11 бедни области са основните донори на емигранти за ЕС
Единадесет области у нас са най-големите „ донори “ на работна мощ за непознати страни, главно от Европейския съюз. Над 5 на 100 от популацията на Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково е отпътувало зад граница през последните 10 години. Българските емигранти избират главно страните от Европейски Съюз, като водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия. Англия също беше известна, само че след Брекзит потокът на работна ръка натам понижава.
Това демонстрира социологическо изследване, направено от " Алфа рисърч " през септември 2022 година по план на Главната ревизия по труда взаимно с аналогичната конструкция на Норвегия. Основната причина българските жители да търсят работа в чужбина е заплащането. Близо 96 на 100 от трудовите емигранти чакат по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им оказват помощ в бъдеще. Данните демонстрират, че тази мотивация не зависи от обучение, материално състояние и обитаемо място.
Българският бежанец нормално идва от по-слабо развитите стопански райони на страната, които са с по-ниски равнища на претовареност и възнаграждение. В междинна възраст е - 30-55 година Мъжете минимално доминират, само че при ясна наклонност към равнене на двата пола, изключително в по-възрастните групи. Образованието е приблизително, като доминират хората с професионално обучение. При най-ниско образованите ромите и турците имат по-голям дял в сравнение с в народен проект. В чужбина над половината емигранти се занимават с ръчен труд. Мнозинството се занимават с нещо друго от това, което са работили в родината. За 90% възнаграждението надвишава тукашната междинна заплата.
Според проучването през последните години делът на хората, които отпътуват зад граница, бележи наклонност на спад. Като част от аргументите за това се показват наложените ограничавания около ковид и рецесията в Европа вследствие на пандемията и на войната в Украйна.
ХАРАКТЕРИСТИКИ
Младежите от дребните обитаеми места са по-активни в търсенето на работа в чужбина спрямо връстниците си от регионалните градове. Мъжете доминират в съответствие 53% към 47%, само че делът на дамите последователно нараства с повишение на възрастта, като при възрастовата група 46-55 години те към този момент преобладават.
Докато при българите най-младите възрастови групи главно отпътуват, с цел да учат в чужбина, то при турците и ромите делът на младите трансгранични служащи е двойно по-висок. Делът на работещите в чужбина турци и роми е доста по-висок, в сравнение с междинното за страната. Ромите са повече измежду най-младите, а близо половината от най-ниско образованите са от тяхната общественост. За турците е особено, че са най-вече мъже, както и че 1/3 от тези с главно и по-ниско обучение са техни представители, означават създателите на проучването.
В чужбина българите упражняват най-много ръчен труд. Това е най-голямата група измежду емиграцията ни - 57,5%. Служители са 21,4%, учащи - 2,4%, безработни - 8,2%. В свободни специалности и с интелектуален труд са заети 3,4%, а частен бизнес имат 3,8%. В проучването се цитират данни на КНСБ от 2021 година, съгласно които две трети от работещите в страната получават под междинната заплата, до момента в който 90% от работещите в чужбина тук са под това равнище на възнаграждение.
ПРЕБРОЯВАНЕ
Според последното национално броене за 10 години у нас популацията се е стопило с 844 781 души, или с 11,5%. Това е най-големият срив от края на 19-и век. 59,3% от общото понижение се дължат на негативния натурален приръст, който е 501 000 души. Това е разликата сред ражданията и умиранията. Останалите 40,7% от понижението се дължат на по-видимата за нас част от този срив - външната миграция. През интервала 2011 - 2021 година страната са напуснали 344 000 души.
ДОХОДИ
39,3% от работещите в чужбина получават там сред 2201 и 3400 лева 20,6% са в по-горния диапазон - 3401-4000 лева 12% получават над 4000 лева 19,5% са заявили, че работят за 1701-2200 лева При междинна заплата 1743 лева у нас, в чужбина под нея получават единствено към 9%. Обратното - в България 90% от избралите чужбина са получавали под междинната заплата.
МОТИВАЦИЯ
За съвсем две трети мотивацията да заминат е вярата да подобрят материалното си положение. Малко над една трета обаче одобряват гурбета като въпрос на оцеляване. Тези хора значително се усещат принудени да заминат заради сериозните материални усложнения, пред които са изправени в България, разясняват създателите на проучването.
Има обаче и спомагателни фактори. За 83% е значимо приемането на по-добри осигуровки и обществени заплащания. Тези упования са още по-отчетливо изразени измежду хората, които не са работили в чужбина, само че имат желание да го създадат в близко бъдеще. 81% пък означават като значимо спазването на изискванията на труд - работно време, отпуски и прочие По-младите държат и на по-високата подготовка и новите умения, които чакат да придобият в чужбина.
НЕМИЛИ-НЕДРАГИ
Още един любопитен подробност от проучването - 64% от участниците споделят, че в чужбина като цяло не се усещат по-добре, само че там имат повече благоприятни условия да икономисват средства за България. Това, съгласно създателите, е индикатор, че към момента забележителна част от приходите на хората зад граница се вливат назад в българската стопанска система. 30% от интервюираните показват, че в чужбина живеят и се усещат по-добре, в сравнение с в България.
Сред по-маргинализираните групи, като представителите на малцинствата (турци, роми), господства разбирането, че в чужбина живеят и се усещат по-добре. 55% от турците и 47% от ромите в извадката застъпват тази теза. Значителен дял от хората с по-висока степен на подготовка (43%), някои от които работещи в една и съща сфера в чужбина и в България, избират живота на открито, в сравнение с този у нас.
От друга страна, общата задоволеност от работата в чужбина е извънредно висока. Позитивна оценка дават общо 93.5%, а отрицателна едвам 6.5%. При въпрос за съответни разминавания сред упования и реалност, неприятните жилищни условия са водещи - 13,9% се оплакват от тях, като тук да вземем за пример постоянно става дума за доста хора вн една работа. С по-ниско от обещаното възнаграждение са се сблъскали 11,1%, а с неприятни условия на труд - 8,5%. Притеснение буди споделеното от 0,9% от интервюираните, на които са взети персоналните документи. С този проблем са се сблъскали хора с най-ниско обучение от ромския и турски етнос.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Средните интервали варират сред 6 и 41 месеца. 19% споделят, че работят в чужбина сред 7 и 12 месеца. 17,8% са зад граница повече от 60 месеца. 15,9% са работили в чужбина сред 4 и 6 месеца, а 15,1% - сред 13 и 24 месеца. 14,9% са в чужбина за 25-48 месеца. Две трети от интервюираните правят непрекъсната работа, а една трета - сезонна.
РАЗМИНАВАНЕ
70% от хората работят нещо друго в чужбина. 73% споделят, че трудът им зад граница не изисква специфична подготовка. Без смяна в работната област са хората, натрупали познания и опит (на възраст над 30 г.), мъжете, както и заетите в превоза и строителството. Нуждата от подготовка при осъществяваната работа в чужбина е присъща за висшистите и жителите на по-големите обитаеми места.
29% работят в услугите и търговията, 19,5% - в селското стопанство, 15,6% - в индустрията. По 14% са в строителството и в опазване на здравето и обществени грижи (гледане на възрастни хора). Услугите и търговията притеглят най-младите и висшистите, до момента в който в селското стопанство се реалзират жителите на по-малките обитаеми места, ромите и необразованите.
СКАЙП РОДИТЕЛСТВО
Три четвърти от родителите споделят, че децата им не ги съпровождат в чужбина. От останалите малко над половината постоянно са със своите деца, а останалите - единствено от време на време или с част от тях.
БЪДЕЩЕ И МИНАЛО
В проучването са обхванати и две любопитни подгрупи - хора, които са били в чужбина за работа в последните 5 година и хора, които не са били, само че възнамеряват да заминат в близката една година. На въпрос " Работили ли сте в чужбина/Планирате ли да работите в чужбина? " 48% дават отговор, че са били в чужбина и възнамеряват още веднъж да заминат. 37% споделят, че са работили в чужбина, само че не считат още веднъж да работят. 15% споделят, че до момента не са работили в чужбина, само че считат да го създадат. Тези 15% са най-вече млади и хора на междинна възраст (до 45 г.), дами, както и хора с по-нисък приход тук. Те търсят приход в друга сфера от тази, в която са заети у нас, а секторите, към които се ускорява ползата са опазването на здравето и обществените грижи, селското стопанство, услугите и търговията.
Това демонстрира социологическо изследване, направено от " Алфа рисърч " през септември 2022 година по план на Главната ревизия по труда взаимно с аналогичната конструкция на Норвегия. Основната причина българските жители да търсят работа в чужбина е заплащането. Близо 96 на 100 от трудовите емигранти чакат по-високи заплати от тези в страната ни и се надяват да натрупат спестявания, които ще им оказват помощ в бъдеще. Данните демонстрират, че тази мотивация не зависи от обучение, материално състояние и обитаемо място.
Българският бежанец нормално идва от по-слабо развитите стопански райони на страната, които са с по-ниски равнища на претовареност и възнаграждение. В междинна възраст е - 30-55 година Мъжете минимално доминират, само че при ясна наклонност към равнене на двата пола, изключително в по-възрастните групи. Образованието е приблизително, като доминират хората с професионално обучение. При най-ниско образованите ромите и турците имат по-голям дял в сравнение с в народен проект. В чужбина над половината емигранти се занимават с ръчен труд. Мнозинството се занимават с нещо друго от това, което са работили в родината. За 90% възнаграждението надвишава тукашната междинна заплата.
Според проучването през последните години делът на хората, които отпътуват зад граница, бележи наклонност на спад. Като част от аргументите за това се показват наложените ограничавания около ковид и рецесията в Европа вследствие на пандемията и на войната в Украйна.
ХАРАКТЕРИСТИКИ
Младежите от дребните обитаеми места са по-активни в търсенето на работа в чужбина спрямо връстниците си от регионалните градове. Мъжете доминират в съответствие 53% към 47%, само че делът на дамите последователно нараства с повишение на възрастта, като при възрастовата група 46-55 години те към този момент преобладават.
Докато при българите най-младите възрастови групи главно отпътуват, с цел да учат в чужбина, то при турците и ромите делът на младите трансгранични служащи е двойно по-висок. Делът на работещите в чужбина турци и роми е доста по-висок, в сравнение с междинното за страната. Ромите са повече измежду най-младите, а близо половината от най-ниско образованите са от тяхната общественост. За турците е особено, че са най-вече мъже, както и че 1/3 от тези с главно и по-ниско обучение са техни представители, означават създателите на проучването.
В чужбина българите упражняват най-много ръчен труд. Това е най-голямата група измежду емиграцията ни - 57,5%. Служители са 21,4%, учащи - 2,4%, безработни - 8,2%. В свободни специалности и с интелектуален труд са заети 3,4%, а частен бизнес имат 3,8%. В проучването се цитират данни на КНСБ от 2021 година, съгласно които две трети от работещите в страната получават под междинната заплата, до момента в който 90% от работещите в чужбина тук са под това равнище на възнаграждение.
ПРЕБРОЯВАНЕ
Според последното национално броене за 10 години у нас популацията се е стопило с 844 781 души, или с 11,5%. Това е най-големият срив от края на 19-и век. 59,3% от общото понижение се дължат на негативния натурален приръст, който е 501 000 души. Това е разликата сред ражданията и умиранията. Останалите 40,7% от понижението се дължат на по-видимата за нас част от този срив - външната миграция. През интервала 2011 - 2021 година страната са напуснали 344 000 души.
ДОХОДИ
39,3% от работещите в чужбина получават там сред 2201 и 3400 лева 20,6% са в по-горния диапазон - 3401-4000 лева 12% получават над 4000 лева 19,5% са заявили, че работят за 1701-2200 лева При междинна заплата 1743 лева у нас, в чужбина под нея получават единствено към 9%. Обратното - в България 90% от избралите чужбина са получавали под междинната заплата.
МОТИВАЦИЯ
За съвсем две трети мотивацията да заминат е вярата да подобрят материалното си положение. Малко над една трета обаче одобряват гурбета като въпрос на оцеляване. Тези хора значително се усещат принудени да заминат заради сериозните материални усложнения, пред които са изправени в България, разясняват създателите на проучването.
Има обаче и спомагателни фактори. За 83% е значимо приемането на по-добри осигуровки и обществени заплащания. Тези упования са още по-отчетливо изразени измежду хората, които не са работили в чужбина, само че имат желание да го създадат в близко бъдеще. 81% пък означават като значимо спазването на изискванията на труд - работно време, отпуски и прочие По-младите държат и на по-високата подготовка и новите умения, които чакат да придобият в чужбина.
НЕМИЛИ-НЕДРАГИ
Още един любопитен подробност от проучването - 64% от участниците споделят, че в чужбина като цяло не се усещат по-добре, само че там имат повече благоприятни условия да икономисват средства за България. Това, съгласно създателите, е индикатор, че към момента забележителна част от приходите на хората зад граница се вливат назад в българската стопанска система. 30% от интервюираните показват, че в чужбина живеят и се усещат по-добре, в сравнение с в България.
Сред по-маргинализираните групи, като представителите на малцинствата (турци, роми), господства разбирането, че в чужбина живеят и се усещат по-добре. 55% от турците и 47% от ромите в извадката застъпват тази теза. Значителен дял от хората с по-висока степен на подготовка (43%), някои от които работещи в една и съща сфера в чужбина и в България, избират живота на открито, в сравнение с този у нас.
От друга страна, общата задоволеност от работата в чужбина е извънредно висока. Позитивна оценка дават общо 93.5%, а отрицателна едвам 6.5%. При въпрос за съответни разминавания сред упования и реалност, неприятните жилищни условия са водещи - 13,9% се оплакват от тях, като тук да вземем за пример постоянно става дума за доста хора вн една работа. С по-ниско от обещаното възнаграждение са се сблъскали 11,1%, а с неприятни условия на труд - 8,5%. Притеснение буди споделеното от 0,9% от интервюираните, на които са взети персоналните документи. С този проблем са се сблъскали хора с най-ниско обучение от ромския и турски етнос.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ
Средните интервали варират сред 6 и 41 месеца. 19% споделят, че работят в чужбина сред 7 и 12 месеца. 17,8% са зад граница повече от 60 месеца. 15,9% са работили в чужбина сред 4 и 6 месеца, а 15,1% - сред 13 и 24 месеца. 14,9% са в чужбина за 25-48 месеца. Две трети от интервюираните правят непрекъсната работа, а една трета - сезонна.
РАЗМИНАВАНЕ
70% от хората работят нещо друго в чужбина. 73% споделят, че трудът им зад граница не изисква специфична подготовка. Без смяна в работната област са хората, натрупали познания и опит (на възраст над 30 г.), мъжете, както и заетите в превоза и строителството. Нуждата от подготовка при осъществяваната работа в чужбина е присъща за висшистите и жителите на по-големите обитаеми места.
29% работят в услугите и търговията, 19,5% - в селското стопанство, 15,6% - в индустрията. По 14% са в строителството и в опазване на здравето и обществени грижи (гледане на възрастни хора). Услугите и търговията притеглят най-младите и висшистите, до момента в който в селското стопанство се реалзират жителите на по-малките обитаеми места, ромите и необразованите.
СКАЙП РОДИТЕЛСТВО
Три четвърти от родителите споделят, че децата им не ги съпровождат в чужбина. От останалите малко над половината постоянно са със своите деца, а останалите - единствено от време на време или с част от тях.
БЪДЕЩЕ И МИНАЛО
В проучването са обхванати и две любопитни подгрупи - хора, които са били в чужбина за работа в последните 5 година и хора, които не са били, само че възнамеряват да заминат в близката една година. На въпрос " Работили ли сте в чужбина/Планирате ли да работите в чужбина? " 48% дават отговор, че са били в чужбина и възнамеряват още веднъж да заминат. 37% споделят, че са работили в чужбина, само че не считат още веднъж да работят. 15% споделят, че до момента не са работили в чужбина, само че считат да го създадат. Тези 15% са най-вече млади и хора на междинна възраст (до 45 г.), дами, както и хора с по-нисък приход тук. Те търсят приход в друга сфера от тази, в която са заети у нас, а секторите, към които се ускорява ползата са опазването на здравето и обществените грижи, селското стопанство, услугите и търговията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ