Зад кулисите на българското коневъдство
Един от огромните кавги на Олимпийските игри в Токио е обвързван с конния спорт. Германската петобойка Ани Кашлеу и треньорката ѝ Ким Райзнер нанесоха нечовечен побой на коня Сен Бой, който отхвърли да се подчини в паркура. Кадрите от насилието обиколиха света и възмутиха феновете на модерния петобой, в който са включени дисциплините тичане, плуване, фехтовка, пукотевица и конен спорт.
Международната федерация реагира строго и реши да изключи от петобоя конния спорт и да го размени с колоездене. Последва реакция на 650 някогашни олимпийци, които подписаха протестно писмо и желаеха оставки.
Тази преживелица е мотив да надникнем зад кулисите на българския конен спорт, който наскоро навърши 100 години и завоюва първия си европейски орден.
Таланти има, само че няма задоволително положителни коне и държавна поддръжка за коневъдството. Вносните коне са извънредно скъпи и притежателите им у нас се броят на пръсти. Професионална кариера в конния спорт българин може да направи единствено в чужбина и то при добър шанс.
Българското коневъдство е оставено на ентусиазма на шепа хора, които не се наскърбяват, че ги назовават луди, тъй като харчат парите си, с цел да избавят и развиват българските породи коне.
„ Някогашните държавни конезаводи са премахнати като се изключи шуменския „ Кабиюк “, който едвам диша “, споделя Красимир Искъров от Русе.
В неговата конюшна има 20 елитни животни.
„ В България се развъждат български състезателен кон и източно-български кон “, споделя Искъров и добавя, че коневъдните асоциации са в трагично състояние и не разчитат на държавни помощи.
Преди години той и към този момент починалият първенец на обездка Светозар Касчиев вземат решение да спасят от изгубване българските породи коне.
Благодарение на техните старания българските породи са приети от Световната федерация по конен спорт.

Първият кон от селекцията на Красимир Искъров е Вал Килмър и от него той не е спечелил нито лев за разлика от търговците по веригата. Конят сменя притежатели и доближава цена от към стотина хиляди евро, а в този момент печели призове във Франция под седлото на Мишел Робер, който на 73 години неотдавна е спечелил 15-а шампионска купа.
Във всички страни от Европейски Съюз коневъдството се подкрепя от европейски фондове. В България коневъдството е забравено от редица държавни управления, макар че страната е основана от конния народ на прабългарите.
Коневъдството е екологичен бранш и основава работни места, само че явно това не е в положение да го трансформира в приоритет за Министерството на земеделието. Приоритетен бранш в този момент да вземем за пример е развъждането на щрауси, тъй като се субсидира от Европейски Съюз.
Коневъдите в България се събират на 19 ноември в конната база „ Тракиец “ в село Житница, Пловдивско, с цел да оценят най-хубавите представители на отглежданите у нас български породи спортни коне. Собствениците им към този момент са на загуба, даже да ги продадат в чужбина, а българските ездачи ще мечтаят да излязат на олимпийския манеж, на който не сме стъпвали от игрите в Москва през 1980.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




