Един овчар излиза час по час да ни разправя врели-некипели;

Един пастир излиза час по час
да ни разправя врели-некипели;
кълне се пред голям иконостас, 
фантазията пуска без лимити. 

Преде-разприда пухкави къдели.
Плете интриги, различен да ги разплита.
И след това самичък се пита: от кое място ли
в главата ми зачаткаха копита?

Препускат бурно цели ескадрони
неподковани смахнати неистини.
А той съумява почтено да отрони:
в случай че те неистина, нещо отрежи! 

Суджук ми отрежи, в случай че те мамя! 
И аз обичам Крумовия кодекс,
и единствено още малко да поспамя -
шейсет секунди ще мълча, по Ролекс.

Така ми е заръчала и баба: 
неистини със мярка, чадо шавръкливо!
На мене ми е мярка баобаба 
с дебелото стъбълце красноречиво. 
***
Само за момент мозъкът ми се залута -
една неистина изпуснах необута;
една лъжичка още да пробутам
и след това онемявам за една минута!