Илия Темков - основателят на "Мартенски музикални дни"
Един от новаторите в българската симфонична музика, индивидът, който основава " Мартенски музикални дни " и други фестивали и състезания и дава началото на първите музикално-образователни концерти и лектории в България, е Илия Темков. Големият български диригент до последно е предан на музиката - тя е неговият живот и над половин век той ѝ служи също като композитор, музиковед, оперен критик и журналист, издател, преподавател, музикален шеф.
Илия Темков е роден на 28 февруари 1923 година в София и през 1949-а завършва Теоретичния отдел на Музикалната академия в столицата. Но още преди този момент се занимава професионално с музика, а по време на следването си (1944-1948 г.) е музикален началник на детско-юношеския отдел и щатен композитор към Радио София (сега БНР), като в този интервал написа доста детски и хорови песни и музика към радиопиеси.
Пак по това време - сред 1945 и 1951 година, е музиколог към Софийската филхармония, а през 1950-а основава и управлява в продължение на две години хора при филхармонията. От 1951 до 1956 година работи като диригент на Пловдивската филхармония.
През 1957 година Темков отпътува за Източна Германия и две години специализира при Хайнц Бонгарц (1894-1978) - първия художествен началник на Дрезденската филхармония в Германска демократична република. В допълнение - по същота време изучава и история на немската музика в Хумболтовия университет на Берлин.
В Германия Илия Темков изнася и концерти - в Берлин, Ваймар, Дрезден, Лайпциг и Хале. Сред оркестрите, с които концертира, са Дрезденската Щатскапеле и Лайпцигския Гевандхаус. В интервала 1958-1960 година е щатен диригент на оркестъра на Радио Берлин и съумява да реализира повече от 100 записа с българска и немска класическа или модерна музика.
През 1960 година се завръща в родината и се открива в Русе, където става основен диригент на Държавния симфоничен оркестър в града, продължавайки делото на учителя си Саша Попов.
През 1972 г. е назначен за живописен началник на Ансамбъла за песни и танци на Българската национална войска. Бил е и диригент на симфоничния оркестър, част от Шуменската филхармония.
Така звучи формалната визитка на Илия Темков. Но зад нея се крият и множество други негови действия, които ще останат в историята на българската музика. Защото композиторът през целия си живот работи точно за музиката, не за персонална полза.
На Темков изискуем фестивала „ Мартенски музикални дни ”. Той го основава още през 1961 година в съдействие с Берлинското радио, а през идващите години го налага като най-сериозния конгрес на българската симфонична просвета. За фестивала Темков кани редица първокласни задгранични оркестри, солисти и диригенти. По негова концепция в Русе звучат за първи път в България огромни симфонични и кантатно-ораториални произведения от наши и международни създатели.
Пак Темков замисля и осъществя първия у нас конкурс „ Млади български реализатори “, почнал през 1967 година под егидата на Русенската филхармония. Този конкурс дава път на много млади дарования, като световноизвестният цигулар Минчо Минчев е първият негов лауреат.
Диригентът полага основите и на втория русенски фестивал „ Зимни музикални вечери ”, станал модел за сходни прояви в София, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Бургас. На този фестивал години наред звучи подбрана музика от разнообразни столетия, стилове, създатели и национални школи.
Темков оставя следа и в музикалната рецензия и журналистика. Написал е голям брой публикации, мнения, рецензии за печата в цялата страна. Той е издател и основен редактор на първия и към този момент единствен музикален вестник у нас „ Музикален живот ” (1980-83 г.), известно време е и основен редактор на сп.„ Музикални хоризонти ”.
Музикантът прави доста и за развиването на Русенската филхармония - и като основен диригент, и като шеф. Той разширява и обогатява репертоара ѝ; организира креативния процес; увеличава състава, като притегля към него и филхармоничения хор „ Дунавски звуци ”; организира първия камерен оркестър и първите камерни ансамбли; прави радиозаписи, измежду които и първата грамофонна плоча с музика на Моцарт и Шуберт у нас; извежда Филхармонията на първите ѝ задгранични турнета - в Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин, Виена.
Пак Темков кани в Русе доста видни немски, румънски, френски, руски музиканти. В града идват Курт Мазур - тогава един от младите, само че към този момент прочули се диригенти на Гевандхаус оркестър, Йосиф Конта, Юрий Темирканов, Жан Бернар Помие, както и много международно приети впоследствие диригенти, реализатори и композитори.
В Русенската филхармония Темков дава път на младите си сътрудници и постоянно оставя палката в ръцете на някой правещ прощъпалника си диригент, като да вземем за пример Емил Табаков. Пак той назначава Табаков за оркестрант-контрабасист, откакто даровитият музикант е изключен поради отсъствия от Музикалната гимназия.
Освен всичко Илия Темков развива и просветителна музикална активност в Русе и го трансформира в музикален град. Той дава началото на първите „ часове по музика ”, трансформирали се тогава в традиция за децата от I до XI клас. Организира и популярните неделни матинета в зала „ Филхармония ” на Дома на културата, където води и лектории. В Русе още се помнят неговите лекции за немски композитори и произведения - Бах, Бетовен, Брамс, Рихард Щраус и др. Но Темков има също по този начин особено отношение към българските композитори, като изнася голям брой концерти с творби от Панчо Владигеров, Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Александър Райчев.
За изключителния му принос в българската музикална просвета през 1983 година Илия Темков е награден с държавния медал “Народна Република България - II степен ". Големият диригент и музикален деятел си отива на 79-годишна възраст от този свят на 7 декември 2002 година след дълготрайно боледуване.
Илия Темков е роден на 28 февруари 1923 година в София и през 1949-а завършва Теоретичния отдел на Музикалната академия в столицата. Но още преди този момент се занимава професионално с музика, а по време на следването си (1944-1948 г.) е музикален началник на детско-юношеския отдел и щатен композитор към Радио София (сега БНР), като в този интервал написа доста детски и хорови песни и музика към радиопиеси.
Пак по това време - сред 1945 и 1951 година, е музиколог към Софийската филхармония, а през 1950-а основава и управлява в продължение на две години хора при филхармонията. От 1951 до 1956 година работи като диригент на Пловдивската филхармония.
През 1957 година Темков отпътува за Източна Германия и две години специализира при Хайнц Бонгарц (1894-1978) - първия художествен началник на Дрезденската филхармония в Германска демократична република. В допълнение - по същота време изучава и история на немската музика в Хумболтовия университет на Берлин.
В Германия Илия Темков изнася и концерти - в Берлин, Ваймар, Дрезден, Лайпциг и Хале. Сред оркестрите, с които концертира, са Дрезденската Щатскапеле и Лайпцигския Гевандхаус. В интервала 1958-1960 година е щатен диригент на оркестъра на Радио Берлин и съумява да реализира повече от 100 записа с българска и немска класическа или модерна музика.
През 1960 година се завръща в родината и се открива в Русе, където става основен диригент на Държавния симфоничен оркестър в града, продължавайки делото на учителя си Саша Попов.
През 1972 г. е назначен за живописен началник на Ансамбъла за песни и танци на Българската национална войска. Бил е и диригент на симфоничния оркестър, част от Шуменската филхармония.
Така звучи формалната визитка на Илия Темков. Но зад нея се крият и множество други негови действия, които ще останат в историята на българската музика. Защото композиторът през целия си живот работи точно за музиката, не за персонална полза.
На Темков изискуем фестивала „ Мартенски музикални дни ”. Той го основава още през 1961 година в съдействие с Берлинското радио, а през идващите години го налага като най-сериозния конгрес на българската симфонична просвета. За фестивала Темков кани редица първокласни задгранични оркестри, солисти и диригенти. По негова концепция в Русе звучат за първи път в България огромни симфонични и кантатно-ораториални произведения от наши и международни създатели.
Пак Темков замисля и осъществя първия у нас конкурс „ Млади български реализатори “, почнал през 1967 година под егидата на Русенската филхармония. Този конкурс дава път на много млади дарования, като световноизвестният цигулар Минчо Минчев е първият негов лауреат.
Диригентът полага основите и на втория русенски фестивал „ Зимни музикални вечери ”, станал модел за сходни прояви в София, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Бургас. На този фестивал години наред звучи подбрана музика от разнообразни столетия, стилове, създатели и национални школи.
Темков оставя следа и в музикалната рецензия и журналистика. Написал е голям брой публикации, мнения, рецензии за печата в цялата страна. Той е издател и основен редактор на първия и към този момент единствен музикален вестник у нас „ Музикален живот ” (1980-83 г.), известно време е и основен редактор на сп.„ Музикални хоризонти ”.
Музикантът прави доста и за развиването на Русенската филхармония - и като основен диригент, и като шеф. Той разширява и обогатява репертоара ѝ; организира креативния процес; увеличава състава, като притегля към него и филхармоничения хор „ Дунавски звуци ”; организира първия камерен оркестър и първите камерни ансамбли; прави радиозаписи, измежду които и първата грамофонна плоча с музика на Моцарт и Шуберт у нас; извежда Филхармонията на първите ѝ задгранични турнета - в Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин, Виена.
Пак Темков кани в Русе доста видни немски, румънски, френски, руски музиканти. В града идват Курт Мазур - тогава един от младите, само че към този момент прочули се диригенти на Гевандхаус оркестър, Йосиф Конта, Юрий Темирканов, Жан Бернар Помие, както и много международно приети впоследствие диригенти, реализатори и композитори.
В Русенската филхармония Темков дава път на младите си сътрудници и постоянно оставя палката в ръцете на някой правещ прощъпалника си диригент, като да вземем за пример Емил Табаков. Пак той назначава Табаков за оркестрант-контрабасист, откакто даровитият музикант е изключен поради отсъствия от Музикалната гимназия.
Освен всичко Илия Темков развива и просветителна музикална активност в Русе и го трансформира в музикален град. Той дава началото на първите „ часове по музика ”, трансформирали се тогава в традиция за децата от I до XI клас. Организира и популярните неделни матинета в зала „ Филхармония ” на Дома на културата, където води и лектории. В Русе още се помнят неговите лекции за немски композитори и произведения - Бах, Бетовен, Брамс, Рихард Щраус и др. Но Темков има също по този начин особено отношение към българските композитори, като изнася голям брой концерти с творби от Панчо Владигеров, Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Александър Райчев.
За изключителния му принос в българската музикална просвета през 1983 година Илия Темков е награден с държавния медал “Народна Република България - II степен ". Големият диригент и музикален деятел си отива на 79-годишна възраст от този свят на 7 декември 2002 година след дълготрайно боледуване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ