Ако се помирите със себе си, ще се помирят с вас и земята, и Небето
Един прочут академик починал и се показал пред Бога.
– Ние, хората на науката, се научихме на всичко, което Ти умееш – споделил той гордо. – Присаждаме сърце, клонираме хора, сътворяваме нови типове живи организми. Всичко, което приписват на Твоята мъдрост и господство, към този момент не ни коства усилия…
– Добре, – отвърнал Господ. – Хайде да проверим. Ще се върнем в най-ранната ера и ще създадем първия човек – Адам.
Ученият се навел, с цел да вземе шепа пръст.
– Почакай, не бързай, – спрял го Творецът. – Използвай своя лична пръст, а сътворената от Мен не пипай!
Един духовник споделил на своя дъртак:
– Невинаги е елементарно да схванеш в какво се състои твоят дълг.
– Напротив, доста е елементарно – дал отговор старецът. – Дългът е това, което минимум ти се желае да правиш.
Попитали Свети Исаак Сириец:
– Кое е най-скъпо за индивида?
– Вътрешният му свят! – дал отговор той, без да се замисля. – Никога не разпилявайте вътрешния си свят. Ако се помирите със себе си, ще се помирят с вас и земята, и Небето.
Александрийски безбожници хванали един християнин, дълго го мъчили и обиждали, а най-после го попитали:
– Какво толкоз е направил вашият Иисус Христос, с цел да го възхвалявате по този начин?
– Това, че вашите обиди и мъчения не могат да ме наранят! – дал отговор подвижникът.
Един човек купил от пазара зеленчуци, само че вкъщи схванал, че вместо тях търговците са натоварили на каруцата му камъни.
Но не се върнал назад, не се разгневил, а траял да живее както преди.
И ето, след четиридесет дълги години на вратата му се почукало.
Когато отворил, индивидът видял начело някакви дрипави старци.
– Здравей – споделили те, – ние те измамихме на пазара и дойдохме да желаяме амнистия.
Човекът отвърнал:
– Да, припомням си. Но нищо не сте ми длъжни: камъните изхвърлих в една яма още същия ден. А вие четиридесет години ги носите в сърцето си.
