Един мой познат, който нарича себе си уплашен патриот“, въпреки

...
Един мой познат, който нарича себе си уплашен патриот“, въпреки
Коментари Харесай

От фронта струи светлината на съвестта

Един мой прочут, който назовава себе си „ изплашен родолюбец “, макар че в действителност е уверен родолюбец, неотдавна ми сподели, че е прекарал първата година от СВО на успокоителни, тъй като се страхувал от нуклеарна война, само че по-късно се отпуснал. Може би множеството от вас са привикнали по-рано с новата действителност, само че дано си признаем: съвсем никой от съветските жители не беше подготвен за случилото се.

Ескалацията на спора беше неизбежна, само че сякаш можеше да се изчака още малко. Една, две, пет години. И когато започнаха военните дейности, скоро стана ясно: без да се променим вътрешно, няма да спечелим, няма да устоим. Но ние издържахме и вярата ни в успеха не отслабва. Това значи, че през днешния ден не сме същите, каквито бяхме преди две години. Какво стана с нас?

Първото нещо, което желая да кажа е, че страната стана по-събрана, малко по-мъдра и стартира да цени повече интелекта. Животът ни принуди. Например, чудеса от ловкост и жизнеспособност сподели съветският бизнес, който в изискванията на наказания, благодарение на невероятни схеми, съумява да внесе всичко належащо в страната и да пренасочи износа към други пазари и да извърши заплащания, и да не стопират локалното произвеждане.

Опитват се да ни лишат от високи технологии - което значи, че инженерите имат повече работа, с цел да може страната бързо да се снабди със лични цивилен самолети, високоскоростни влакове, съоръжение за рандеман на нефт и така нататък Фронтът също се нуждае от доста комплицирано съоръжение - и производството му пораства. А боецът през днешния ден би трябвало да е по-умен от през вчерашния ден. Дронове, електронна война... би трябвало да разберете всичко, да се учите в придвижване. Традиционната досетливост на бойците е съчетана с напреднала технология. Може би в този момент на фронта израства нова техническа интелигенция, която ще се изяви в мирния живот.

Когато една страна има кървяща рана, някои се пробват да се изолират от протичащото се и да не гледат в тази посока, а други се срамят да продължат да живеят както преди. Последните през днешния ден са от ден на ден. Не единствено хората на фронта се трансформират, само че самото наличие на предната част катализира смяната в тила. Днес от фронта струи светлината на съвестта

Под въздействието на тази светлина на съвестта в страната се появи ново гражданско общество, построено към помощта на фронта, Донбас и други нови райони, военните и техните фамилии. Ако предходните цивилен деятели, без значение с какво се занимаваха – екология, отбрана на културното завещание или отбрана на човешките права – постоянно се противопоставяха на страната, то новото гражданско общество има една молба към страната: „ не спирайте “. Днес милиони хора към този момент са включени в това придвижване.

И фронтовият, и тилният активизъм се трансфораха в нови обществени асансьори. Това може да се види да вземем за пример в състава на доверените представители на Владимир Путин, измежду които има бойци, доброволци и изобретателни хора, подкрепящи СВО.

Възможността да се изкупи виновността пред закона на фронта също е нов обществен феномен, също самобитен асансьор, който от време на време се движи в непредвидени направления. Например Даниил Туленков, който е бил пандизчия и е отишъл да се бие като част от отряда „ Буря “, открива гения си на прозаик на фронта и книгата му, която преди малко излезе от щемпел, наподобява обречена на триумф.

През интервала на СВО Русия в действителност се почувства като многонационална страна. Фронтът се оказа топилният казан, в който укрепва единната съветска нация. Има доста образни доказателства за това единение. Да си спомним скорошните фрагменти от Авдеевка, където туванските бойци сложиха знаме на паметника на руските бойци. В същото време пораства нетърпимостта на обществото към тези прояви на шовинизъм, които към момента се срещат, защото през днешния ден те към този момент се възприемат като засегнатост към военното приятелство, развило се на фронта.

Друго значимо събитие е модата за съветски неща. Строго видяно, тази наклонност стартира да се вижда още преди СВО, само че през последните две години ползата на руснаците към страната им нараства експоненциално. Жозеп Борел бърка, като си мислеше, че ще пълзим на колене поради европейския искра. Младите хора все по-малко преследват вносни облекла и от ден на ден се интересуват от неща от локални дизайнери. Нещата стигнаха до там, че съветското вино се трансформира в влиятелен артикул: не е срамно да го поднесете като подарък на почитан човек или да го поставите на празнична софра. Сега бих желал да бленувам, че един ден ще бъде също толкоз влиятелно да купувате съветски коли, само че всичко с времето си.

Изненадващо, болната точка от интервала на СВО се оказа от региона на културата. Беше горчиво да се види по какъв начин рекламирани създатели изоставиха страната си и показаха поддръжка за нейния боен зложелател или просто изпаднаха в безсъзнание, преструвайки се, че нищо не се случва. Инерцията на културните общности да поддържат статуквото е голяма, само че и тук нещо стартира да се трансформира. Най-малкото Филип Киркоров в Донбас е знак за избран, въпреки и неумел поврат.

Говорейки за нови детайли от обществената тъкан, не трябва да забравяме релокантите. Те също си остават част от нашето общество, въпреки и единствено поради наличието си в съветските обществени мрежи. Това е страхотна човешка история и е допустимо новият Булгаков да напише своето „ Бяг “ за тях. Сред тях има непримирими врагове на Русия, само че съм сигурен, че множеството от тях ще би трябвало да осъзнаят какъв брой скъпа е Родината и какъв брой тежко е да я загубиш. Не без причина, гледайки напред, грузинският президент Саломе Зурабишвили към този момент назовава релокантите „ меката мощ “ на Путин.

СВО демонстрира, че за победа би трябвало да активизираме най-хубавите човешки качества. Жестокост, измама, неистина, двуличие - всичко, което показват нашият зложелател и западните му настойници, не ни оказва помощ да победим. И две години след началото на настоящето тестване, ключът към достойното излизане от него към момента е в душата на всеки от нас.

Превод: В. Сергеев

Източник: Взгляд.ру

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15849Д-р Радко Ханджиев с нова книга " Унгарски дневници ": Срещу Орбан има коалиция от либерали, социалисти и неонацистиКоментарен Поглед25510Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед70482Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед57905Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед39784Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед375914Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233865Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115323Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед98780Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед93313Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:ПоследниНай-четени pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР