Нека всеки нахрани другия!
Един човек пътувал доста. Посетил стотици знайни и незнайни страни в живота си.Едно от пътуванията, за които си спомнял най-често, било късото му престояване в Страната на дългите лъжици. Озовал се той на границата й напълно инцидентно: по пътя от Увиландия за Параис имало малко отклоняване към упоменатата страна. И тъй като обичал опитите, поел по този път.
Лъкатушещото шосе го отвело до голяма самотна къща. Като доближил до нея, забелязал, че постройката като че ли била от две пристройки: западно крило и източно крило. Паркирал колата си и отишъл до къщата. На вратата имало надпис, който гласял:
Мъжът тръгнал по коридора и инцидентно завил първо надясно. Друг кулоар, дълъг петдесетина метра, водел към голяма врата. Още с първите крачки той дочул воплите и стоновете, идващи от Черната стая.
За момент виковете и стенанията го предиздвикали да се поколебае, само че той решил да продължи напред. Стигнал до вратата, отворил я и влезнал.
Около голяма маса били насядали стотици хора. В средата на масата стояли най-отбраните гозби, които човек може да си показа, и макар че всички имали по една лъжица, с цел да стигнат до блюдото в центъра на масата, те умирали от апетит! Причината за това била, че лъжиците — два пъти по-дълги от ръцете им, били вързани за китките им. По този метод всички можели да си вземат от храната, само че никой не можел да я сервира към устата си.
Положението било толкоз отчайващо и виковете по този начин сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал.
Върнал се в централната част и поел по коридора вляво, към Бялата стая. Той бил напълно същият като първия и водел към сходна врата. Единствената разлика била в това, че по него не се чували вопли и стонове. Като стигнал до вратата, пасажерът натиснал дръжката и влезнал в стаята.
И тук стотици хора седели към една маса като онази в Черната стая. В средата й също стояли защити гозби и всички имали по една дълга лъжица, вързана за китката им.
Но тук никой не стенел и не ридаел. Никой не умирал от апетит, тъй като си подавали храна един на различен!
Мъжът се усмихнал, извърнал се и излязъл от Бялата стая. И щом чул по какъв начин вратата хлопва, в момент се озовал като по знамение в личната си кола на път за Параис.
Лъкатушещото шосе го отвело до голяма самотна къща. Като доближил до нея, забелязал, че постройката като че ли била от две пристройки: западно крило и източно крило. Паркирал колата си и отишъл до къщата. На вратата имало надпис, който гласял:
Страната на дългите лъжициВ тази дребна страна има единствено две стаи, наречени черна и бяла. За да я обиколите, би трябвало да тръгнете по коридора и като стигнете там, където се разклонява, да завиете надясно, в случай че желаете да посетите черната стая, или наляво, в случай че желаете да видите бялата стая.
Мъжът тръгнал по коридора и инцидентно завил първо надясно. Друг кулоар, дълъг петдесетина метра, водел към голяма врата. Още с първите крачки той дочул воплите и стоновете, идващи от Черната стая.
За момент виковете и стенанията го предиздвикали да се поколебае, само че той решил да продължи напред. Стигнал до вратата, отворил я и влезнал.
Около голяма маса били насядали стотици хора. В средата на масата стояли най-отбраните гозби, които човек може да си показа, и макар че всички имали по една лъжица, с цел да стигнат до блюдото в центъра на масата, те умирали от апетит! Причината за това била, че лъжиците — два пъти по-дълги от ръцете им, били вързани за китките им. По този метод всички можели да си вземат от храната, само че никой не можел да я сервира към устата си.
Положението било толкоз отчайващо и виковете по този начин сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал.
Върнал се в централната част и поел по коридора вляво, към Бялата стая. Той бил напълно същият като първия и водел към сходна врата. Единствената разлика била в това, че по него не се чували вопли и стонове. Като стигнал до вратата, пасажерът натиснал дръжката и влезнал в стаята.
И тук стотици хора седели към една маса като онази в Черната стая. В средата й също стояли защити гозби и всички имали по една дълга лъжица, вързана за китката им.
Но тук никой не стенел и не ридаел. Никой не умирал от апетит, тъй като си подавали храна един на различен!
Мъжът се усмихнал, извърнал се и излязъл от Бялата стая. И щом чул по какъв начин вратата хлопва, в момент се озовал като по знамение в личната си кола на път за Параис.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ