Двама знаменити творци в Приятелство в записи
Единият е приет за класик на българската музика още приживе. Другият е един от най-поетичните пианисти. Панчо Владигеров и Красимир Гатев. Албумът " Приятелство в записи " чества два големи гения и дългото им музикално партньорство. Така Музикалната компания " Гега ню " уважава 75-годишнината от рождението на Красимир Гатев и 120-ата годишнина от рождението на Панчо Владигеров.
Владигеров е гениалният композитор и импровизатор, с огромен и виртуозен жанр, с многопластова мелодичност, благосъстояние на хармонии, цветове и ударения, безпогрешно различим, народен и международен.
Стилът на Гатев е акуратен, фино сензитивен и достоверен, замислен в музикалната образност на Владигеровите композиции. Гатев несъмнено е измежду най-хубавите български пианисти на своето време. " Красимир Гатев разпява инструмента до най-големите му благоприятни условия " - по този начин дефинира клавирната му виртуозност музикалната критичка Олга Шурбанова.
Взискателният композитор Владигеров дефинира деликатната интерпретация на пианиста Гатев като пример за осъществяването на творбите му. Изпълненията на Красимир Гатев, събрани от " Гега ню ", остават и до момента ненадминати. Подборът от творби илюстрира еволюцията и главните характерности на Владигеровия жанр и обгръща интервал от над 60 години.
Вариациите върху българската национална ария " Горда Стара планина ", опус 3, са написани в Германия през 1916 година от едвам 17-годишния Владигеров. Половин век по-късно песента става народен химн на България. През 1977 година Красимир Гатев извършва монументалните Вариации в концертна стратегия. " Истински изпълнителски героизъм е изнасянето на капиталния цикъл Вариации " Горда Стара планина ". Тази творба изисква от изпълнителя доста зрялост и майсторство. И би трябвало да се подчертае, че Красимир Гатев в действителност има тези качества ", споделя в рецензията след концерта проф. Константин Ганев.
В " Класично и сантиментално ", опус 24, старинната форма е изпълнена със свежо наличие и народностни ударения. Любопитно е, че Владигеров написа спомагателни детайлни бележки за всички темпови и динамични нюанси в творбата, с цел да я чуе изпълнителят тъкмо по този начин, както я чува и усеща композиторът. Този цикъл е обичан за пианистите от всички генерации. Еталонът е Красимир Гатев.
За осъществяването на пиесите из циклите " Епизоди ", опус 36, и " Акварели ", опус 37, белгийски критик се удивлява по какъв начин " при Гатев техниката проправя път към прочувственото прекарване на музикалната мисъл ".
Последните два опуса на композитора - " Четири стенописи ", опус 69 (1977), и " Три багатели ", опус 70 (1978), са отдадени на Красимир Гатев. Документалните записи са от премиерата на творбите, състояла се след гибелта на Панчо Владигеров. И двата цикъла приключват с " Хумореска " - обичан род на Владигеров, прочут и с тънкото си възприятие за подигравка и самоирония. " Хумореските " са в прочут смисъл метафората на живота на композитора, минал през две международни войни.
Албумът е публикуван взаимно с фондация " Красимир Гатев " и къщата-музей " Панчо Владигеров ". Премиерата му ще бъде през февруари с концертно осъществяване на някои от популярните произведения, включени в компактдиска.
Владигеров е гениалният композитор и импровизатор, с огромен и виртуозен жанр, с многопластова мелодичност, благосъстояние на хармонии, цветове и ударения, безпогрешно различим, народен и международен.
Стилът на Гатев е акуратен, фино сензитивен и достоверен, замислен в музикалната образност на Владигеровите композиции. Гатев несъмнено е измежду най-хубавите български пианисти на своето време. " Красимир Гатев разпява инструмента до най-големите му благоприятни условия " - по този начин дефинира клавирната му виртуозност музикалната критичка Олга Шурбанова.
Взискателният композитор Владигеров дефинира деликатната интерпретация на пианиста Гатев като пример за осъществяването на творбите му. Изпълненията на Красимир Гатев, събрани от " Гега ню ", остават и до момента ненадминати. Подборът от творби илюстрира еволюцията и главните характерности на Владигеровия жанр и обгръща интервал от над 60 години.
Вариациите върху българската национална ария " Горда Стара планина ", опус 3, са написани в Германия през 1916 година от едвам 17-годишния Владигеров. Половин век по-късно песента става народен химн на България. През 1977 година Красимир Гатев извършва монументалните Вариации в концертна стратегия. " Истински изпълнителски героизъм е изнасянето на капиталния цикъл Вариации " Горда Стара планина ". Тази творба изисква от изпълнителя доста зрялост и майсторство. И би трябвало да се подчертае, че Красимир Гатев в действителност има тези качества ", споделя в рецензията след концерта проф. Константин Ганев.
В " Класично и сантиментално ", опус 24, старинната форма е изпълнена със свежо наличие и народностни ударения. Любопитно е, че Владигеров написа спомагателни детайлни бележки за всички темпови и динамични нюанси в творбата, с цел да я чуе изпълнителят тъкмо по този начин, както я чува и усеща композиторът. Този цикъл е обичан за пианистите от всички генерации. Еталонът е Красимир Гатев.
За осъществяването на пиесите из циклите " Епизоди ", опус 36, и " Акварели ", опус 37, белгийски критик се удивлява по какъв начин " при Гатев техниката проправя път към прочувственото прекарване на музикалната мисъл ".
Последните два опуса на композитора - " Четири стенописи ", опус 69 (1977), и " Три багатели ", опус 70 (1978), са отдадени на Красимир Гатев. Документалните записи са от премиерата на творбите, състояла се след гибелта на Панчо Владигеров. И двата цикъла приключват с " Хумореска " - обичан род на Владигеров, прочут и с тънкото си възприятие за подигравка и самоирония. " Хумореските " са в прочут смисъл метафората на живота на композитора, минал през две международни войни.
Албумът е публикуван взаимно с фондация " Красимир Гатев " и къщата-музей " Панчо Владигеров ". Премиерата му ще бъде през февруари с концертно осъществяване на някои от популярните произведения, включени в компактдиска.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ