Андре Вейл - математикът с невероятна съдба
Един от най-значимите математици на ХХ век Андре Вейл е роден на днешния 6 май през 1906 година Той е един от петимата създатели и неофициални водачи на известната математическа група, която издава серия писания под груповия псевдоним „ Никола Бурбаки “ с цел да опитат да дадат единно изложение на математиката.
Вейл работи главно по теорията на непрекъснатите групи и нереалната алгебрична геометрия, където вкарва понятието " нереално алгебрично разнообразие ". Разработва общата идея за равномерните пространства и алгебрико-геометрични подходи за решението на задания от региона на доктрина на числата. Едно от най-големите му достижения е доказателството за хипотезата на Риман за конгруентните зета функционалности на алгебричните функционални полета.
Андре Вейл е професор в Института за перспективни проучвания в Принстън от 1958 година Написал е 15 книги и доста научни писания. Той е почетен член на Лондонското математическо общество (от 1959 г.) и на Френската академия на науките. Отказал е всяка покана за почетни докторски степени от който и да е университет. През 1979 г. печели авторитетния приз " Волф " дружно със руския математик Андрей Колмогоров, а през 1980-а взима и премията " Стийл " на Американското математическо общество. През 1994 година получава и премията " Киото " на японската фондация " Инамори ".
Зад тези сухи обстоятелства обаче стои един изпълнен с превратности живот, отдаден на математиката.
Андре Вейл е роден в еврейско семейство. Майка му Саломеа Райнхерц (1879-1965), известна като Селма, е потомка на съветски евреи, емигрирали в Австрия, а татко му Бернар Вейл (1872-1955) е бил доктор от Страсбург. Вейл има и сестра - Симон (1909-1943).
Тъй като сем. Вейл е от Елзас, то е имало право да избере френска народност и го прави, като се премества в Париж. Бернар и Селма подписват брак точно в столицата през 1905 година, а Андре се ражда на идната година.
Майка му е индивидът, който го възпламенява към ученето и го научава да чете, още когато е на 4 година Когато става на 6 "...майка ми избра една изключителна начална учителка - мадмоазел Шантрьой, която преподаваше на 10-годишни (втори клас) в лицея " Монтан ". След няколко месеца уроци тя ме счете за задоволително кадърен, макар че бях прекомерно дребен, да се причисля към нейния клас ", споделя Вейл.
Втората образователна година в учебно заведение стартира даже още по-добре за Андре - той е подложен в елитния лист на възпитаници, на които преподава господин Монбеж - " необикновен преподавател, цялостен с нетрадиционни хрумвания ".
През 1914 година обаче избухва Първата международна война. Бащата на Андре постъпва като доктор в армията и фамилията го следва по градовете, където той работи във военни лечебни заведения. По това време момчето се влюбва в математиката. Когато Бернар Вейл е изпратен в Алжир, фамилията се мести в Шартр, където Андре още веднъж посещава лицей. През октомври 1917-а бащата се прибира и всички се реалокират в Лавал, а Андре е частен възпитаник до завръщането в Париж. В столицата е приет в лицея " Сен Луи ", където наваксва пропуснатото по математика по време на честите местения.
Но освен математиката го завладява - той се увлича по пътуванията и езиците. Когато е на 16 прочита поемата " Бхадават Гита " на санскритски. Сам научава латински и типичен гръцки и чете в оригинал Омир и Платон. По време на хранене в фамилията постоянно се приказва на немски или британски. Вейл също по този начин доста харесва европейската литература, изкуство и музика.
През 1921 г. той среща математика Жак Адамар, който му дава отличен съвет. И когато Андре печели математически награди в лицея, избира вместо пари (след консултация с Адамар) книги. Така се снабдява с трите тома на " Курс по разбор " от Камий Жордан и с " Трактат по естествена философия " на Уилям Томсън и Петер Тайт. По това време относителността е вълнуваща нова тематика и Вейл прочита обяснението на Артър Едингтън на теорията на Айнщайн. Завършва " Сен Луи " през 1922-а и се записва във Висшето еталонно учебно заведение в Париж.
" Там студентите бяха разграничени по групи. Първата ми работа, даже преди началото на образователната година, бе да си намеря подобаващи състуденти. Бяхме петима... ", написа Вейл.
Другите са Ив Рокар, Жан Делсартр, Пол Лаберен и Жан Барбот, също известни математици. Вейл посещава и семинара на Адамар, където даже изнася лекция. Освен това върви на математическите курсове на А.Льобеск и Ш.Пикар. И учи санскритски в Сорбоната. Завършва през 1925 година като отличник на випуска, въпреки да връща празен лист на изпита по рационална механика, защото не я счита за част от математиката.
След дипломирането си Вейл изкарва лятото във Френските Алпи, където пробва за позволи Диофантовите уравнения. После отива в Рим за 6 месеца със стипендия от Сорбоната и върви на лекции на Вито Волтера и Франческо Севери, само че и самичък изнася такава за Предположението на Мордел. Едновременно учи и изобразяване. Със стипендия на фондация Рокфелер отива в Гьотинген и е там съвсем през цялата1927 година, като прави първото си огромно математическо проучване - на теорията за алгебричните криви. В немския град Вейл среща Ришар Куран, Еми Ньотер и други математици, с които постоянно дискутира.
След завръщането си става докторант в Университета на Париж под опеката на Адамар и стартира да доразработва концепциите си за алгебричните криви. Но Адамар упорства блестящият му възпитаник да се прицели по-нависоко и да опита да потвърди Предположението на Мордел. Вейл не се съгласява. " Решението ми бе умно: лиши повече от половин век да се потвърди Предположението на Мордел ", написа по-късно.
Той става лекар през 1928 година с дисертация " Аритметика на алгебричните криви " и незабавно е взет на наложителна военна работа (1928-29 г.), откъдето се уволнява с чин лейтенант. След това пътува много, само че най-дълго остава в Мюсюлманския университет на Хайдерабад (1930-32). Дори разисква с министъра на образованието Сайед Масуд да оглави бъдеща катедра " Френска цивилизация ", само че Масуд първо дава обещание, а след това се отмята, като му предлага катедра " Математика ". Вейл отхвърля и се прибира вкъщи, само че при престоя си в Индия е употребявал всяка опция да пътува и да се потопи в нейната просвета, религии, литература, история, археология.
Във Франция Вейл стартира работа в Университета на Страсбург. Тогава там преподава и Анри Картан и двамата прекарват дълги вечери в задълбочени диалози. В Страсбург през 1934 година Вейл става съосновател на групата " Никола Бурбаки ". Повод за обединяването на напъните е, че Картан се чуди по какъв начин да преподава по-добре по диференциално и интегрално броене, тъй като учебникът не коства. Вейл му оказва помощ с създаването на нов.
Впрочем, различен от създателите на " Никола Бурбаки " е Рене дьо Посел, а през 1937 година Вейл се дами за досегашната му жена - Евелин, с която след това имат две дъщери - Силви (род.1942 г.) и Николет (1946).
Втората международна война ужасява математика. Когато е оповестена, той е във Финландия и решава да избегне нова военна работа и да замине за Съединени американски щати. Но тогава не е лесно да се напусне Европа и Вейл е задържан. А когато в стаята му намират писма на съветски, работата става дебела (писмата са от съветския математик Лев Понтрягин за математически изследвания).
" Писмата им се видяха подозрителни. Откриха и няколко ролки стенописна хартия в шкафа. Обяснението, че това е текст на Балзак, им се видя пресилено. Освен това имах и пакет с визитки на Никола Бурбаки, член на Кралската академия на Полдавия ", написа Вейл.
По-късно излиза наяве, че Вейл е бил пред разстрел и го е избавило единствено мощното покровителство на финландския математик Ролф Невалина. Французинът е освободен на 12 декември 1939 година и през Швеция и Англия е откаран във Франция, където е вкаран в пандиза.
Там все пак му позволяват да получава книги и писма и продължава да работи. Именно в пандиза Вейл потвърждава хипотезата на Риман за криви над крайни полета. Но животът му е в заплаха - тъй като е евреин и тъй като сестра му Симон е от водачите на френската опозиция. Затова Вейл взема решение, че ще е по-безопасно да бъде в армията. Подава искане, организира се фиктивен развой през май 1940 година, след който той е изпратен да служи като редови войник.
Но още през януари 1941 г. му се открива късмет и той се измъква от Франция със фамилията си. В Съединени американски щати, подсилен от фондация " Рокфелер ", отива в Пенсилвания и преподава в колежа " Хавърфорд " и в университета " Лихай ". През 1945 година приема позиция в Университета на Сао Паоло в Бразилия, само че през 1947-а се връща и работи в Чикагския университет 11 година
От 1958 година Вейл стартира работа в Института за перспективни проучвания в Принстънския университет и се пенсионира през 1976, ставайки почетен професор, само че и след отдръпването си продължава да работи и да прави проучвания. Големият математик умря на 92 г. в Принстън на 6 август 1998 г.
Вейл работи главно по теорията на непрекъснатите групи и нереалната алгебрична геометрия, където вкарва понятието " нереално алгебрично разнообразие ". Разработва общата идея за равномерните пространства и алгебрико-геометрични подходи за решението на задания от региона на доктрина на числата. Едно от най-големите му достижения е доказателството за хипотезата на Риман за конгруентните зета функционалности на алгебричните функционални полета.
Андре Вейл е професор в Института за перспективни проучвания в Принстън от 1958 година Написал е 15 книги и доста научни писания. Той е почетен член на Лондонското математическо общество (от 1959 г.) и на Френската академия на науките. Отказал е всяка покана за почетни докторски степени от който и да е университет. През 1979 г. печели авторитетния приз " Волф " дружно със руския математик Андрей Колмогоров, а през 1980-а взима и премията " Стийл " на Американското математическо общество. През 1994 година получава и премията " Киото " на японската фондация " Инамори ".
Зад тези сухи обстоятелства обаче стои един изпълнен с превратности живот, отдаден на математиката.
Андре Вейл е роден в еврейско семейство. Майка му Саломеа Райнхерц (1879-1965), известна като Селма, е потомка на съветски евреи, емигрирали в Австрия, а татко му Бернар Вейл (1872-1955) е бил доктор от Страсбург. Вейл има и сестра - Симон (1909-1943).
Тъй като сем. Вейл е от Елзас, то е имало право да избере френска народност и го прави, като се премества в Париж. Бернар и Селма подписват брак точно в столицата през 1905 година, а Андре се ражда на идната година.
Майка му е индивидът, който го възпламенява към ученето и го научава да чете, още когато е на 4 година Когато става на 6 "...майка ми избра една изключителна начална учителка - мадмоазел Шантрьой, която преподаваше на 10-годишни (втори клас) в лицея " Монтан ". След няколко месеца уроци тя ме счете за задоволително кадърен, макар че бях прекомерно дребен, да се причисля към нейния клас ", споделя Вейл.
Втората образователна година в учебно заведение стартира даже още по-добре за Андре - той е подложен в елитния лист на възпитаници, на които преподава господин Монбеж - " необикновен преподавател, цялостен с нетрадиционни хрумвания ".
През 1914 година обаче избухва Първата международна война. Бащата на Андре постъпва като доктор в армията и фамилията го следва по градовете, където той работи във военни лечебни заведения. По това време момчето се влюбва в математиката. Когато Бернар Вейл е изпратен в Алжир, фамилията се мести в Шартр, където Андре още веднъж посещава лицей. През октомври 1917-а бащата се прибира и всички се реалокират в Лавал, а Андре е частен възпитаник до завръщането в Париж. В столицата е приет в лицея " Сен Луи ", където наваксва пропуснатото по математика по време на честите местения.
Но освен математиката го завладява - той се увлича по пътуванията и езиците. Когато е на 16 прочита поемата " Бхадават Гита " на санскритски. Сам научава латински и типичен гръцки и чете в оригинал Омир и Платон. По време на хранене в фамилията постоянно се приказва на немски или британски. Вейл също по този начин доста харесва европейската литература, изкуство и музика.
През 1921 г. той среща математика Жак Адамар, който му дава отличен съвет. И когато Андре печели математически награди в лицея, избира вместо пари (след консултация с Адамар) книги. Така се снабдява с трите тома на " Курс по разбор " от Камий Жордан и с " Трактат по естествена философия " на Уилям Томсън и Петер Тайт. По това време относителността е вълнуваща нова тематика и Вейл прочита обяснението на Артър Едингтън на теорията на Айнщайн. Завършва " Сен Луи " през 1922-а и се записва във Висшето еталонно учебно заведение в Париж.
" Там студентите бяха разграничени по групи. Първата ми работа, даже преди началото на образователната година, бе да си намеря подобаващи състуденти. Бяхме петима... ", написа Вейл.
Другите са Ив Рокар, Жан Делсартр, Пол Лаберен и Жан Барбот, също известни математици. Вейл посещава и семинара на Адамар, където даже изнася лекция. Освен това върви на математическите курсове на А.Льобеск и Ш.Пикар. И учи санскритски в Сорбоната. Завършва през 1925 година като отличник на випуска, въпреки да връща празен лист на изпита по рационална механика, защото не я счита за част от математиката.
След дипломирането си Вейл изкарва лятото във Френските Алпи, където пробва за позволи Диофантовите уравнения. После отива в Рим за 6 месеца със стипендия от Сорбоната и върви на лекции на Вито Волтера и Франческо Севери, само че и самичък изнася такава за Предположението на Мордел. Едновременно учи и изобразяване. Със стипендия на фондация Рокфелер отива в Гьотинген и е там съвсем през цялата1927 година, като прави първото си огромно математическо проучване - на теорията за алгебричните криви. В немския град Вейл среща Ришар Куран, Еми Ньотер и други математици, с които постоянно дискутира.
След завръщането си става докторант в Университета на Париж под опеката на Адамар и стартира да доразработва концепциите си за алгебричните криви. Но Адамар упорства блестящият му възпитаник да се прицели по-нависоко и да опита да потвърди Предположението на Мордел. Вейл не се съгласява. " Решението ми бе умно: лиши повече от половин век да се потвърди Предположението на Мордел ", написа по-късно.
Той става лекар през 1928 година с дисертация " Аритметика на алгебричните криви " и незабавно е взет на наложителна военна работа (1928-29 г.), откъдето се уволнява с чин лейтенант. След това пътува много, само че най-дълго остава в Мюсюлманския университет на Хайдерабад (1930-32). Дори разисква с министъра на образованието Сайед Масуд да оглави бъдеща катедра " Френска цивилизация ", само че Масуд първо дава обещание, а след това се отмята, като му предлага катедра " Математика ". Вейл отхвърля и се прибира вкъщи, само че при престоя си в Индия е употребявал всяка опция да пътува и да се потопи в нейната просвета, религии, литература, история, археология.
Във Франция Вейл стартира работа в Университета на Страсбург. Тогава там преподава и Анри Картан и двамата прекарват дълги вечери в задълбочени диалози. В Страсбург през 1934 година Вейл става съосновател на групата " Никола Бурбаки ". Повод за обединяването на напъните е, че Картан се чуди по какъв начин да преподава по-добре по диференциално и интегрално броене, тъй като учебникът не коства. Вейл му оказва помощ с създаването на нов.
Впрочем, различен от създателите на " Никола Бурбаки " е Рене дьо Посел, а през 1937 година Вейл се дами за досегашната му жена - Евелин, с която след това имат две дъщери - Силви (род.1942 г.) и Николет (1946).
Втората международна война ужасява математика. Когато е оповестена, той е във Финландия и решава да избегне нова военна работа и да замине за Съединени американски щати. Но тогава не е лесно да се напусне Европа и Вейл е задържан. А когато в стаята му намират писма на съветски, работата става дебела (писмата са от съветския математик Лев Понтрягин за математически изследвания).
" Писмата им се видяха подозрителни. Откриха и няколко ролки стенописна хартия в шкафа. Обяснението, че това е текст на Балзак, им се видя пресилено. Освен това имах и пакет с визитки на Никола Бурбаки, член на Кралската академия на Полдавия ", написа Вейл.
По-късно излиза наяве, че Вейл е бил пред разстрел и го е избавило единствено мощното покровителство на финландския математик Ролф Невалина. Французинът е освободен на 12 декември 1939 година и през Швеция и Англия е откаран във Франция, където е вкаран в пандиза.
Там все пак му позволяват да получава книги и писма и продължава да работи. Именно в пандиза Вейл потвърждава хипотезата на Риман за криви над крайни полета. Но животът му е в заплаха - тъй като е евреин и тъй като сестра му Симон е от водачите на френската опозиция. Затова Вейл взема решение, че ще е по-безопасно да бъде в армията. Подава искане, организира се фиктивен развой през май 1940 година, след който той е изпратен да служи като редови войник.
Но още през януари 1941 г. му се открива късмет и той се измъква от Франция със фамилията си. В Съединени американски щати, подсилен от фондация " Рокфелер ", отива в Пенсилвания и преподава в колежа " Хавърфорд " и в университета " Лихай ". През 1945 година приема позиция в Университета на Сао Паоло в Бразилия, само че през 1947-а се връща и работи в Чикагския университет 11 година
От 1958 година Вейл стартира работа в Института за перспективни проучвания в Принстънския университет и се пенсионира през 1976, ставайки почетен професор, само че и след отдръпването си продължава да работи и да прави проучвания. Големият математик умря на 92 г. в Принстън на 6 август 1998 г.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ