Часовниците ~ Забранените подаръци и легендата за тях
Една антична китайска легенда внася изясненост в суеверието, съгласно което да се подарява часовник на близки хора е неприятна прокоба.
The Melting Watch, 1954 by Salvador Dali
В императорския двор живял часовникар. Неговата основна задача била да прави нови часовници. Условието било те да не се повтарят, всеки часовник трябвало наложително да бъде неповторим. Естествено, не било нужно да икономисва материали, не го ограничавали и по време – творял за славата на императорския дом и получавал за това голяма заплата.
Това траяло 15 години. А по-късно в двореца дошъл младеж, който носил часовник с изумителна направа. Изкусно изрязан от нефрит змей прегръщал с лапите си огромно златно яйце, вътре в което се намирал часовниковият механизъм. На всеки час яйцето се отваряло, приближавал се циферблат и се чувал благозвучен звън.
Императорът бил във екстаз, изгонил стария занаятчия, а на негово място взел младия младеж, дал му и всичко, с което награждавал часовникаря за дългите години работа.
Обидата и желанието за възмездие предиздвикали майстора да напусне града. И той си тръгнал - безпаричен и унизен. Няколко години никой нищо не чул за него, а по-късно в двореца се появила млада госпожица. Тя декларирала, че е донесла на императора най-прекрасния часовник на света, който изработил нейният татко.
Императорът, очарован от красотата на гостенката, бил толкоз общителен, че се съгласил да го огледа, само че не не запомнил да подсети, че в неговия замък има задоволително часовници, пък и ги основава най-изкусният занаятчия на света.
Девойката отгърнала кърпата и всички ахнали. Върху подложка от абаносово дърво стоял замък - тъкмо копие на императорския! Неговите стени били изрязани от цялостен пай опал, който светел от вътрешната страна. Дворецът бил заобиколен от градина, в която растели рубинови цветя и малахитови дървета, по пътечките от ахат се разхождали пауни с разпуснати пера и изящни сърни със златни копитца. В градината имало сребърен шадраван с вода от планински кристал и златни рибки.
Най-дребните елементи поразявали с точността и майсторското си осъществяване. Точно по обяд дворецът се издигнал над поставката, стените му се разтворили и пред изумения император се появил лотос. Той се отворил, посочил се циферблат и звънтящи камбанки отброили 12 удара.
Възторгът бил безконечен. Императорът поискал да купи часовника, девойката не взела парите. " Часовникът е подарък от моя татко, той не ми сподели да взимам пари " - споделила девойката и изчезнала от двореца.
Императорът се радвал - получил невиждано знамение, а и парите му си останали в него. Но от този момент той почнал да старее пред очите на всички. С всеки удар на часовника на слепоочията му се появявали нови сиви коси, мускулите стремглаво отслабвали, скоро той към този момент едвам влачил краката си, гърбът му се превил, когато ходел, прислужниците го подкрепяли от двете страни. Най-добрите лекари се опитвали да схванат какво става с императора, само че уви, било ясно, че гибелта към този момент стои на прага на двореца.
Изминала една година, императорът не ставал от леглото, поданиците скърбели и си шепнели името на неговия правоприемник. Именно в същото време в двореца се появил остарелият часовникар. Оказало се, че часовникът бил негово създание. В желанието си да отмъсти, в него той вложил всички свои обиди и жаждата си за отплата. Часовникът си вършел работата - отброявал часовете и минутите, само че по някакъв магически метод ускорил времето до сетния ден на императора.
***
Ще кажете, че това е мистичност. А кой през днешния ден ще ревизира дали е по този начин или не? Бог Хронос е безсърдечен. Той отброява на всяко живо и неживо създание отмереното му свише време. Никакви жертви не са в положение да спрат Хронос. По негова воля в прахуляк се трансформират градове, унищожават се планини, умират животни и хора. Всеки има своя период.
Стрелките на часовника не стопират да се движат в кръг, плашейки хората, напомняйки им за неизбежното. При това хората постоянно са се стремели да знаят точното време. Сътворявали са изначало пясъчни, водни и слънчеви часовници, а по-късно комплицирани механизми, които украсявали с бронз, кристал, гланц, скъпоценни камъни, злато и сребро.
Бедните определяли времето по слънцето, богатите си купували часовници. Когато към този момент не ги считали за предмет - знак на разкоша, почнали да ги подаряват. Не всеки се радвал на подаръка. Китайците помнели античната история за императора и часовникаря и твърдо отказвали такива дарове. Японците малко и прецизно, по военному записали в разпоредбите на етикета: " Часовници да не се подаряват! " Обяснения не били нужни, тъй като цяла Азия знае историята с китайския император.
Европейците също се отнасят със подозрение към часовниците и въобще към часовникарите. Явно е, че поддържат връзка с нечисти сили, кой знае каква магия могат да сторят… Затова на родственици и обичани хора не се предлага да подаряваме часовници. Ако обичаният обаче (ненаясно с китайските предания) ви е поднесъл доста безценен часовник, отрупан с диаманти, не бързайте да припадате и да се отказвате. Винаги има излаз! В дадения случай китайките, одобряват подаръка с усмивка, само че наложително в отговор подаряват две дребни монети. Така се откупват от нечистата мощ и си получават красивия часовник. Мъдро, нали? Наплашили целия свят, а след това сами предложили най-простото решение. Така че, не си коства да се страхувате от часовниците - нито от тези, които са ви подарили, нито от тези, които вие се каните да подарите. Просто дръжте малко дребни стотинки в джоба си, споделят, че даже Хронос обича звъна на монетите.
Източник: margaritta.net
Картина(заглавна): The Persistence of Memory, 1931 - Salvador Dali
