоуч, Виторио де Сика. " Прекрасна и директна подигравка съвсем като във филм на Били Уайлдър за хора на помощи, Брекзит и още доста ", разяснява Луиджи Локатели от Cinema Nuovo. Думичката, която отваря сериозна рана в тялото на Европа – - е единствено една от значимите тематики на фокус във кино лентата на дуото, което продуцира и режисира под шапката на продуцентската си компания „ Активист 38 “.
„ Котка в стената “ съставлява значима глава в актуалното обществено ангажирано кино ”, безапелационна е Матилд Енро от филмовия фестивал Локарно, където филмът бе публично показан в конкурсната стратегия. И в оценката й се крият някой извънредно значим за тандема Казакова – Милева непокътнат знак –. Една част от героите им в този филм са такива – обществено ангажирани хора, които се пробват да дават отговор съответно на проектите на лондонската община да направи ремонт в жилищния им блок, който ще платят единствено притежателите на жилища. Когато се появява заплахата и поражда казусът (защото една част от жилищата не се нуждаят от заложената от институцията реновация), точно една българка на име Ирина (Ирина Атанасова) провежда жилищната общественост на среща в дома си, с цел да решат какво да вършат дружно.
Заедно – още една кодова думичка за филмите, посланията и историите във филмите на Мина Милева и Весела Казакова. Заедно жителите на този жилищен блок, ситуиран в краен квартал на, обмислят проекти и тактика за отговор като в това време в хода на диалога излиза наяве, че всеки един от тях е на друга позиция във връзка с наболялата тематика на деня – Брекзит. Освен Брекзит и предстоящия ремонт обаче основната героиня Ирина има и още един проблем – синът й Жожо (в ролята е изключителната находка – дебютантът Орлин Асенов), който не желае да се разделя с рижата котка, която Ирина намира из коридорите на блока. Дори му дава българското име Златко и упорства котето да остане у тях.
Оказва се обаче, че котето е благосъстоятелност на семейство, което от дълго време държи на мушката си имигрантите в блока и ги заплашва с полиция. И до момента в който Ирина, брат й и сина й се пробват да намерят общ език с обвинителите си, котката на име Златко се скрива в процеп сред бойлера. Оттам нататък следват ту комични, ту трагични обрати, които неизбежно водят към развръзката – най-агресивната съседка подава подправен сигнал, че братът на Ирина онанира до прозореца и изненадващо в жилището им нахлува полиция. Той е отведен в полицейското ръководство, а Ирина успокоява сина си Жожо, че всичко ще е наред.
На кино може и да е по този начин, само че какъв брой степени наред има в действителността. Филмът оголва нервите към всички значими за еволюцията на човешкия тип тематики като толерантността, разбирането на другия, намирането на общ език. Капаните, в които попадаме – на личните си страхове и предубеждения, на добре заложените схеми на формалните институции, които доста постоянно вършат неща, с цел да записват интензивност, и на времето, което като че ли стои свенливо в храстите и чака да види развръзката, изцяло осъзнало личната си, най-голяма значителност.
Филмът „ Котка в стената “ е филм за другия и за времето в теб. Всички сме чували, а огромна част от нас са и съгласни, че „ с цел да видиш смяната, първо би трябвало да започнеш със самия себе си “ , само че какъв брой хора са подготвени за това. Философски, човешки, логичен и бездънен кино прочит по тематиката е дебютът на Мина Милева и Весела Казакова в игралното кино – като един огромен скок на котка, която в фантазиите си е лъв.
Освен брилянтния сюжет и постановка, филмът се отличава с майсторската камера на Димитър Костов, ритмичния и лиричен като клип на „ Масив атак “ монтаж на Донка Иванова и звукът на Георги Маринов. Един от дребното български филми, в които звукът е навръх мястото си. Точно там, на мястото си или на бойното поле, са и актьорите, събрани от Милева и Казакова – водещата актриса Ирина Атанасова (завършила класа на Крикор Азарян), дребното момче Орлин Асенов, английската актриса Гленда Уо, котката Чедър и мощно запаметяващите се персонажи, които играят самите себе си и способстват за достоверността на кино лентата – съседи, служители на реда и едно българско семейство, което живее на Острова.
Анатемосани от представител на Българска социалистическа партия като „ демоничното дуо “, поради документалния им филм „ Звярът е още жив “ (който потегля по следите на зверствата, осъществени " В името на народа " преди десетилетия), Мина Милева и Весела Казакова всякога оферират една доста свежа и новаторска форма на писмено кино. В първите им няколко кино лентата „ Заради вуйна Снеже “, „ Чичо Тони, Тримата простаци и Държавна сигурност “ и „ Звярът е още жив “ жанрът е точно документалистика – претърпени истории, в които основни герои са някои от най-близките им хора.
Гледайте по кината от 28-и февруари в Одеон, Дом на Киното и Г8.
Автор: Краси Генова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ