Аятолах Хаменей не е настроен приключенски
Един от характерните детайли на политическата система на Иран се състои в това, че тя не е функционалност на волеизявлението на хората, а по-скоро задава и вменява политическите желания на жителите си. Ако в една демократична страна нейните институции биват подреждани съгласно волята на гласоподавателите, то в Иран е по-скоро противоположното: гласоподавателите биват рамкирани от институциите.
В персийската страна това става чрез институции като Съвета на пазителите. Това е орган от 12 члена, половината от които се избират непосредствено от аятолаха, а другата половина - посредством гласоподаване от Меджлиса на страната, само че след селекция и рекомендация на Главния арбитър на Ислямската република, който също бива назначаван от Върховния водач. Това на процедура трансформира Съвета на пазителите като последовател на волята на Али Хаменей. Именно този орган стои при започване на изборния развой в страната, тъй като той има пълномощията да отхвърля разнообразни претенденти, борещи се да влязат в Меджлиса, Съвета на специалистите (това е различен институт, чиято най-важна задача е да показва аятолаха) и президентството. Така да вземем за пример, Съветът на пазителите недопусна необятен набор претенденти от реформаторските и умерени сили в страната да вземат участие на последните избори за всяка една от изброените нагоре институции на страната. Вследствие на това в тях се създаде цялостна доминация на хардлайнерите и консерваторите. Затова в Иран порядъкът е извърнат: изборите са функционалност по-скоро на системата, в сравнение с системата - на изборите.
Предстоящият избор за президент в страната, който ще се организира на 28-ми този месец, не прави изключение. От 80-те претендента за поста, записали се авансово за присъединяване, Съветът на пазителите позволи единствено шестима (този орган нормално не се аргументира за какво е отхвърлил дадена кандидатура). Трима са хардлайнери, двама са консерватори (разликата сред тези категории не е забележителна, само че не и за подценяване) и един е модернизатор. В прочут смисъл и с доза подигравка, може да се каже, че това е напредък от страна на Съвета на пазителите, доколкото на последните президентски избори през 2021-ва година - тогава оня избор планиран, с цел да бъде извоюван от починалия предишния месец президент Ибрахим Раиси - не бе позволен нито един модернизатор. В случая през ситото на Съвета на пазителите е минал един човек, който не е обвързван със средите на религиозния естаблишмънт. Защо, в случай че системата е насочена към маргинализация на реформаторските среди, тя позволява техен представител? Причините за това са няколко.
На първо място, когато системата разрешава явяването на избори на обособени лица, свързани с умерените и реформаторските анклави в страната, това има за цел да увеличи изборната интензивност. Доколкото силовите структури в Иран могат да обезпечат съществуването и базовата резистентност на системата, то нейната легитимност минава точно през високата изборна интензивност. Колкото повече хора вземат участие в изборите, толкоз по-голяма е съпричастността към по този начин заложените правила на държавната уредба. Самият аятолах Али Хаменей е посочвал високата изборна интензивност като мотив в поддръжка на легитимността на системата. А когато умерените и новаторски претенденти не биват допускани до присъединяване на избори за другите институции в Иран, това довежда до ниска изборна интензивност. Така да вземем за пример, тя спадна фрапантно на последните два вота за парламент и на този за президент преди три години. Като всички естествени хора, иранците не обичат да играят в уговорени мачове.
На второ място, когато системата позволява умерени политици и реформатори, това тя гледа да прави пресметливо и по следен метод. Случаят със задаващите се президентски избори, на които бе разрешено присъединяване на реформатора Масуд Пезешкян, е индикативен в това отношение. Пезешкян, да вземем за пример, е азер, в страна, чиято етническа палитра, колкото и да е разнообразна, въпреки всичко има болшинство от перси. Той е и от по-скоро втория ешалон на политиката - парламентарист, някогашен министър на опазването на здравето и заместник-председател на Меджлиса. Не е измежду най-разпознаваемите лица в страната, което си е единствено по себе си проблем, когато има единствено три седмици до изборния ден да промени това. И не на последно място, неговата кандидатура е по-слаба, в сравнение с щеше да бъде тази на реформатора Ешак Джахангири (вицепрезидент на Хасан Рухани) или на прагматично-консервативния Али Лариджани (бивш ръководител на Меджлиса, напоследък той бива определян като сдържан политик, само че това е показателно за степента, в която иранската системата се е изместила в посока на хардлайнерите).
И Джахангири, и Лариджани обаче не бяха позволени от Съвета на пазителите да вземат участие на президентските избори. Впрочем да се яви на тях бе неразрешено и на някогашния президент Махмуд Ахмадинежад, който, макар че е хардлайнер, по-скоро бива възприеман като евентуална неустойчивост за системата, доколкото е по-трудно да бъде следен. Изключването на знакови фигури от електоралната конкуренция - от реформатори, през умерени до хардлайнери - демонстрира, че аятолах Али Хаменей въобще не е надъхан пробно и авантюристичен. Оттук негов приоритет е да задържи цялостен и компактен надзор върху системата, опция за какъвто му осигуряваше президентството на Раиси. В случая даже няма значение, че като глава на изпълнителната власт президентът в Иран е лишен от основни пълномощия и постоянно действа като изкупителна жертва на аятолаха за недъзите на системата (какъвто бе казусът с Хасан Рухани).
По образеца на последните президентски избори преди три години, по този начин и на идните такива, системата се пробва да програмира крайния излаз на електоралната конкуренция. Оттук посочените за любимци за спечелването на президентския пост са Мохамед Багер Галибаф и Саид Джалили.
Галибаф е кадър на Ислямската революционна армия и имаше тясно другарство с убития преди години Касем Сюлеймани (свързаните с Пасдаран медии в страната започнаха да го подкрепят). В политиката обаче оставя диря като дълготраен кмет на Техеран, а сега е ръководител на Меджлиса. По отношение на идеологическото му позициониране през последните години Галибаф се пробва да се ребрандира като закостенял политик-технократ. Основният плюс на кандидатурата му се състои точно в това, че той мисли освен през призмата на тесните катехизиси на преобладаващата системата идеология, само че и през прагматизма. Основният му минус обаче е, че неговата електорална поддръжка понижава (това се видя и в резултата му на последните избори за Парламент, за който той се кандидатира от Техеран, където бе задминат по резултат от няколко хардлайнери). Името му също по този начин е забъркано и в корупционни кавги.
Джалили е някогашен секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран (това е значим орган, имащ отношение към стратегическите решения в страната, изключително на фона на маргинализацията на Меджлиса) и пореден критик на Запада, в това число и на подписаната през 2015-та година Ядрена договорка. Джалили е хардлайнер. Неговият плюс и минус е еднакъв: той е най-близкостоящият до аятолах Али Хаменей претендент. Но в случай че още през 2017-та година стана ясно, че аятолахът си е избрал за президент на страната Ибрахим Раиси (тогава обаче той бе надвит от умерения Хасан Рухани), то на този стадий няма толкоз очевидни индикации върху кого всред Джалили и Галибаф е благословията на Хаменей.
Това, което прави задачата на реформатора Масуд Пезешкян още по-трудна, е, че той би трябвало да се бори освен с конкуренцията на другите кандидатури, само че и със самата система. Само по себе си обаче това не го обрича обезателно на крах, доколкото Хасан Рухани, който бе президент на страната в осемгодишния интервал сред 2013 и 2021-ва година, е най-скорошният образец за това по какъв начин е допустимо президентската институция да бъде извоювана от претендент, който се изправя против хардлайнерите в страната. Шансовете на Пезешкян се усилват автоматизирано единствено от това, че той е единственият претендент на реформаторите, до момента в който вотът на последователите на статуквото ще се раздели сред останалите петима претенденти (вероятно по-голямата част от тях ще се откажат в процеса на акцията, подкрепяйки било Джалили, било Галибаф). А това, че Пезешкян е азер, има и своите преимущества, защото това може да активизира малцинствата в негова поддръжка (по принцип азерите и кюрдите в Иран гласоподават най-вече за умерените и новаторски насочени претенденти в близкоизточната страна). И за разлика от съперниците му за президентския пост, Пезешкян не е отрицателно натоварена фигура, доколкото името му не е било замесвано в кавги.
Ключовият въпрос за вероятността му за триумф обаче остава дали той ще успее да стимулира гласоподавателите, които на последните избори за Меджлис и президент не излязоха да гласоподават, да го поддържат. Съображенията на тези умерени и новаторски електорални сегменти са двояки. Един път, Пезешкян надалеч не е техният първи избор за претендент. Втори път, съгласно тях той е оставен да взе участие, с цел да загуби, само че правейки това, да легитимира режима чрез увеличението на интензивността в изборния ден. Въпреки това, Пезешкян към този момент си завоюва поддръжката на знакови лица от реформаторския и сдържан бранш на страната в лицето на Мохамед Реза Ареф, Ешаг Джахангири, Мохамед Джавад Зариф и други.
Реформаторските и умерени среди в Иран по принцип са привикнали съдията да свири против тях. От 2020-та година насам обаче арбитърът или въобще не им разрешава да излязат на терена, или в случай че ги допусне до него, им дефинира състава. А изходът на президентските избори в страната ще зависи от това дали последователите на глобения тим ще посрещнат поканата за уговорено съревнование с незаинтересованост или с яд.
В персийската страна това става чрез институции като Съвета на пазителите. Това е орган от 12 члена, половината от които се избират непосредствено от аятолаха, а другата половина - посредством гласоподаване от Меджлиса на страната, само че след селекция и рекомендация на Главния арбитър на Ислямската република, който също бива назначаван от Върховния водач. Това на процедура трансформира Съвета на пазителите като последовател на волята на Али Хаменей. Именно този орган стои при започване на изборния развой в страната, тъй като той има пълномощията да отхвърля разнообразни претенденти, борещи се да влязат в Меджлиса, Съвета на специалистите (това е различен институт, чиято най-важна задача е да показва аятолаха) и президентството. Така да вземем за пример, Съветът на пазителите недопусна необятен набор претенденти от реформаторските и умерени сили в страната да вземат участие на последните избори за всяка една от изброените нагоре институции на страната. Вследствие на това в тях се създаде цялостна доминация на хардлайнерите и консерваторите. Затова в Иран порядъкът е извърнат: изборите са функционалност по-скоро на системата, в сравнение с системата - на изборите.
Предстоящият избор за президент в страната, който ще се организира на 28-ми този месец, не прави изключение. От 80-те претендента за поста, записали се авансово за присъединяване, Съветът на пазителите позволи единствено шестима (този орган нормално не се аргументира за какво е отхвърлил дадена кандидатура). Трима са хардлайнери, двама са консерватори (разликата сред тези категории не е забележителна, само че не и за подценяване) и един е модернизатор. В прочут смисъл и с доза подигравка, може да се каже, че това е напредък от страна на Съвета на пазителите, доколкото на последните президентски избори през 2021-ва година - тогава оня избор планиран, с цел да бъде извоюван от починалия предишния месец президент Ибрахим Раиси - не бе позволен нито един модернизатор. В случая през ситото на Съвета на пазителите е минал един човек, който не е обвързван със средите на религиозния естаблишмънт. Защо, в случай че системата е насочена към маргинализация на реформаторските среди, тя позволява техен представител? Причините за това са няколко.
На първо място, когато системата разрешава явяването на избори на обособени лица, свързани с умерените и реформаторските анклави в страната, това има за цел да увеличи изборната интензивност. Доколкото силовите структури в Иран могат да обезпечат съществуването и базовата резистентност на системата, то нейната легитимност минава точно през високата изборна интензивност. Колкото повече хора вземат участие в изборите, толкоз по-голяма е съпричастността към по този начин заложените правила на държавната уредба. Самият аятолах Али Хаменей е посочвал високата изборна интензивност като мотив в поддръжка на легитимността на системата. А когато умерените и новаторски претенденти не биват допускани до присъединяване на избори за другите институции в Иран, това довежда до ниска изборна интензивност. Така да вземем за пример, тя спадна фрапантно на последните два вота за парламент и на този за президент преди три години. Като всички естествени хора, иранците не обичат да играят в уговорени мачове.
На второ място, когато системата позволява умерени политици и реформатори, това тя гледа да прави пресметливо и по следен метод. Случаят със задаващите се президентски избори, на които бе разрешено присъединяване на реформатора Масуд Пезешкян, е индикативен в това отношение. Пезешкян, да вземем за пример, е азер, в страна, чиято етническа палитра, колкото и да е разнообразна, въпреки всичко има болшинство от перси. Той е и от по-скоро втория ешалон на политиката - парламентарист, някогашен министър на опазването на здравето и заместник-председател на Меджлиса. Не е измежду най-разпознаваемите лица в страната, което си е единствено по себе си проблем, когато има единствено три седмици до изборния ден да промени това. И не на последно място, неговата кандидатура е по-слаба, в сравнение с щеше да бъде тази на реформатора Ешак Джахангири (вицепрезидент на Хасан Рухани) или на прагматично-консервативния Али Лариджани (бивш ръководител на Меджлиса, напоследък той бива определян като сдържан политик, само че това е показателно за степента, в която иранската системата се е изместила в посока на хардлайнерите).
И Джахангири, и Лариджани обаче не бяха позволени от Съвета на пазителите да вземат участие на президентските избори. Впрочем да се яви на тях бе неразрешено и на някогашния президент Махмуд Ахмадинежад, който, макар че е хардлайнер, по-скоро бива възприеман като евентуална неустойчивост за системата, доколкото е по-трудно да бъде следен. Изключването на знакови фигури от електоралната конкуренция - от реформатори, през умерени до хардлайнери - демонстрира, че аятолах Али Хаменей въобще не е надъхан пробно и авантюристичен. Оттук негов приоритет е да задържи цялостен и компактен надзор върху системата, опция за какъвто му осигуряваше президентството на Раиси. В случая даже няма значение, че като глава на изпълнителната власт президентът в Иран е лишен от основни пълномощия и постоянно действа като изкупителна жертва на аятолаха за недъзите на системата (какъвто бе казусът с Хасан Рухани).
По образеца на последните президентски избори преди три години, по този начин и на идните такива, системата се пробва да програмира крайния излаз на електоралната конкуренция. Оттук посочените за любимци за спечелването на президентския пост са Мохамед Багер Галибаф и Саид Джалили.
Галибаф е кадър на Ислямската революционна армия и имаше тясно другарство с убития преди години Касем Сюлеймани (свързаните с Пасдаран медии в страната започнаха да го подкрепят). В политиката обаче оставя диря като дълготраен кмет на Техеран, а сега е ръководител на Меджлиса. По отношение на идеологическото му позициониране през последните години Галибаф се пробва да се ребрандира като закостенял политик-технократ. Основният плюс на кандидатурата му се състои точно в това, че той мисли освен през призмата на тесните катехизиси на преобладаващата системата идеология, само че и през прагматизма. Основният му минус обаче е, че неговата електорална поддръжка понижава (това се видя и в резултата му на последните избори за Парламент, за който той се кандидатира от Техеран, където бе задминат по резултат от няколко хардлайнери). Името му също по този начин е забъркано и в корупционни кавги.
Джалили е някогашен секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран (това е значим орган, имащ отношение към стратегическите решения в страната, изключително на фона на маргинализацията на Меджлиса) и пореден критик на Запада, в това число и на подписаната през 2015-та година Ядрена договорка. Джалили е хардлайнер. Неговият плюс и минус е еднакъв: той е най-близкостоящият до аятолах Али Хаменей претендент. Но в случай че още през 2017-та година стана ясно, че аятолахът си е избрал за президент на страната Ибрахим Раиси (тогава обаче той бе надвит от умерения Хасан Рухани), то на този стадий няма толкоз очевидни индикации върху кого всред Джалили и Галибаф е благословията на Хаменей.
Това, което прави задачата на реформатора Масуд Пезешкян още по-трудна, е, че той би трябвало да се бори освен с конкуренцията на другите кандидатури, само че и със самата система. Само по себе си обаче това не го обрича обезателно на крах, доколкото Хасан Рухани, който бе президент на страната в осемгодишния интервал сред 2013 и 2021-ва година, е най-скорошният образец за това по какъв начин е допустимо президентската институция да бъде извоювана от претендент, който се изправя против хардлайнерите в страната. Шансовете на Пезешкян се усилват автоматизирано единствено от това, че той е единственият претендент на реформаторите, до момента в който вотът на последователите на статуквото ще се раздели сред останалите петима претенденти (вероятно по-голямата част от тях ще се откажат в процеса на акцията, подкрепяйки било Джалили, било Галибаф). А това, че Пезешкян е азер, има и своите преимущества, защото това може да активизира малцинствата в негова поддръжка (по принцип азерите и кюрдите в Иран гласоподават най-вече за умерените и новаторски насочени претенденти в близкоизточната страна). И за разлика от съперниците му за президентския пост, Пезешкян не е отрицателно натоварена фигура, доколкото името му не е било замесвано в кавги.
Ключовият въпрос за вероятността му за триумф обаче остава дали той ще успее да стимулира гласоподавателите, които на последните избори за Меджлис и президент не излязоха да гласоподават, да го поддържат. Съображенията на тези умерени и новаторски електорални сегменти са двояки. Един път, Пезешкян надалеч не е техният първи избор за претендент. Втори път, съгласно тях той е оставен да взе участие, с цел да загуби, само че правейки това, да легитимира режима чрез увеличението на интензивността в изборния ден. Въпреки това, Пезешкян към този момент си завоюва поддръжката на знакови лица от реформаторския и сдържан бранш на страната в лицето на Мохамед Реза Ареф, Ешаг Джахангири, Мохамед Джавад Зариф и други.
Реформаторските и умерени среди в Иран по принцип са привикнали съдията да свири против тях. От 2020-та година насам обаче арбитърът или въобще не им разрешава да излязат на терена, или в случай че ги допусне до него, им дефинира състава. А изходът на президентските избори в страната ще зависи от това дали последователите на глобения тим ще посрещнат поканата за уговорено съревнование с незаинтересованост или с яд.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ