Гусман ще пробва по-добър начин за справяне с дълговите кризи
Един от главните стопански уроци на предишното десетилетие е, че политиката на сурови икономии не работи. Гърция и голям брой други страни са осъзнали, че не може да се реализира напредък, когато и частният, и общественият бранш орязват разноските. Математиката в тази ситуация просто не прави работа. Но до момента в който политиците и обществеността като цяло са стигнали.до това умно умозаключение, виновните стопански фактори и финансовите пазари не са - най-малко до момента.
Такива са заключенията на Рана Форохар - стопански коментатор и редактор във "Файнешъл таймс " и световен стопански анализатор на CNN, които тя излага в позиция, оповестена във връзка избора на Мартин Гусман за министър на стопанската система на Аржентина през предходната седмица. Назначението бе последвано от стабилизация както на цените на аржентинските облигации, по този начин и на аржентинското песо. Бе установен и значим поврат в стандартното разбиране по какъв начин да се оздравяват фалиращи народи. То е и следващата стъпка в най-значимата за нашето време икономическа смяна - преходът от интервала на натрупването на благосъстояние, почнало през 80-е години на предишния век, към ера на неговото разпределение.
На пръв взор пазарният оптимизъм във връзка с Гусман е неправилен. Защото, в последна сметка, той е индивидът, упорствал за правилловия лауреат и критик на МВФ - Джоузеф Стиглиц,
Гусман схваща, че нациите, борещи се да останат над повърхността имат потребност от задоволително въздух, с цел да порастват. И в случай че са заключени в нереалистични стратегии за погасяване на отговорностите, те по-скоро ще банкрутират наново. Гусман е и един от създателите на книга, която е написал взаимно с ментора си, в която се твърди, че преструктурирането на държавните задължения идва прекомерно късно и на прекомерно дребни порции. И това е една от аргументите повече от половината от тях в границите на идващите три до седем години да бъдат преоформяни още веднъж или да спре обслужването им.
Ако Гусман приложи концепциите си на процедура, това безусловно ще вгорчи живота на вложители от рода на американския милиардер Пол Сингър и ще им попречи да се "хвърлят " върху просрочените задължения и да осъществят нечувано високи облаги от тях. Да напомним, че след съвсем 15-годишна правна борба с Аржентина хеджинговият фонд на Сингър "Елиът кепитъл " реализира напролет на 2016-а извънсъдебно съглашение с държавното управление на тогавашния аржентински президент Маурисио Макри за необслужвани облигации с номинал 617 млн. щ. $. Съгласно подписания контракт Сингърс си тръгнал с 2.4 милиарда $ или с облага по главницата от съвсем 389%. Според разбор на правосъдните документи, изработен от Гусман обаче,милиардерът е купил въпросните облигации за жестоко 117 млн. $. Което прави прихода от инвестицията четирицифрен.
Борбата на американския милиардер с аржентинските управляващи датира от 2001-а когато страната стопира да обслужва отговорности на сума 80 милиарда $. Деветдесет и три % от кредиторите на страната се съгласяват да получат едвам 30% от дължимото. Докато останалите, в това число "Елиът кепитъл ", още няколко други хеджингови фондове и някои дребни самостоятелни кредитори отхвърлят да се включат в договорката и првят всичко допустимо да отрежат достъпа на Аржентина до международните финансови пазари. След като Макри се съгласи на съглашение с тях, единият от "дисидентите " - "Брейсбридж кепитъл ", който е купил облигации за към 120 млн. $, е получил близо 1.1 милиарда $, съгласно правосъдните документи. Друг хеджингов фонд - "Орилиъс ", пък си тръгнал с съвсем 759 млн. $ за добити облигации с номинал 299 млн. $. Заради тактиката им в тази ситуация с аржентинските облигации хеджинговите фондове бяха оприличени от интернационалната общественост на "хищници " и "финансови терористи ". А Гусман изиска основаването на интернационален съд за банкрутите, който да направи невероятно "кредитори измамници " да употребяват юридически арбитраж, с цел да прескочат кредитната опашка и да притискат страните длъжници за сметка на другите притежатели на необслужвани дългови бумаги и на търпящите им ограничения нации.
Традиционният метод за справяне с рецесиите на държавните задължения през последните 40 години, практикуван от МВФ и от Световната банка, бе да се дава приоритет на ползите на частните кредитори над всички останали, в това число на елементарните жители. Тази тактика обаче води до обстановки сходни на тази в Гърция, където напъните да се усилят опциите за по-реално ръководство и обслужване на отговорностите докара до 25% спад на Брутният вътрешен продукт. Това освен понижи вероятността те да бъдат погасени, само че сътвори и политическа поляризация, която раздалечи още по-сериозно ползите на политици и кредитори.
До ден сегашен съществуват големи разлики сред тези, които имат вяра във "фискалната дисциплинираност " и по-прогресивните видове политики, които са подготвени да одобряват мъчителната действителност, че аскетизмът основава средностатистически жители. И Гусман може да успее да запълни тази бездна. Според професор Стиглиц "Мартин е страховит в математическите модели и в комплицираните теории, само че се интересува също и от измененията в действителния свят ". И на процедура през последните няколко години поделя времето си сред университетския живот в Ню Йорк и обърканата действителност в родината си. Дълговите рецесии са комплицирани и спорни и да се одобри за верен един единствен метод за справяне с "нациите прахосници " и с "кредитните конвулсии ", би означавало да се вземат политически решения, които най-после ще създадат всички по-бедни.
Мартин Гусман ще има опция да покаже в Аржентина, че в света има място и за по-нетрадиционен метод. Той към този момент подхваща бързи ограничения да организира договарянията за дълга на страната си по този начин, че тя да може още веднъж да бележи напредък - единственият метод да стане допустимо издължаването към кредиторите й.
Това води освен националните стопански системи в вярната посока, само че и възприемането на политическата спестовност по съответен метод. Реалните събития не се случват в черна кутия. В действителния свят има действителни "издънки " - стопански и политически - когато бъде разрешено на кредиторите да прередят примерно пенсионерите.
Очевидно, мощно задлъжнелите страни като Аржентина не могат да имат всичко. Но това би трябвало да се отнася и за частния бранш. В момента в международен мащаб е насъбран доста по-солиден дълг, в сравнение с е бил преди финансовата рецесия през 2008-а. И тъкмо в този момент държавните управления са напът да паднат в клопката му. Така че, да им се помогне да открият по-добър метод за изплащането му, ще е в полза на всички наранени от това положение.
Такива са заключенията на Рана Форохар - стопански коментатор и редактор във "Файнешъл таймс " и световен стопански анализатор на CNN, които тя излага в позиция, оповестена във връзка избора на Мартин Гусман за министър на стопанската система на Аржентина през предходната седмица. Назначението бе последвано от стабилизация както на цените на аржентинските облигации, по този начин и на аржентинското песо. Бе установен и значим поврат в стандартното разбиране по какъв начин да се оздравяват фалиращи народи. То е и следващата стъпка в най-значимата за нашето време икономическа смяна - преходът от интервала на натрупването на благосъстояние, почнало през 80-е години на предишния век, към ера на неговото разпределение.
На пръв взор пазарният оптимизъм във връзка с Гусман е неправилен. Защото, в последна сметка, той е индивидът, упорствал за правилловия лауреат и критик на МВФ - Джоузеф Стиглиц,
Гусман схваща, че нациите, борещи се да останат над повърхността имат потребност от задоволително въздух, с цел да порастват. И в случай че са заключени в нереалистични стратегии за погасяване на отговорностите, те по-скоро ще банкрутират наново. Гусман е и един от създателите на книга, която е написал взаимно с ментора си, в която се твърди, че преструктурирането на държавните задължения идва прекомерно късно и на прекомерно дребни порции. И това е една от аргументите повече от половината от тях в границите на идващите три до седем години да бъдат преоформяни още веднъж или да спре обслужването им.
Ако Гусман приложи концепциите си на процедура, това безусловно ще вгорчи живота на вложители от рода на американския милиардер Пол Сингър и ще им попречи да се "хвърлят " върху просрочените задължения и да осъществят нечувано високи облаги от тях. Да напомним, че след съвсем 15-годишна правна борба с Аржентина хеджинговият фонд на Сингър "Елиът кепитъл " реализира напролет на 2016-а извънсъдебно съглашение с държавното управление на тогавашния аржентински президент Маурисио Макри за необслужвани облигации с номинал 617 млн. щ. $. Съгласно подписания контракт Сингърс си тръгнал с 2.4 милиарда $ или с облага по главницата от съвсем 389%. Според разбор на правосъдните документи, изработен от Гусман обаче,милиардерът е купил въпросните облигации за жестоко 117 млн. $. Което прави прихода от инвестицията четирицифрен.
Борбата на американския милиардер с аржентинските управляващи датира от 2001-а когато страната стопира да обслужва отговорности на сума 80 милиарда $. Деветдесет и три % от кредиторите на страната се съгласяват да получат едвам 30% от дължимото. Докато останалите, в това число "Елиът кепитъл ", още няколко други хеджингови фондове и някои дребни самостоятелни кредитори отхвърлят да се включат в договорката и првят всичко допустимо да отрежат достъпа на Аржентина до международните финансови пазари. След като Макри се съгласи на съглашение с тях, единият от "дисидентите " - "Брейсбридж кепитъл ", който е купил облигации за към 120 млн. $, е получил близо 1.1 милиарда $, съгласно правосъдните документи. Друг хеджингов фонд - "Орилиъс ", пък си тръгнал с съвсем 759 млн. $ за добити облигации с номинал 299 млн. $. Заради тактиката им в тази ситуация с аржентинските облигации хеджинговите фондове бяха оприличени от интернационалната общественост на "хищници " и "финансови терористи ". А Гусман изиска основаването на интернационален съд за банкрутите, който да направи невероятно "кредитори измамници " да употребяват юридически арбитраж, с цел да прескочат кредитната опашка и да притискат страните длъжници за сметка на другите притежатели на необслужвани дългови бумаги и на търпящите им ограничения нации.
Традиционният метод за справяне с рецесиите на държавните задължения през последните 40 години, практикуван от МВФ и от Световната банка, бе да се дава приоритет на ползите на частните кредитори над всички останали, в това число на елементарните жители. Тази тактика обаче води до обстановки сходни на тази в Гърция, където напъните да се усилят опциите за по-реално ръководство и обслужване на отговорностите докара до 25% спад на Брутният вътрешен продукт. Това освен понижи вероятността те да бъдат погасени, само че сътвори и политическа поляризация, която раздалечи още по-сериозно ползите на политици и кредитори.
До ден сегашен съществуват големи разлики сред тези, които имат вяра във "фискалната дисциплинираност " и по-прогресивните видове политики, които са подготвени да одобряват мъчителната действителност, че аскетизмът основава средностатистически жители. И Гусман може да успее да запълни тази бездна. Според професор Стиглиц "Мартин е страховит в математическите модели и в комплицираните теории, само че се интересува също и от измененията в действителния свят ". И на процедура през последните няколко години поделя времето си сред университетския живот в Ню Йорк и обърканата действителност в родината си. Дълговите рецесии са комплицирани и спорни и да се одобри за верен един единствен метод за справяне с "нациите прахосници " и с "кредитните конвулсии ", би означавало да се вземат политически решения, които най-после ще създадат всички по-бедни.
Мартин Гусман ще има опция да покаже в Аржентина, че в света има място и за по-нетрадиционен метод. Той към този момент подхваща бързи ограничения да организира договарянията за дълга на страната си по този начин, че тя да може още веднъж да бележи напредък - единственият метод да стане допустимо издължаването към кредиторите й.
Това води освен националните стопански системи в вярната посока, само че и възприемането на политическата спестовност по съответен метод. Реалните събития не се случват в черна кутия. В действителния свят има действителни "издънки " - стопански и политически - когато бъде разрешено на кредиторите да прередят примерно пенсионерите.
Очевидно, мощно задлъжнелите страни като Аржентина не могат да имат всичко. Но това би трябвало да се отнася и за частния бранш. В момента в международен мащаб е насъбран доста по-солиден дълг, в сравнение с е бил преди финансовата рецесия през 2008-а. И тъкмо в този момент държавните управления са напът да паднат в клопката му. Така че, да им се помогне да открият по-добър метод за изплащането му, ще е в полза на всички наранени от това положение.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ