Рядко пиша постове, но този път няма как да премълча.

Рядко пиша постове, само че този път няма по какъв начин да премълча. Дойдох в Слънчев бряг с вярата за няколко дни отмора и успокоение след извънредно натоварения месец, който прекарах в образуване на събития във Варна. Вместо това получих следващия урок по какъв начин се убива желанието на човек да почива по българското Черноморие.

Безумно високи цени, които по никакъв метод не дават отговор на качеството. Обслужване, което тук-там напряко липсва. Персонал, който наподобява по този начин, като че ли му е досадно, че въобще има клиенти. Усмивка, отношение и професионализъм се срещат по-рядко от свободно място на плажа.

Само за два дни натрупах повече разочарования, в сравнение с приятни моменти. И след това се чудим за какво от ден на ден българи избират да почиват в чужбина. Проблемът не е в цените сами по себе си, а в това, че против тях постоянно не получаваш нищо, което да те накара да се почувстваш мечтан посетител.

Тъжното е, че мястото има голям капацитет. Но когато алчността изпревари качеството, а отношението към туристите остане на назад във времето, резултатът е единствено един – разочаровани хора, които си потеглят с чувството, че са били признати не като посетители, а като портфейли.

За страдание, моята отмора в Слънчев бряг завърши още преди да е почнала същински.

Текстът на Красимир Недялков е от профила му във фейсбук.