Стават ли по-ефективни банките в България?
Един от основните индикатори за мениджмънта на кредитните институции е ефикасното им ръководство. Този индикатор е и добър ориентир за клиентите и за техните решения къде да държат парите си на предпазване.
Логично, 2020-а донесе единствено провокации пред банките и техните чиновници, само че за кого ли обстановка като сегашната е добра? И преди появяването на ковид банковите мениджъри бяха "под пара " да реализират по-добро ръководство на банките, освен поради възходящата конкуренция от страна на финтех фирмите, софтуерната промяна и консолидацията в бранша. Обстоятелствата постановяваха да се внимава от ден на ден при управлението на оперативните разноски и даването на ефикасни артикули и услуги.
Нарастващата конкуренция сред банките и небанковите институции, които завземат все по-голям дял на пазара, оказва мощен напън за непрестанно повишение на приходите и надзор на разноските.
Анализаторите мерят краткосрочните или настоящите резултати на компанията, употребявайки Коефициентът на успеваемост. От едната страна стоят активите, от друга пасивите, като се вземат поради и настоящите интервенции. По-конкретно, индикаторът за успеваемост при банките е изчислен на база на съотношението сред административните разноски и общият чист действен приход. Този индикатор в действителност е извънредно значим, защото подобряването му нормално води и до по-добра доходност.
Ефективността е значим фактор за опазване на конкурентоспособността, а редица скорошни статистически изследвания демонстрират, че най-ефективните банки са тези, които ловко управляват разноските си. Като средство за усъвършенстване на разноските и повишение на успеваемостта се преглеждат софтуерните нововъведения, които на процедура водят до усъвършенствания в връзките и в обработката на данни.
Този тип усъвършенствания разрешават на банките да покачат фрапантно продуктивността и да стартират да дават доста услуги по електронен път. Което изяснява за какво и най-малките банки се стремят да автоматизират от ден на ден и повече своите интервенции. И това което се вижда даже от непросветените финансово е, че банките вкарват все по-нови и по-рентабилни артикули.
Специално в банковия бранш индикаторът за успеваемост има характерно значение. Той демонстрира какъв брой добре мениджърите на банката управляват своите режийни (или бек офис) разноски. Специалистите коментират, че съотношението сред административните разноски и общо чистия действен приход (т.е. индикаторът за ефективност) от 50% или по-малко се смята за оптимално. Ако процентът за успеваемост се усили, това значи, че разноските на банката се усилват или приходите й понижават.
Показателят успеваемост за българския банков бранш като цяло регистрира усъвършенстване от 39.9% за деветмесечието на 2019 година, до 39.4% за деветмесечието на отиващата си 2020 година.
На челната позиция по този индикатор към 30 септември 2020 година е Българска банка за развиване АД с 30.6%, като към аналогичния интервал на предходната година тя е отчела стойност в размер на 29.5 на 100.
УниКредит Булбанк АД регистрира покачване на индикатора от 27% за деветмесечието на 2019 година до 30.7% за аналогичния интервал на 2020 година и застава на втората позиция за настоящия интервал.
Юробанк България АД регистрира нарастване на индикатора от 30.4% до 32.5% за деветмесечието на 2020 година и резервира третата си позиция.
Следват БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България и Банка ДСК АД, като и двете институции резервират местата си от деветмесечието на 2019 година.
Логично, 2020-а донесе единствено провокации пред банките и техните чиновници, само че за кого ли обстановка като сегашната е добра? И преди появяването на ковид банковите мениджъри бяха "под пара " да реализират по-добро ръководство на банките, освен поради възходящата конкуренция от страна на финтех фирмите, софтуерната промяна и консолидацията в бранша. Обстоятелствата постановяваха да се внимава от ден на ден при управлението на оперативните разноски и даването на ефикасни артикули и услуги.
Нарастващата конкуренция сред банките и небанковите институции, които завземат все по-голям дял на пазара, оказва мощен напън за непрестанно повишение на приходите и надзор на разноските.
Анализаторите мерят краткосрочните или настоящите резултати на компанията, употребявайки Коефициентът на успеваемост. От едната страна стоят активите, от друга пасивите, като се вземат поради и настоящите интервенции. По-конкретно, индикаторът за успеваемост при банките е изчислен на база на съотношението сред административните разноски и общият чист действен приход. Този индикатор в действителност е извънредно значим, защото подобряването му нормално води и до по-добра доходност.
Ефективността е значим фактор за опазване на конкурентоспособността, а редица скорошни статистически изследвания демонстрират, че най-ефективните банки са тези, които ловко управляват разноските си. Като средство за усъвършенстване на разноските и повишение на успеваемостта се преглеждат софтуерните нововъведения, които на процедура водят до усъвършенствания в връзките и в обработката на данни.
Този тип усъвършенствания разрешават на банките да покачат фрапантно продуктивността и да стартират да дават доста услуги по електронен път. Което изяснява за какво и най-малките банки се стремят да автоматизират от ден на ден и повече своите интервенции. И това което се вижда даже от непросветените финансово е, че банките вкарват все по-нови и по-рентабилни артикули.
Специално в банковия бранш индикаторът за успеваемост има характерно значение. Той демонстрира какъв брой добре мениджърите на банката управляват своите режийни (или бек офис) разноски. Специалистите коментират, че съотношението сред административните разноски и общо чистия действен приход (т.е. индикаторът за ефективност) от 50% или по-малко се смята за оптимално. Ако процентът за успеваемост се усили, това значи, че разноските на банката се усилват или приходите й понижават.
Показателят успеваемост за българския банков бранш като цяло регистрира усъвършенстване от 39.9% за деветмесечието на 2019 година, до 39.4% за деветмесечието на отиващата си 2020 година.
На челната позиция по този индикатор към 30 септември 2020 година е Българска банка за развиване АД с 30.6%, като към аналогичния интервал на предходната година тя е отчела стойност в размер на 29.5 на 100.
УниКредит Булбанк АД регистрира покачване на индикатора от 27% за деветмесечието на 2019 година до 30.7% за аналогичния интервал на 2020 година и застава на втората позиция за настоящия интервал.
Юробанк България АД регистрира нарастване на индикатора от 30.4% до 32.5% за деветмесечието на 2020 година и резервира третата си позиция.
Следват БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България и Банка ДСК АД, като и двете институции резервират местата си от деветмесечието на 2019 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ