Един месец преди да бъде официално представен проектът на държавен

Един месец преди да бъде публично показан планът на държавен бюджет за 2021 година, Министерство на финансите разгласява оферти за промени в Закона за обществените финанси, които касаят напълно фискалните правила. Предложения за промени в рамковия закон за бюджета по формулировка би трябвало да се преглеждат с нараснало внимание, а когато се трансформират фискалните правила, директно преди да бъде импортиран бюджет в година на рецесия, нарасналото внимание граничи с съмнение. В такава обстановка най-вероятно се трансформира единствено фискално предписание, което в противоположен случай би било нарушено. Кои правила са препоръчани за смяна и къде се крие заплахата за фискалната резистентност?

Първата смяна е непосредствено обвързана с пандемията. Допуска се бюджетният недостиг, изчислен по европейската методология (начислена основа), да надвишава 3% при появяването на изключителни условия. Подобен текст към този момент съществува във връзка с правилото за бюджетен недостиг на касова основа - може да надвишава 2% при изключителни условия, както и във връзка с средносрочната бюджетна цел за структурния недостиг. Звучи объркващо, само че в резюме - уголемява се обсега на правилото за отклоняване при изключителна обстановка (например спад на Брутният вътрешен продукт с над 3%), което в някои случаи по този начин или другояче е неизбежно.

Втората смяна обаче е доста по-спорна. Най-разпознаваемото " българско " фискално предписание е, че бюджетният недостиг по консолидираната фискална стратегия, изчислен на касова основа, не може да надвишава 2% от Брутният вътрешен продукт на страната. Това предписание е най-познато, защото при внасянето на бюджета е извънредно елементарно да се види какъв брой е плануваният недостиг на касова основа по консолидираната рамка, която включва всички обществени бюджети. Да, европейското предписание за начислена основа е структурно по-добро, само че откакто разписваме и представяме бюджета на касова основа, " касовото " предписание е първата и най-бърза инспекция.

Предложението в този момент е този предел да се вдигне от 2 на 3% от Брутният вътрешен продукт. Имайки поради изявленията на финансовия министър, както и причините в претекстовете за повече " еластичност ", няма подозрение, че смяната е непосредствено обвързана с проектобюджета за идната година - плануват да внесат бюджет с по-висок недостиг и по тази причина трансформират фискалното предписание. Целият смисъл на фискалните правила обаче е да бъде обезпечена някаква рамка, която да не предстои на краткосрочна политическа целенасоченост. Фискалното предписание не споделя дали да се подвигат и смъкват налози, нито дали да се харчи за пенсии или автомагистрали. Това са въпроси на политика. Фискалното предписание споделя какъв брой е границата на недостига - и точка.

Фискалните правила нямат за цел да бъдат някакъв заслон на бюджетната политика в положителните години и да се трансформират в неприятните. Напротив, изключително правилото за недостига е писано точно за да ограничи фискалните недоразумения в неприятни години. Ясно е, че тъкмо тогава натискът за разходи и раздуване на недостига ще е максимален. Това са и интервали със спад на приходите, което автоматизирано води до растеж на недостига, при липса на насрещни ограничения. Дългосрочният резултат от смяната в правилото обаче е даже по-голям. Една смяна на правилото за недостига в този момент - покрита от тежката икономическа обстановка и пандемията, ще си остане в действие за непрекъснато и ще разреши по-голям недостиг и в привидно естествени години.

Някои биха споделили, че при пандемия и огромна рецесия е неизбежно да се получи по-голям недостиг. Не би трябвало да забравяме обаче, че законът към този момент планува отклонения при изключителни условия и огромен спад на стопанската система. След актуализацията на бюджета за настоящата година да вземем за пример, плануваният недостиг на касова основа към този момент е 3,5 милиарда лева (близо 3% от БВП), което е възможно по отношение на закона точно заради съществуването на изключителна обстановка. Ако през идната година има нова порция тежки ограничения и ново изключително състояние, то фискалните правила още веднъж биха дали нужната еластичност.

Друга значима смяна е обвързвана с правилото за разноските по консолидираната фискална стратегия - сега лимитирани на 40% от Брутният вътрешен продукт. Тук предлагането е от правилото да отпаднат европейските средства, както и националното съфинансиране. Водещият претекст е явен - около пандемията и новите принадлежности на Европейски Съюз, в България през идващите години ще влезнат доста огромни суми от Европа. Имайки поради, че в последните години разноските се движат в границите на 36-39% от Брутният вътрешен продукт (без даже да отчитаме спада на Брутният вътрешен продукт през 2020 г.), то границата от 40% може да ограничи опцията за разходване на новите европейски средства. Има обаче и друга страна на монетата.

Изключването на европейските средства и националното съфинансиране от правилото за 40-те %, ще даде огромно пространство за растеж на националните разноски. За 2020 година да вземем за пример разноските по националния бюджет бяха в началото планувани да са към 35% от Брутният вътрешен продукт с наклонност да стигнат към 33% през 2022 година Това значи, че при нормализиране на икономическата обстановка, с новото предписание ще се открие фискално пространство от най-малко 5% от Брутният вътрешен продукт за растеж на националните разноски, без да бъде покрито от фискалното предписание за разноските. Отново смяна, която е обвързвана с пандемията, само че ще има по-дългосрочен резултат върху бюджета у нас.

В допълнение се вършат и някои промени, които дават повече еластичност на Министерски съвет да прави вътрешни промени в бюджета, в това число в бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с други бюджети. Общата посока на измененията обаче е ясна - повече " еластичност " и пространство за разноски и повече принадлежности за ръчно ръководство на бюджета. В рецесия по този начин може и да наподобява по-лесно за ръководство, само че фискалните правила у нас ще бъдат отслабени по принцип, което подкопава бюджетната непоклатимост и след края на пандемията. Това в действителност е и първата по-сериозна рецесия от приемането на фискалните правила у нас. Тяхната роля ще бъде сложена пред сериозен въпрос, в случай че още при първата стихия претърпят сериозен ремонт.